Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е          №  483   София, 21 декември   2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Савка Стоянова     ЧЛЕНОВЕ :  Лиляна Методиева   Елена Авдева   при секретар Н.Цекова ..............и в присъствието на прокурора. Кр.Колова.................................изслуша докладваното от съдията  E.Авдева наказателно дело № 512/2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по жалба на повереника на частния обвинител Т. Б. Т. против решение № 201/09 от 19.06.2009 г. по внохд № 238/2009 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Изтъкват се грешки при събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. В заключение се отправя искане за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Представителят на прокуратурата пледира в подкрепа на касационната жалба, като се позовава на неправилно приложение на закона с извеждане на формални правни изводи за невиновност. С тези аргументи прокурорът се присъединява към искането на повереника на частния обвинител за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият в последната си дума пред касационната инстанция настоява за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК , установи следното : Окръжният съд в гр. В. с присъда № 1* от 23. 10.2008 г. по нохд № 282/2008 г. признал подсъдимия В за виновен в това, че на 18.07.1999 г. в центъра на с. Г., област Враца, при управление на лек автомобил “Фолксваген Джета” нарушил правилата за движение по чл. 82,ал.1 от ЗДвП, като предприел маневра “завой надясно” не от най-крайна пътна лента по посока на движението, както и по чл. 22 от ЗДвП, като не се убедил преди започване на маневрата,че не създава опасност за участниците в движението , които се движат след него, и по непредпазливост при условията на независимо съпричиняване с водача на мотоциклет Т. Т. причинил смъртта на Е. Ц. и средна телесна повреда на Т. Т. , поради което го оправдал по обвинението по чл. 343, ал.3 от НК /редакция ДВ бр. 28/82 г./ Софийският апелативен съд ,наказателно отделение, втори състав, с решение № 201/09 по внохд № 238/2009 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е основателна. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 13, чл.14, чл.107, ал.2, 3 и 5, чл.153 , чл.314, ал.1 и чл.327, ал.4 от НПК, които са го лишили от възможността да приложи правилно закона. Въпреки назначаването на допълнителна автотехническа експертиза механизмът на произшествието е останал неизяснен в отклонение от принципа за пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд е приел, че подсъдимият Н включил десен пътепоказател на около 35 метра преди кръстовището. Той започнал маневрата “завой надясно” когато левите колела на автомобила му били “съвсем близо до осевата линия или малко вляво от нея”, а дясната странична част на автомобила отстояла на около 3 метра вляво от десния бордюр. В този момент мотоциклетистът Т. Т. се е намирал на 3-9 метра зад него и поне на 2 метра вдясно, поради което бил “невидим” за водача на завиващата кола. Съпоставяйки тези факти с изискванията на чл. 82,ал.1 от ППЗДвП и чл. 22 от ЗДвП/отм./съдът потвърдил извода на първата инстанция, че маневрата “завой надясно” е извършена законосъобразно - от позицията на крайна дясна лента и при обоснована увереност на водача, че не застрашава движещи се след него участници в движението. Извън вниманието и оценката на въззивната инстанция е останал важният въпрос от какво разстояние подсъдимият е имал възможност да забележи мотоциклетиста. На стр.8 от атакуваното решение, обосновавайки се със заключението на допълнителната експертиза, апелативният съдебен състав е отбелязал, че “предвид разположението на мотоциклета спрямо лекия автомобил, подсъдимият като водач не могъл да възприеме мотоциклета, независимо дали е бил със светещ фар или без такъв, в дясното странично огледало и в панорамното огледало на автомобила.” Това позоваване е извадено от контекста на задачата,поставената на допълнителната автотехническа експертиза. Съдът е поискал от експертите отговор на въпроса дали мотоциклетът е бил видим за водача на лекия автомобил непосредствено преди маневрата т.е. в момента , когато е започнал да се отклонява вдясно . Заключението на вещите лица не се разпростира върху времето преди това – когато подсъдимият и мотоциклетистът са се движели един зад друг. Предварителната преценка, която водачът на едно моторно превозно средство е длъжен да извърши преди промяна на посоката на движение, обхваща възприемането на пътната обстановка както в близост, така и в далечина, за да може да прецени дали условията за маневрата за безопасни. Подсъдимият е предприел маневра с придвижване вдясно на пътното платно/според въззивната инстанция поне от три метра от десния бордюр/, следователно е трябвало да се увери, че не застрашава участници в движението , които се намират встрани от него. Това е било наложително поради още едно обстоятелство – разположението на автомобила на Н. близо до осовата линия , при което се е освобождавалоуспоредно пространство в дясната лента за движение, напълно достатъчно за разположението на малкогабаритни моторни превозни средства. Съдът не е задълбочил съдебното дирене в тази насока, макар вещите лица от тройната автотехническа експертиза да са посочили пред първата инстанция /л.77 от досието на делото/, че видимостта назад зависи от съотношението между надлъжната дистанция между двете моторни превозни средства и страничното разстояние между тях. С известна степен приблизителност,отговоряйки на въпрос на защитата извън задачите, поставени в досъдебната фаза , експертът А. заявил , че при дистанция от 30 метра , за да не бъде видим мотоциклетът в дясното странично огледало на движещия се пред него автомобил, той би трябвало да се намира на 3 метра вдясно от него. Тази информация логично е довела да поставените в касационната жалба въпроси за произтичащите от нея изводи за разположението на лекия автомобил върху пътното платно. Съобразени с ширината на всяка от двете насрещни ленти / 4,5метра/ и напречите габарити на колата /1,80 м/ те аритметически я преместват значително наляво от осовата линия и разколебават извода за маневра от крайната дясна лента за движение. Очевидно от изясняването на въпроса за разстоянието, от което водачът на завиващият автомобил е могъл да възприеме движещия се зад него мотоциклет, зависят изводите за съобразяването му както с разпоредбата на чл.82, ал.1 отППЗДвП, така и на чл. 22 от ЗДвП/отм./. Съдът е бил длъжен да използва потенциала на автотехническата експертиза и да изясни дали подсъдимият е имал обективна възможност да види мотоциклета при подаване на сигнализацията, която бележи началната фаза на маневрата, което би позволило да се определи по-прецизно разположението на лекия автомобил върху пътното платно,както и участниците в движението , с чиято безопасност той е трябвало да се съобрази. По този начин би бил преодолян логическия парадокс в атакуваното решение , според който подсъдимият е маневрирал напълно правомерно с автомобила си, но в същото време не е имал представа за пътната обстановка и конкретно за движещите се зад него/или встрани / моторни превозни средства . За пълнота на изложението следва да се отбележи, че въззивният съд неправилно е изтълкувал значението на подадената от подсъдимия сигнализация за започваща маневра. Той на два пъти подчертава, че мотоциклетистът не се е съобразил с нея и не отчел възникналото по този начин предимство за преднодвижещия се водач. Съгласно чл.79 от ППЗДвП подаденият от водача сигнал за маневра не му предоставя предимство и не го освобождава от задължението да предприеме всички необходими мерки за безопасност, преди да започне нейното изпълнение. Принципно сигнализацията само предупреждава участниците в движението, че се възнамерява изменение в посоката на движението . Тя се предхожда от преценка за гарантирана безопасност при правомерно поведение на водачите и не отнема техните права. За останалите участници в движението възниква задължение да се въздържат от внезапна промяна в пътната обстановка, която би осуетила безпроблемното завършване на започващата маневра, но не ги поставя в подчинение на легално предимство на сигнализиралия водач. Останалите оплаквания в касационната жалба са неоснователни по съображенията, с които са били отхвърлени от предходната инстанция и към които настоящият състав се присъединява. В заключение, настоящият съдебен състав намира, че вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите е изградено в нарушение на системата от процесуални правила в НПК, гарантиращи установяване на обективната истина. Налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което обуславя отмяна на обжалваното решение. Делото следва да се върне за ново разглеждане от стадия на закритото заседание по допускане на доказателствата, в което да се отстранят посочените по-горе нарушения. Съдът трябва да ангажира автотехническата експертиза за установяване на посочените правнозначими обстоятелства, след което да обсъди заключението на вещите лица заедно с всички събрани доказателства . Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1,т.4, и ал.3,т.2 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение   Р Е Ш И   ОТМЕНЯ решение № 201/09 от 19.06.2009 г. по внохд № 238/2009 г. на Софийския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на закритото заседание по допускане на доказателствата . Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.