О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 103 гр. София, 06.10.2020 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря … и участието на прокурор … като изслуша докладваното от съдия Колева н.д. № 723/20 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Настоящото дело е образувано по повод разпореждане на съдия от Софийски градски съд за прекратяване на съдебното производство по ЧНД № 3388/2020 г. по описа на същия съд и за повдигане спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Мотивите на съдията – докладчик от Софийския градски съд са в насока, че засегнатото лице е с последен известен адрес в Р България в гр. Велико Търново и че пребиваването му в Кралство Нидерландия не е пречка делото да се разгледа от окръжен съд – Велико Търново. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че турският гражданин, който е засегнато лице в производството, има адрес в гр. Велико Търново и съобразно това и разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ за определяне на подсъдността по тези дела, компетентен да разгледа делото е окръжен съд – Велико Търново. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени данните по делото намери следното: Производството по ЧНД № 65/20 г. по описа на окръжен съд – Велико Търново е образувано на основание ЗПИИРКОРНФС по постъпило искане от компетентните власти в Кралство Швеция за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция по отношение на турския гражданин Е. М., продължително пребиваващ в Р България. В удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на финансови санкции, шведските власти са посочили адрес на Е. М. в гр. Велико Търново. В съдебно заседание, проведено на 10.09.2020 г. окръжният съд – Велико Търново постановил определение, с което прекратил производството по делото пред себе си и изпратил същото на Софийски градски съд, т. к. счел, че Е. М. има формална регистрация в гр. Велико Търново, не живее на посочения в удостоверението адрес, няма имущество и доходи в страната и на това основание компетентен да разгледа и реши делото е Софийският градски съд. С разпореждане от 21.09.2020 г. по ЧНД № 3388/2020 г. съдията – докладчик от Софийския градски съд приел, че делото не му е подсъдно, т. к. турският гражданин има известен адрес в Р България в гр. Велико Търново и на това основание компетентен да реши делото се явявал окръжен съд – Велико Търново. Затова прекратил производството пред себе си и повдигнал спор за подсъдност. Върховният касационен съд намира, че съобразно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС решението за налагане на финансови санкции се признава от окръжни съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето. В случая, адресът на засегнатото лице Е. М. в Р България, посочен от шведските власти в удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на финансови санкции, е в гр. Велико търново. Независимо от някои неблагополучия по призоваването на турския гражданин Е. М. от този адрес, видно от справка за чужденец – АИС „ЕРЧ“ на стр. 15 от делото, адресът на засегнатото лице съвпада с посочения от шведските власти. На следващо място, на стр. 36 от делото е налично писмо от Началника на РУ – Велико Търново, адресирано до окръжният съд в града, от което е видно, че Е. М. с адрес, идентичен с посочения, е установен на 02.07.2020 г. и е бил уведомен за делото, чрез връчване на призовка. На стр. 39 от делото е налична изрична молба от засегнатото лице до окръжния съд в гр. Велико Търново, с която заявява, че се намира в Кралство Нидерландия и моли делото да бъде отложено с оглед личното му явяване или ангажиране на защитник по негов избор. За съдебното заседание на 10.09.2020 г. засегнатото лице не било призовавано въобще, не се явил и упълномощен от него защитник, но решаващият делото съд прекратил производството пред себе си, намирайки, че следва го изпрати за разглеждане на Софийския градски съд, поради формална връзка на засегнато лице с адреса му в гр. Велико Търново. Изложеното показва, че не може да се приеме, че местоживеенето или обичайното местопребиваване на лицето не са установени по делото, за да намери приложение разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗПИИРКОРНФС, която възлага разглеждането на делото в тази хипотеза на Софийския градски съд. Подобно разрешение е допустимо само при неустановяване на местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, която констатация в случая противоречи на установеното по делото. Затова окръжният съд във Велико Търново се явява компетентният съд да разгледа делото и на него то следва да бъде изпратено за решаване. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, съдът О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА НЧД № 3388/2020 г. по описа на Софийски градски съд за разглеждане от окръжен съд - Велико Търново. Препис от определението да се изпрати на Софийски градски съд за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.