Ключови фрази
Установителен иск чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ * реституция * Ревандикационен иск * допустимост на иск


4
решение по гр.д.№ 551 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е



№ 482

гр.София, 20.12.2012 г.




В ИМЕТО НА НАРОДА




Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 551 по описа за 2012 г. приема следното:



Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. Н. против решение от 07.03.2012 г. по гр.д.№ 1059 от 2010 г. на Софийския градски съд, II-а гражданско отделение, с което е обезсилено като недопустимо решение от 31.07.2009 г. по гр.д.№ 7290 от 2008 г. на Софийския районен съд, 35 състав и е прекратено производството по предявения от Р. И. Н. срещу Г. И. Г. отрицателен установителен иск за собственост върху имот с площ от 875 кв.м., представляващ имот пл.№ 1592, к.л.551 по действащия кадастрален план на [населено място], попадащ в УПИ ., кв.. по регулационния план на [населено място], м.”ж.к.”М. 1” от 1988 г., обозначен с букви А-Б-В-Г-Д на комбинирана скица, намираща се на лист 26 от делото на районния съд.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 02.07.2012 г. и в открито съдебно заседание пълномощникът на ответницата по жалбата Г. И. Г. оспорва същата като неоснователна.

Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на гражданска колегия, след като обсъди доводите на страните във връзка с наведените касационни основания, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 772 от 24.09.2012 г. по настоящото дело.
С горепосоченото определение касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК /поради противоречие с решение № 254 от 21.05.2010 г. по гр.д.№ 4 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., както и с решение № 774 от 07.01.2011 г. по гр.д.№ 304 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по следния правен въпрос: може ли предмет на иск за собственост да бъде реална част от урегулиран поземлен имот и следва ли за уважаването на такъв иск процесната реална част да отговаря на изискванията на чл.200 от ЗУТ за самостоятелен УПИ. В цитираните по-горе решения на ВКС, които са постановени по реда на чл.290 от ГПК, е прието, че е допустим иск за собственост върху възстановена по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя, която към момента на завеждане на делото не е обособена като самостоятелен урегулиран поземлен имот.
По принцип предмет на защита по исковете за собственост е определена вещ. Когато вещта е недвижима, тя следва да бъде обособена като самостоятелна кадастрална или регулационна единица. Допустимо е обаче предявяването на иск за собственост и върху реална част от недвижим имот в няколко хипотези. Най-често срещаната от тях е, когато ответникът оспорва собствеността или е отнел владението на собственика само върху реална част от имота му. В този случай предмет на защита по предявения иск за собственост е целия имот, но се претендира за предаване само на реалната част от имота, тъй като само тази реална част се владее неоснователно от ответника.
Има случаи обаче, в които е допустим иск за собственост на реална част от имот, дори когато ищецът не твърди да е собственик на останалата част от имота. Такава е хипотезата на предявен иск за собственост върху реална част от имот, възстановена на ищеца по реда на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСВОНИ/ или по реда на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Това е така поради следното: Реституцията по ЗВСВОНИ настъпва по силата на закона, при наличие на посочени в него предпоставки, една от които е имотът да съществува реално до размерите, в които е отчужден. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. на ОСГК на ВС, имотът съществува реално и в случаите, когато не е обособен като отделна кадастрална или регулационна единица, но отговаря на изискванията на благоустройствените закони за обособяване като самостоятелен парцел. Съгласно чл.1 и чл.2 от ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, по административен ред /със заповед по чл.4 от закона/ се възстановява собствеността върху имоти или такива части от имоти, които могат да бъдат обособени като самостоятелни парцели при спазване на съответните норми и нормативи. И в двата закона обаче няма въведено изискване за предварително провеждане на процедура по особобяването на подлежащата на реституция част от имота като отделен парцел. Предвидената в параграф единствен от ДР на ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС административна процедура за обособяването на възстановената част от имот в самостоятелен имот по действащия подробен устройствен план или по кадастралната карта на града е последваща /след реституцията/ и поради това не е условие за допустимост на иска за собственост при възникнал спор с трети лица за възстановената по реда на този закон част от имот. В този смисъл са решение № 86 от 15.06.2011 г. по гр.д.№ 722 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 323 от 02.05.2012 г. по гр.д.№ 1377 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о, решение № 331 от 03.11.2011 г. по гр.д.№ 838 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК и др.
По сходни съображения следва да се приеме за допустим и иск за собственост върху реална част от недвижим имот, която е възстановена на ищеца по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/. Този закон също не поставя изискване възстановяването на земеделски имоти да става, само ако те са предварително обособени в отделни урегулирани поземлени имоти или ако могат да бъдат обособени като такива. Относно подлежащите на възстановяване земеделски земи ЗСПЗЗ не препраща и към нормите на благоустройствените закони за необходимите минимални площ и лице на урегулираните поземлени имоти. Напротив, в чл.11, ал.2 от ППЗСПЗЗ изрично е посочено, че се възстановява правото на собственост върху имоти или части от имоти. След като с решението на Общинската служба по земеделие, което има конститутивно действие за правото на собственост върху земеделските земи, може да се възстанови реална част от имот и в закона няма изискване преди постановяване на това решение да бъде проведена предварителна административна процедура за обособяване на тази реална част в самостоятелен имот, то не би могло да се отрече правото на възстановения собственик да защити собствеността си върху възстановената му с решението на ОСЗ реална част от имота чрез предявяване на иск за собственост.
С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение, в което е прието обратното /че е недопустим иск за собственост върху реална част от имот, възстановена на ищеца по реда на ЗСПЗЗ/, е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
След отмяната му се налага по делото да бъдат извършени нови процесуални действия: да бъде допусната и приета съдебно-техническа експертиза от друго вещо лице, което след като сравни посочените в документите за собственост на ищеца и на ответницата съседи на имотите им, след като провери наличните кадастрални и регулационни планове на местността и разписни листове към тях, да изготви скица, на която да обозначи точното местоположение на имота на ищеца и на имота на ответницата и да даде заключение дали имотът на ищеца по документите за собственост е идентичен с възстановения му с решението на ОСЗГ „О. купел” имот и дали притежаваният от ответницата имот е идентичен с имота, за който й е бил издаден констативния нотариален акт № 118 от 1996 г. Поради това и на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение от 07.03.2012 г. по гр.д.№ 1059 от 2010 г. на Софийския градски съд, II-а гражданско отделение.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.