Р Е Ш Е Н И Е № 254 София, 02.08.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Юлия Георгиева, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1086 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 426 от 01.04.2013 година е допуснато касационно обжалване на решение № 1009 от 20.10.2011 г. по гр.д. № 630/2011 година на Пернишки окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 200 КТ, предявен от В. Т. И. от [населено място], Софийска област против [фирма], [населено място] за имуществени вреди от претърпяна на 30.12.2003 г. трудова злополука. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправните въпроси по приложението на чл. 200, ал.1 КТ: допустимо ли е присъждане на обезщетение за бъдещи имуществени вреди като глобална сума и без да е доказана трайна нетрудоспособност на работника и дължи ли се обезщетение за безплатна предпазна храна за период, в който работникът не е полагал труд. В решение № 489 от 12.11.2009 г. по гр.д. № 1349/2008 г. на ІІ г.о. ВКС е прието, че обезщетение за имуществени вреди от разлика в трудово възнаграждение и осигурителна пенсия следва да се присъжда като периодично плащане, но не и глобално, тъй като изискуемостта на вредите настъпва ежемесечно. В обжалваното въззивно решение е прието, че когато настъпилото от трудова злополука увреждане е трайно, обезщетението следва да бъде присъдено глобално за целият претендиран бъдещ период от време. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обезщетението за имуществени вреди от трудова злополука може да бъде присъдено както като глобална сума, платима еднократно, така и като суми, дължими при периодично плащане. Когато вредите за бъдеще време са установени, т.е. увреждането е от необратим характер, водещо до несъмнено настъпване на вреди в имуществената сфера на пострадалия, то обезщетението за пропуснати ползи за бъдещ период от време може да бъде присъдено платимо еднократно или периодически до настъпване на промяна в обстоятелствата, водеща до изменение на размера им, прекратяване на плащанията или присъждане на ново обезщетение – в този смисъл и решение № 153 от 02.06.2011 г. по гр.д. № 526/2010 г. ІV г.о. ВКС. По въпроса допустимо ли е присъждане на обезщетение за бъдещи имуществени вреди без да е доказана трайна нетрудоспособност на работника, констатираната противоречива практика на съдилищата е уеднаквена с постановяване на решения на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК. Така в решение № 1866 от 09.11.2000 г. по гр.д. № 488/2000 г. на ІІІ г.о. ВКС и решение № 319 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 204/2009 г. на ІІІ г.о. ВКС е прието, че обезщетение за бъдещи вреди се дължи само когато е доказана настъпила в резултат на трудовата злополука трайна нетрудоспособност на работника; че редът за установяване на трудова злополука е регламентиран в чл. 57 и сл. КСО, а обстоятелствата, установени с акта, издаден от органите по Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (ДВ, бр. 6/2000 г.) не могат да бъдат установени в съдебното производство по иск с правно основание чл. 200 КТ. Предвид изложеното, обезщетение за бъдещи вреди от трудова злополука може да бъде определено само в срока на инвалидизация, определен с решението на ТЕЛК, а когато с това решение е определен пожизнен срок на инвалидността, обезщетение може да бъде присъдено за всички бъдещи вреди от трудовата злополука. По въпроса по приложението на чл. 200 КТ вр. с чл. 285 КТ, съставът на Четвърто гражданско отделение намира, че обезщетение за безплатна предпазна храна се дължи от работодателя само за период, в който работникът е полагал труд. По силата на чл. 285 КТ, безплатна храна се осигурява на работници, заети в производства, свързани с вредни за здравето последици, за да се неутрализира вредното въздействие на работната среда. Предназначението и е обвързано със здравословните и безопасни условия на труд, поради което тя се дължи само в случаите, изрично предвидени в чл. 285, ал.1 КТ във връзка с чл.4, ал.2 Наредба №11/2005 г., като замяната и с паричната и равностойност е недопустимо. Получаването на безплатната храна е в зависимост от пребиваването на работника в работна среда, т.е. при изпълнение на трудовите му задължения с оглед неутрализиране вредното въздействие на работната среда, а при неизпълнение на задължението за предоставянето и на работниците, за работодателя е предвидена административна санкция. Несвоевременното и получаване от работника не съставлява пропуснат доход като част от уговореното трудово възнаграждение, нито допълнително трудово възнаграждение, уговорено да заплаща в натура при условията на чл. 269, ал.2 КТ, поради което стойността и не се включва в обезщетението за имуществени вреди. За разлика от безплатната предпазна храна по чл. 285 КТ, изплащаното в натура допълнително трудово възнаграждение по чл. 269, ал.2 КТ представлява доход, поради което стойността му се добавя към размера на трудовото възнаграждение при изчисляване разликата между трудовото възнаграждение и получавана пенсия за инвалидност и съответно се включва към обезщетението за имуществени вреди. В обжалваното въззивно решение на Пернишки окръжен съд е прието за установено, че в резултат на трудовата злополука ищцата е получила трайно телесно увреждане – ампутация на десния крак на ниво две трети от подбедрицата, което е наложило трудоустрояването