Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 6 Р Е Ш Е Н И Е № 181 С., 27.07. 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти май, през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. Б. С. Д. при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. дело № 1300 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ. Образувано е по жалба на Я. Й. Б., ЧСИ с рег. № 775 на К. на частните съдебни изпълнители, с район на действие Шуменския окръжен съд, против решение от 17.06.2010 г., постановено по дисциплинарно дело № 6/2010 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители, с което на основание чл. 68 ЗЧСИ му е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 2 000 лв. Оплакванията, развити в жалбата са за недопустимост на решението, поради погасена по давност дисциплинарна отговорност, както и за неговата неправилност, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, с искане за неговата отмяна. Подробни съображения са развити в писмена защита. Ответникът по жалбата Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител юриск. К. оспорва жалбата като неоснователна. Ответникът по жалбата Дисциплинарната комисия при К. на ЧСИ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. М., оспорва жалбата и моли същата като неоснователна, да бъде оставена без уважение. Представя писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателя и ответниците по жалбата, във връзка с изложените основания и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното : Жалбата е депозирана в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Производството по дисциплинарно дело № 6/2010 г. на Дисциплинарната комисия при К. на частните съдебни изпълнители на Република България е образувано по реда на чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, въз основа на искане на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител Я. Б., с рег. № 775, с район на действие Окръжен съд-Шумен, поради допуснати нарушения и пропуски в работата му, констатирани при извършена проверка на дейността му. Нарушенията, допуснати по изпълнително дело № 2008775040036, за които е поискано налагане на наказание, се изразяват в следното: 1. Съдебният изпълнител е нарушил императивната норма на чл. 444, т. 7 ГПК насочвайки изпълнението към несеквестируеми вещи, какъвто с оглед на събраните данни е бил посоченият недвижим жилищен имот на длъжника, намиращ се в [населено място], [община], [улица], 2. Съдебният изпълнител в нарушение на чл. 486, ал. 1 ГПК не е оставил имота във владение на длъжника за пазене, а е назначил за пазач охранителна фирма – „ 3S С.”, на която е предоставил и управлението му, отстранявайки от него длъжника, лишавайки го от ползването на единствения му жилищен имот – действие, обективирано в протокол за опис на недвижимо имущество по реда на чл. 438 ГПК от 07.05.2008 г., 3. Съдебният изпълнител отново нарушил разпоредбата на чл. 444 ГПК като на 22.05.2008 г. отново запечатал единственото жилище на длъжника, описано по-горе, без да състави съответния протокол, каквото е изискването на чл. 434 ГПК, 4. Съдебният изпълнител е нарушил разпоредбата на чл. 470, ал. 3 ГПК като е отразил в протокола за опис на движимо имущество от 08.05.2008 г./лек автомобил „Нисан Субару Ф., собственост на длъжника/ като пазач на автомобила [община], без да е присъствал неин представител, който да приеме вещта за пазене срещу подпис с поемане на предвидените в чл. 471, ал. 1 ГПК задължения, 5. Съдебният изпълнител в нарушение на чл. 449, ал. 1 ГПК не е посочил в П. до длъжника денят за извършване на опис, който е проведен на 08.05.2008 г., на 20.05.2008 г. и на 22.05.2008 г., 6. Съдебният изпълнител в нарушение на чл. 449, ал. 2 ГПК в изпратената до длъжника П. не е посочил, че изпълнението се насочва към негов недвижим имот, 7. ЧСИ не е спазил разпоредбата на чл. 484, ал. 2 ГПК като не е изискал сведения за тежести на недвижимия имот от НАП и службата по вписванията едновременно с искането за вписване на възбраната, 8. Постъпилите по изп.д. книжа не са подредени последователно и не са номерирани в нарушение на чл. 16, ал. 4 от Наредба № 4 за служебния архив на ЧСИ от 21.02.2006 г. на Министъра на правосъдието. За да уважи искането на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител Я. Б., съставът на Дисциплинарната комисия на К. на ЧСИ на Република България е приел, че същият е извършил визираните по-горе нарушения по т. 1, т. 4 и т. 5 от искането, за които на основание чл. 68 ЗЧСИ му е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 2 000 лв. Във връзка с релевираното възражение от ЧСИ за изтекла погасителна давност на извършените нарушения е приел, че давността се прекъсва с образуване на дисциплинарното производство на 24.02.2010 г., поради което е изтекла погасителната давност само по отношение на първата, но не и на втората жалба от 14.10.2010 г. като абсолютната двегодишна давност не е изтекла по отношение на нито една от двете жалби. Решението не е недопустимо, поради изтекъл давностен срок за налагане на дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ дисциплинарната отговорност се погасява с 6 месечна давност от откриване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито от момента, в който органът по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, т.е. Министърът на правосъдието или С. на камарата е узнал за нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Установеният от закона срок е процесуално преклузивен и с изтичането му се преклудира дадената от законодателя възможност, при виновно извършено нарушение при изпълнение на служебните задължения от частен съдебен изпълнител ДК при КЧСИ да му наложи установените в закона дисциплинарни наказания. Ако краткият срок е изтекъл, то отговорността е погасена дори и дългият срок да не е изтекъл. Отговорността е погасена и ако е изтекъл вторият срок дори да не е изтекъл първият срок. Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 7 ЗЧСИ дисциплинарното производство не се образува, а образуваното се прекратява, ако дисциплинарната отговорност е погасена по давност. Следователно дисциплинарната отговорност следва да се осъществи в посочените срокове, т.е. не само да се образува дисциплинарно производство, но и да бъде наложено съответното наказание. Предвид характера на давностните срокове по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ няма законово основание за тяхното спиране или прекъсване. С изтичането на един от двата срока – който изтече по-рано, се погасява дисциплинарната отговорност, респ. правомощието на наказващия орган да се произнесе по същество, който е длъжен да прекрати дисциплинарното производство, макар и да е било надлежно образувано. В тази връзка е незаконосъобразно разбирането на Дисциплинарната комисия, че с образуване на дисциплинарното производство давността се прекъсва. В конкретния случай при данните по делото, че жалбите на адв. С. С. от АК-Шумен като пълномощник на [фирма] [населено място] са заведени съответно под № 94-Р-160/11.06.2008 г. и № 94-Р-160/14.10.2009 г., искането на Министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ Я. Б. с изх. № 94-Р-160 е от 26.01.2010 г., а решението по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ е от 17.06.2010 г., следва, че сроковете, както за своевременно констатиране на нарушенията по втората жалба, която има за предмет нарушенията, разгледани от Дисциплинарната комисия на КЧСИ по д.д. № 6/2010 г., така и основанията за образуване на дисциплинарното производство и за налагане на дисциплинарното наказание за тези нарушения, са спазени. По правилността на решението и съотносимостта на наложеното наказание с тежестта на извършеното нарушение. Реализирането на дисциплинарната отговорност следва да се извърши по начин, установен от закона и Устава на камарата, като на уличеното лице се даде пълна възможност за излагане на защитната си теза и ангажиране на доказателства. Не се сочат нарушения относно дисциплинарното производство – формиране на дисциплинарната комисия, нарушаване на процесуалните права на ЧСИ, ред за вземане на решението и пр. Решението на ДК на КЧСИ по д.д. № 6/2010 г., с което на ЧСИ Я. Б. е реализирана дисциплинарната отговорност и е наложено дисциплинарно наказание е правилно. Неоснователни са оплакванията за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено при липса на виновно поведение при извършване на вменените на жалбоподателя нарушения, както и въобще при липса на извършено дисциплинарно нарушение. Видно от приложенията в дисциплинарната преписка и данните от изпълнителното производство, което е водил жалбоподателя, той е извършил посочените дисциплинарни нарушения по т. 1 от искането, а именно на чл. 444, т. 7 ГПК, по т. 4 – на чл. 470, ал. 3 ГПК и по т. 5 – на чл. 449, ал. 1 ГПК. Тези действия на ЧСИ, извършени в нарушения на процесуалния закон представляват дисциплинарни нарушения – виновно неизпълнение на задълженията му, следващи от закона, поради което попадат в хипотезата на чл. 67 ЗЧСИ за реализиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ Я. Б. чрез налагане на дисциплинарно наказание. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното решение е неправилно досежно вида на наложеното наказание. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. Изхождайки от обстоятелствата, при които са допуснати нарушенията, от техния характер, както и от произтичащите от тях последици, както и че те са само с формален характер, тъй като от тях не са засегнати правата и интересите на нито една от страните в изпълнителното производство, нито на трети лица, обстоятелството, че ЧСИ Б. се е съобразявал с направените от длъжника възражения и решенията на съда, както и че не му е налагано друго дисциплинарно наказание, а и липсват данни срещу него да са постъпвали други жалби срещу неговата дейност от една страна и от друга страна - неблагоприятното въздействие върху престижа на професията и общественото доверие в нея, съдът намира, че за допуснатите от частен съдебен изпълнител Я. Б. нарушения при провеждането на принудително изпълнение по изп. д. № 2008775040036, следва да му бъде наложено най-лекото дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ – порицание. При този изход на делото, направените разноски от страните за настоящото производство остават в тяхна тежест. По изложените съображения и на основание чл. 73, ал. 4 и ал. 6 ЗЧСИ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение от 17.06.2010 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на Република България по дисциплинарно дело № 6/2010 г., с което на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ, вр. с чл. 67 ЗЧСИ на Я. Й. Б. – частен съдебен изпълнител рег. № 775 при КЧСИ, с район на действие Шуменски окръжен съд, е наложено дисциплинарно наказание ГЛОБА в размер на 2000/две хиляди/лева и го ЗАМЕНЯ като налага на Я. Й. Б. – частен съдебен изпълнител рег. № 775 при КЧСИ, с район на действие Шуменски окръжен съд, дисциплинарно наказание – ПОРИЦАНИЕ, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 67 ЗЧСИ. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :