2 Р Е Ш Е Н И Е № 281 [населено място], 24.10.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 227 по описа за 2011 г. Производство по чл. 303 ГПК. Делото е образувано по молба на Ц. А. Р. и М. А. Р., двамата от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 456 от 10.01.2008г. на Районен съд Златоград по гр.д. № 4/2007г., оставено в сила с решение № 8 от 05.02.2009г. по гр.д. № 198/2009г. на Смолянски окръжен съд. Като основание за отмяна молителите са посочили новооткрито писмено доказателство, с което са се снабдили на 02.12.2010г., а именно декларация за притежавани непокрити земеделски имоти от И. Х. К. от 1949г., която обаче не е подписана от него. Намират, че това доказателство има съществено значение за изхода на спора по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ . Ответниците Д. Д., М. Р., Н. К., Р. Х., С. Р. и Т. Р. намират молбата за недопустима и неоснователна. Ответникът Л. А. Ч. е представил становище, в което потвърждава, че приживна делба от наследодателя е била извършена и заявява, че няма претенции към страните по делото. Останалите ответници не са изразили становище. Молбата за отмяна е подадена на 06.12.2010г., поради което следва да се приеме, че е спазен тримесечния срок по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК, считано от снабдяване с удостоверение изх. № 94-И-428 от 02.12.2010г. на [община]. С определение № 63 от 23.03.2011г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима. По основателността на молбата съдът намира следното: С влязло в сила решение на Златоградски районен съд от 23.11.2009г. по гр.д. № 4/2007г. е отхвърлен предявения от Ц. А. Р. и М. А. Р. иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ против А. М. С., Д. А. Д., М. А. Р., Н. А. К., Р. А. Х., С. А. Р., Т. А. Р., В. Д. Ч., Г. Д. В. и С. Д. К. относно девет земеделски имота в землището на [населено място]. Твърдението на ищците е било, че земеделските земи, възстановени в полза на общия наследодател И. Х. К./М. Х. Р./ не са принадлежали нему, а на прекия наследодател на ищците А. М. Р. по силата на неформална делба, с която общия наследодател разделил имотите между децата си и те ги обработвали отделно до образуването на ТКЗС. Съдът е приел за недоказано извършването на неформална делба през 1947-1948г. предвид факта, че в емлячния регистър от 1949г. имотите са декларирани на името на общия наследодател. П. решение е оставено в сила от Смолянски окръжен съд и не е било допуснато до касационно обжалване от състав на Върховния касационен съд по гр.д. № 1330/2009г. на І г.о. Като основание за отмяна молителите са посочили новооткрито писмено доказателство - декларация за притежавани непокрити земеделски имоти от И. Х. К. от 1949г., в която липсва подпис на декларатор, т.е. не е подписана от него. Намират, че това доказателство има съществено значение за изхода на спора по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. По делото е било представено удостоверение от 14.01.1992г., издадено от [община], което представлява извлечение от емлячния регистър и именно него е взел предвид съда в мотивите си. Декларацията на наследодателя обаче не е била приложена по делото. Постъпило е по настоящето дело писмо от [община] от 01.02.2011г., в което се излага, че издаденото извлечение от емлячния регистър от 14.02.1992г. е погрешно, тъй като се основава на декларация с липсващ подпис. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая представеното писмено доказателство - декларация на И. Х. К. за притежавани непокрити земеделски имоти от 15.07.1949г. не е било представено в хода на производството и поради това се явява ново писмено доказателство. Съдържанието му е било възпроизведено в удостоверение от 14.02.1992г., поради което не е било необходимо ищците да издирват и прилагат самата декларация. Именно това удостоверение е ценил съдът и въз основа на данните от него е счел за недоказано извършването на приживна делба от наследодателя преди 1949г., изхождайки от това, че той сам е декларирал имотите си през 1949г. С оглед на изложеното е видно, че декларацията, в която липсва подпис на декларатор, се явява доказателство, което е от съществено значение за спора. Горното налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, при което да бъде прието и преценено новото писмено доказателство. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК по молба на Ц. А. Р. и М. А. Р., двамата от [населено място], влязлото в сила решение № 8 от 05.02.2009г. по гр.д. № 198/2009г. на Смолянски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 456 от 10.01.2008г. на Районен съд Златоград по гр.д. № 4/2007г. ВРЪЩА делото на Смолянски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: