Р Е Ш Е Н И Е
№ 172
гр. София, 12 май 2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря............Даниела Околийска..................и с участието на прокурора....................Ивайло СИМОВ……….............................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 301 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.
Постъпило е искане от осъдения Е. А. А. за възобновяване на нохд № 3204/13г. на районен съд гр. Пловдив. В искането се сочи касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Твърди се, че било допуснато процесуално нарушение от страна на районния съд при определяне на наказанието, което довело до увеличаване на наказанието от страна на въззивния съд. Настоява се за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане.
В молба, подадена от защитника на осъдения – адв.П., доводите в искането се доразвиват, като допълнително се посочват и касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Алтернативно се предлага връщане на делото за ново разглеждане от районния съд гр. Пловдив или намаляване размера на наложеното наказание.
Пред касационната инстанция искането за възобновяване се поддържа от осъдения и неговия защитник адв. П. със същите аргументи и искане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането е неоснователно предвид липса на допуснати процесуални нарушения. Наложеното наказание счита за справедливо с оглед цялостната престъпна дейност на осъдения.
Осъденият моли за уважаване на искането.
Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 300 от 03.10.2013г., постановена по нохд № 3204/13г. по описа на районен съд гр. Пловдив, Е. А. А. бил признат за виновен в това, че в периода от 07.09.2012 г. до 21.11.2012 г. в [населено място] и землището на [населено място], Пловдивска област, при условията на опасен рецидив и при условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1437.15лв. от владението на различни лица, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б" вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. с чл. 54 вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, му било наложено наказание от три години „лишаване от свобода”, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. с ал.1 от НК, от срока на наложеното наказание съдът приспаднал времето, през което осъденият бил задържан по ЗМВР и през което спрямо него била изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража”.
С присъдата съдът се разпоредил и с веществените доказателства.
В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на разноските по делото.
По протест на прокурор от районната прокуратура за увеличаване на наказанието и по жалба на подсъдимия с искане за намаляването му, било образувано внохд № 1737/13г. на окръжен съд гр. Пловдив. С решение № 14 от 22.01.2014г. окръжният съд изменил присъдата, като увеличил размера на наложеното при условията на чл.58а, ал.1 от НК наказание на четири години „лишаване от свобода”, а в останалата част потвърдил съдебния акт.
Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Молбата на защитника в частта й, в която са посочени допълнителни касационни основания, настоящата инстанция намери, че също следва да допусне до разглеждане, тъй като тези основания са наведени в срока, в който може да бъде поискано възобновяване на делото. Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Производството пред първата инстанция е протекло при условията на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият А. признал изцяло фактите по обвинението. Това обусловило определянето на наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от НК. В мотивите на присъдата районният съд посочил, че намира за справедливо налагането на наказание от четири години „лишаване от свобода”, което на основание чл.58а, ал.1 от НК редуцирал на три години „лишаване от свобода”. Следва да се отбележи, че в случая не е налице противоречие между диспозитив и мотиви на присъдата. Както в диспозитива, така и в мотивите е изразена ясно волята на съда, че наложеното на подсъдимия наказание е в размер на три години „лишаване от свобода”, което сочи на липса на допуснато процесуално нарушение за каквото твърди защитата на осъдения. Вярно е, че с неправилното изчисляване на размера на наказанието по реда на чл.58а, ал.1 от НК, районният съд е нарушил закона. Това нарушение обаче е било отстранено от въззивната инстанция, която уважила подадения протест, увеличавайки наложеното наказание на шест години „ лишаване от свобода”, което е било съответно редуцирано по чл.58а, ал.1 от НК на четири години.
Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание също е неоснователно. Видно от мотивите на въззивното решение съдът е отчел тежкото материално и социално положение на осъдения. Наркотичната зависимост, данни за която се съдържат единствено в обясненията на осъдения, като болестно състояние принципно би могла да бъде отнесена към смекчаващите отговорността обстоятелства. В случая вземането в предвид на още едно смекчаващо обстоятелство не би се отразило съществено върху констатирания от двете съдебни инстанции баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността на осъдения обстоятелства. Увеличеното от въззивния съд наказание е под средния, предвиден за престъплението размер, което наказание е и допълнително редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 от НК. С оглед изложеното липсват основания за допълнително смекчаване на отговорността.
Поради изложеното и на основание чл.426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. А. А. за възобновяване на нохд № 3204/13г. на районен съд гр. Пловдив и внохд № 1737/13г. на окръжен съд гр. Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :