Р Е Ш Е Н И Е
№ 769
С. 17.06.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1332 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба,подадена от Д. С. К. от [населено място], чрез процесуалния представител- адвокат Д. против въззивно решение № 221 от 6.07.2010г. по в.гр.д.№ 604 по описа за 2010г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отменено решение от 30.01.2009г. по гр.д.№ 310/2007г. на Павликенски районен съд в частта,в която искът на Д. С. К. против [фирма] П. за обезщетение за пропусната полза по чл.236 ал.2 от ЗЗД за периода 10.05.2006г.-30.07.2007г., е отхвърлен за разликата от присъдената сума 714.78лв.до 900.90лв.,а в частта относно присъдената лихва от 63.74лв. –изцяло и вместо това е постановено друго,с което е уважен предявения иск за сумата от 186.12лв., обезщетение за пропусната полза,а в останалата част решение от 30.01.2009г. по гр.д.№ 310/2007г. на ПРС е оставено в сила и са присъдени следващите се разноски. Като се сочи основанието по чл.281 т.3 от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен,поради постановяването му в нарушение на материалния закон и решаване на въпроса по същество с цялостно уважаване на предявения иск.Претендират се направените разноски.
Делото е за втори път пред касационната инстанция.
С определение № 185 от 16.02.2011г. - ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за цената,по която следва да бъде определено дължимото обезщетение по чл.236 ал.2 от ЗЗД за пропусната полза,което наемодателят има право да получи от наемателя при продължаване ползването на нает имот след прекратяване на наемния договор, при противопоставяне на наемодателя.Представени са решения/без задължите-лен характер/на ВКС,в които за определяне на това обезщетение са използвани три подхода-съобразно договорената наемна цена /решение № 2040 от 14.10.2005г.по гр.д.№ 1342/04г.на ІVг.о./, не по-малко от уговоре-ния наем /решение № 952 от 22.10.2008г.по гр.д.№ 6488/07г.на ІІІг.о./и съобразно средния пазарен наем /решение №134 от 8.05.2009г.по гр.д.№ 185/08г.на ІVг.о., № 1232 от 28.11.2005г.по гр.д.№ 701/03г.на ІVг.о./.
В съдебно заседание страните не се явяват лично.Касаторът се представлява от процесуален представител,който поддържа жалбата и желае тя да бъде уважена.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,по поставения въпрос, намира следното:
Съществуващото към момента на допускане на касационното обжалване противоречие в практиката - понастоящем е отстранено с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения /например №701 от 22.11.2010г.по гр.д.№ 219/2010г.на ІV г.о. , №391 от 26.05.2010г.по гр.д.№ 765/2010г.на ІІІг.о., № 18 от 5.03.2010г.по т.д.№ 527/2009г.на І т.о. /, в които е прието,че когато наемателят продължи да ползва имота след прекратяване на наемното правоотношение въпреки противопоставянето на наемодателя, ползва същия без правно основание и за това дължи обезщетение за вреди. Размерът на вредите подлежи на доказване от ищеца и се определя в зависимост от вида на засегнатото благо,като- в зависимост от проведеното доказване е възможно да има различни по естеството си стойности. В общия случай обезщетението е в размер на средния пазарен наем,като той не може да бъде по-нисък от уговорения размер на наема по прекратения договор за наем.
В случая – е било установено,че между страните е бил сключен на 26.01.2001г.наемен договор/с три анекса към него/ – с предмет 210кв.м. земя и разположен върху нея павилион от 24.20кв.м.,ползван като питейно заведение.Същият е бил със срок до 31.12.2004г. Ответникът –в качеството си на наемател е продължил да ползва имота,включително и през процесния период от 10.05.2006г.до 30.07.2007г.
Спорът е висящ единствено по предявения като евентуален иск с правно основание чл.236 ал.2 от ЗЗД,защото с решение № 473 от 1.06.2010г. по гр.д.№ 1537 по описа за 2009г.- ВКС е оставил в сила въззивно решение №235/30.06.2009г.по в.гр.д.№ 258/09г.на Великотър-новски окръжен съд в частта,в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.232 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД на Д. К. против В. Б. в качеството му на ЕТ” В. Б.”гр.П.,но е отменил същото в частта,в която се претендира заплащане на 1 800лв., обезщетение за ползването на недвижим имот- предмет на договор за наем, за времето от 10.05.2006г.до30.07.2007г.,ведно с лихва за забава от 3.08.07г. и е върнал делото за ново разглеждане в тази част.
При новото разглеждане- вззивният съд е определил размера на обезщетението съобразно заключението от 13.11.08г. на вещото лице Б.,без да излага аргументи,защото го възприема.Съдът е посочил като аргументи защо не възприема другото прието по делото заключение-на вещото лице А.- защото не съдържа данни за използвана методика и за критерий били взети цените към момента на изготвяне на заключението,вместо към исковия период.
Съобразно така дадения отговор на поставения въпрос /че при липса на други ангажирани доказателства дължимото по чл.236 ал.2 от ЗЗД обезщетение следва да е в размер на средния пазарен наем,но не по-ниско от уговореното по договора за наем/– подадената касационна жалба е основателна.
Последният месечен наем,получен по вече прекратения договор за наем е бил в размер на 480лв.,от които на ищцата/като собственик на 1/4ид.ч. от имота/ са били дължими 120лв.
За установяване на размера на средния пазарен наем по делото са приети заключения на две експертизи.
Едната е на вещото лице – Б. от 13.11.08г.,която го е изчислило по Наредбата на реда за придобиване, управление и разпореж-дане с общинско имущество,с аргумента,че единственият открит сходен на процесния обект е този,който му е граничен,но той за исковия период е бил отдаван под наем от общинска фирма. Изчислено съобразно посочената Наредба - обезщетението е в размер на 2 897.52лв.или за ищцата за исковия период– 900.90лв.
Втората експертиза е на вещото лице А. от 22.05.09г.,като в нея е записано,че е изготвена според „проучване на пазара на наемните отношения в централната част на [населено място]”.Заключението е,че пазарният наем на целия „процесен имот с площ от 231 кв.м.,съгласно скица, приложена по делото № 1180/18.10.07г.,като отдаден за заведение,в което се предлагат алкохолни напитки е по 646.80лв.на месец,или за ищцата – 161.70лв./пресметнато за 13 месеца - обезщетението възлиза на 2102.10лв.при искова претенция от 1 800лв./
Според настоящия състав неправилно въззивният съд е възприел заключението,определящо размера на дължимото обезщетение по Наред-бата на реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество.Последната в случая е неприложима,тъй като процесният имот е частна,а не общинска собственост.Освен това,тъй като предмет на експертизата е - определяне на средния пазарен наем,единствената релевантна по делото оценка е тази по заключението на вещото лице А.. Не могат да бъдат споделени изложените аргументи от въззивния съд за липса на данни за използваната методика и несъобразяване с цените към исковия период.Заключението на вещото лице А. е дадено въз основа на извършена съпоставка с цените, на които са били отдавани две други, подобни на процесния имоти /в които са били заведение Летен театър и заведение – механа/.Те са с идентично местоположение, предназначение и вид на постройките и за последно са били отдавани под наем към процесния период 2006-2007г.
Изложеното налага въззивния акт да бъде отменен като неправилен,а въпросът решен по същество с уважаване на предявения иск съобразно заявената претенция.
С оглед направеното искане,с оглед изхода на делото и на основание чл.78 от ГПК – в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящата инстанция,които възлизат на 310лв./от които държавни такси 70лв. и адвокатско възнаграждение- 240лв./.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 221 от 6.07.2010г. по в.гр.д.№ 604 по описа за 2010г. на Великотърновски окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЕТ”В. Б.”гр.П.,представляван от собственика В. И. Б. с ЕГН [ЕГН] и адрес на управление: [населено място] ел.”К. и М.” № 3В да заплати на Д. С. К. сумата от 1 800лв./хиляда и осемстотин лева/, представляваща обезщетение по чл.236 ал.2 от ЗЗД за това,че е продължил да ползва имота за времето от 10.05.2006г. до 30.07.2007г., след прекратя-ване на наемното правоотношение въпреки противопоставянето на наемодателя, ведно с лихва за забава, считано от 3.08.07г.до окончателното изплащане, както и сумата от 310 лв./триста и десет лева/,представляваща направените пред касационната инстанция разноски .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.