и, признато с експертно решение на ТЕЛК. Прието е, че вследствие на настъпилото увреждане ищцата е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала като здрава и обезщетенията поради временна нетрудоспособност и определената пенсия за инвалидност, обезщетение за които вреди е присъдено както следва: за периода от 31.12.2003 г. до 23.12.2004 г. в размер на 2941,21 лева; за периода от 17.01-2006 г. до 01.01.2008 г. в размер на 2616,44 лева и за периода от 01.01.2008 г. до 13.01.2022 г. в размер на 13097,97 лева. Прието е, че предвид трайния характер на увреждането обезщетение се дължи общо за целият претендиран бъдещ период от време до 2022 година. Присъдено е и обезщетение за претърпени вреди от неполучена безплатна предпазна храна за периода от 31.12.2003 г. до 23.12.2004 г. в размер на 965,20 лева; за периода от 17.01-2006 г. до 01.01.2008 г. в размер на 885,60 лева и за периода от 01.01.2008 г. до 20.09.2011 г. в размер на 1645,30 лева. Прието е, че в посочените периоди от време работодателят е предоставял на работниците купони за безплатна храна, от която облага ищцата е била лишена поради претърпяната трудова злополука, поради което следва да и бъде присъдено обезщетение в размер на стойността на непредоставените и купони; че претенцията за имуществени вреди от неполучена безплатна храна след 20.09.2011 г. е недопустима, тъй като предоставянето на такава имуществена облага не може да бъде предвидено, поради което първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен в тази му част е обезсилено като недопустимо. Присъдено е и обезщетение в размер на 900 лева, съставляващо изразходвани средства за закупуване на протеза, който размер на обезщетение е определен след извършено прихващане със сумата 2300 лева, съставляващи изплатено на ищцата застрахователно обезщетение. Възражението на ответника за намаляване на обезщетението поради съпричиняване от страна на пострадалия е отхвърлено като неоснователно. С определение от 30.03.2012 г., решението е изменено в частта му за разноските – ответникът [фирма], [населено място] е осъдено да заплати сумата 615,88 лева, съставляващи възнаграждение за предоставена на ищцата правна помощ. Решението е постановено при участие на трети лица помагачи на страната на ответника ЗК [фирма], [населено място] и ЗК [фирма], [населено място]. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от [фирма], [населено място] са изложени оплаквания, че в нарушение на чл. 201, ал.2 КТ, съдът не е намалил дължимото обезщетение поради съпричиняване на вредите от страна на пострадалата; че се е произнесъл недопустимо за вреди за бъдещ период, за които претенцията на ищцата е оттеглена и е определил обезщетение при липса на доказателства за инвалидизиране на ищцата след 01.01.2008 г. Изложени са и оплаквания срещу решението в частта му, с която е присъдена безплатна предпазна храна, без да е доказано основанието, на което се претендира. Поддържа се, че с допълнителното решение № 28 от 20.01.2012 г. въззивният съд недопустимо е допълнил диспозитива на решението си, квалифицирайки изменението на решението като явна фактическа грешка. С частна жалба е обжалвано и определение от 30.03.2012 г., с което решението е изменено в частта му за разноските и ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати сумата 615,88 лева. Изложени са оплаквания, че разноските са присъдени незаконосъобразно, без доказателства, че ищцата попада в кръга на лицата, на които се следва безплатна правна помощ. Ответницата по касационната жалба В. Т.И. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания за недопустимост на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът се е произнесъл в рамките на заявения от страната петитум за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, съставляващи разлика между получаваната пенсия и трудовото възнаграждение, което би получавала като здрава. Ищцата не е оттеглила иска си за обезщетение за периода от 01.01.2008 г. до 13.01.2022 г. Направеното след първото по делото заседание изявление в този смисъл (с.з. от 25.07.2007 г.) е оттеглено преди ответникът да даде съгласие на основание чл. 119, ал.1 ГПК (отм.) с молба от 21.11.2007 г., поради което законосъобразно съдът не се е произнесъл по искането за частично оттегляне на иска и е разгледал предявения иск съобразно въведения спорен предмет на делото. Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на чл. 201, ал.2 КТ. Извън обстоятелството, че възражението на ответника е преклудирано с постановеното решение по гр.д. № 289/2005 г. на Пернишки окръжен съд, то и по делото не е установено съпричиняване от страна на пострадалата. Не е установено, че ищцата не е положила необходимата грижа при изпълнение на работата си - грижа, която би положил и най-небрежният работник, зает със съответната дейност при сходни условия; не е установено да е извършила работата в нарушение технологичните правила и то при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни правила за безопасност, което само поведение би могло да обуслови извод за проявена груба небрежност, даваща основание за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение. Неоснователно е и оплакването, че в обезщетението за неимуществени вреди от пропуснати ползи от трудово възнаграждение е включена и стойността на безплатна предпазна храна. По делото е установено, че в периода от 31.12.2003 г. до 12.09.2011 г. на работниците в ответното дружество са давани ежемесечно купони, чрез които са могли да закупуват хранителни продукти от магазините, т.е. не се касае за безплатна предпазна храна по смисъла на чл. 258 КТ, чието изплащане в парична равностойност е недопустимо, а за допълнително натурално трудово възнаграждение по смисъла на чл. 269, ал. 2 КТ, съставляващо доход, както правилно е прието в обжалвания съдебен акт, независимо от употребената в решението неточна терминология. Оплакванията срещу решението от 20.01.2012 г., с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1009 от 20.10.2011 г. са неоснователни. Съдът е изправил несъответствието между формираната в мотивите на решението воля за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта му, с която на основание чл. 200, ал.1 КТ е присъдено обезщетение за имуществени вреди за периода от 31.12.2003 г. до 01.01.2008 г. която поправка при действието на чл. 192, ал.2 ГПК (отм.) е могъл да извърши и по свой почин. Неоснователни са и оплакванията срещу определение от 30.03.2012 г., с което ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати сумата 615,88 лева. Присъдената сума съставляваща възнаграждение за предоставена по пълномощно от 10.06.2009 г. правна помощ на ищцата, която несъмнено с оглед доказателствата за доходите и (получавана пенсия за инвалидност) е материално затруднено лице по смисъла на чл. 5, т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Касационното оплакване за присъждане на обезщетение за бъдеще време без доказателства за инвалидизация на ищцата за периода след 01.01.2008 г. е основателно. Съгласно представените по делото решения на ТЕЛК № 0386 от 25.05.2005 г. и № 2565 от 14.12.2007 г., на ищцата е призната 50 % трайно намалена работоспособност със срок на инвалидизацията до 01.12.2010 г. Обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за бъдещ период до достигане на пенсионна възраст може да бъде присъдено (т.6 от ППВС № 4 от 1975г.), но при установена по съответния ред инвалидизация – съгласно чл. 69, ал.4 от Наредбата за медицинската експертиза, приета с ПМС № 87 от 05.05.2010 г., при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността (степен на увреждане), се определя пожизнен срок на инвалидността. По делото не са представени доказателства за определена от ТЕЛК пожизнена инвалидизация на ищцата, поради което обезщетение за имуществени вреди може да бъде присъдено за период до 01.12.2010 г. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта му, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди за периода след 01.12.2010 г. и искът отхвърлен в тази му част. Решението следва да бъде отменено в частта му, с която е присъдено обезщетение в размер на 10298, 05 лева, съставляващи разлика между пенсия за инвалидност и трудово възнаграждение за периода от 20.09.2011 г. до 13.01.2022 г. и оставено в сила в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 19.02.2009 г. по гр.д. № 7075/2006 г. на Пернишки районен съд, поправено по реда на чл. 192 ГПК (отм.) с решение от 25.02.2011 г. за присъденото обезщетение за имуществени вреди за периода от 31.03.2003 г. до 01.12.2010 г. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта му, с която е присъдено обезщетение за допълнително трудово възнаграждение по чл. 269, ал. 2 КТ за периода от 01.12.2010 г. до 20.09.2011 г. в размер на 370,20 лева, а с оглед изхода на делото на касатора, съобразно отхвърлената част от иска следва да бъде присъдени разноски за инстанционното производство по компенсация в размер на 240 лева, а на ответницата по касация в размер на 490 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1009 от 20.10.2011 г. по гр.д. № 630/2011 година на Пернишки окръжен съд в частта му, с която предявеният от В. Т. И. от [населено място], Софийска област против [фирма], [населено място] иск правно основание чл. 200 КТ, за имуществени вреди от претърпяна на 30.12.2003 г. трудова злополука, съставляващи разлика между пенсия за инвалидност и трудово възнаграждение е уважен за периода от 20.09.2011 г. до 13.01.2022 г. за сумата 10298, 05 лева, както и в частта, с която е присъдено обезщетение за допълнително натурално трудово възнаграждение за периода от 01.12.2010 г. до 20.09.2011 г. в размер на 370,20 лева. ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Т. И. от [населено място], Софийска област против [фирма], [населено място] иск правно основание чл. 200 КТ за имуществени вреди от претърпяна на 30.12.2003 г. трудова злополука, съставляващи разлика между пенсия за инвалидност и трудово възнаграждение за периода от 20.09.2011 г. до 13.01.2022 г. за сумата 10298, 05 лева, както и за обезщетение за допълнително натурално трудово възнаграждение за периода от 01.12.2010 г. до 20.09.2011 г. в размер на 370,20 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА В. Т. И. от [населено място], Софийска област с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 240 (двеста и четиридесет) лева разноски по делото. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на В. Т. И. от [населено място], Софийска област с ЕГН [ЕГН] сумата 490 (четиристотин и деветдесет) лева разноски по делото. Решението е постановено при участие на трети лица помагачи на страната на ответника ЗК [фирма], [населено място] и ЗК [фирма], [населено място]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: