Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 481   София, 02 декември  2009 г.       ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и девета година,  в състав :                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                               ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                               ДАНИЕЛА АТАНАСОВА     при секретаря..................................Иванка Илиева....................................... и в присъствието на прокурора .......Антони Лаков............................., като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова  наказателно дело №601/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:                   Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения Г. И. М. за възобновяване на производството по внохд № 360/08г. по описа на Софийски окръжен съд и отмяна на постановеното решение от 30.06.2009г., с което е изменена присъда № 1 от 27.02.2008г., по нохд № 861/05г. на Ботевградски районен съд. В искането се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1, 2 и 3 от НПК, които са и основния за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Твърди се, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е приел липсата на физиологичен афект, позовавайки се само на експертното заключение и игнорирайки събраните гласни доказателства, установяващи състояние на силно раздразнение при осъдения Г. М. Изразява се становище, че деянието е следвало да бъде съставомерно по чл.132, ал.1, 2 от НК, но неправилната и превратна оценка на доказателствата е довела до опорочаване на вътрешното убеждение на съда и оттук до грешно приложение на закона. Също така се сочи и явна несправедливост на наложеното наказание, предвид установените индивидуализиращи обстоятелства и неправилното приложение на закона. Наличното процесуално нарушение, според осъдения се изразява в противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на въззивното решение по отношение приложението на чл.66 от НК. В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа изцяло депозираното искане и моли за неговото уважаване. Повереникът на гражданския ищец намира искането за възобновяване за основателно. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на исканото, тъй като счита, че не са налице законовите основания за възобновяване на наказателното производство. Осъденият моли за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното въззивно решение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред, тъй като не е сред актовете по чл.346 от НПК. Лицето подало искането, е осъдено за престъпление от общ характер, като не е било освободено от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, поради което е легитимно да поиска възобновяване. Искането е направено в законоустановения срок. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда от 27.02.2008г. на РС-Ботевград, постановена по нохд № 861/05г. подсъдимият Г е бил признат за виновен в това, че на 23.10.2004г. в гр. Б., в съучастие като съизвършител с П. М. е причинил средна телесна повреда на Ц. Д. , като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основани чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК, е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 от НК , съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. С въззивно решение от 30.06.2009г. Софийски окръжен съд, по внохд № 360/08г. е изменил първоинстанцонната присъда в частта досежно наложеното наказание, като е приложил разпоредбата на чл.55 от НК и го е намалил от две години и шест месеца на шест месеца лишаване от свобода. Присъдата в останалата й част е била потвърдена. Доводите за нарушение на закона-чл.348, ал.1, т.1 от НПК са неоснователни. Същите са били поставени и на вниманието на въззивния съд, който аргументирано ги е отхвърли. Основното възражение е свързано с неправилна квалификация на деянието, като средна телесна повреда по хулигански подбуди, а не телесна повреда, осъществена при условията на физиологичен афект. В тази връзка от една с. с релевираните доводи се сочи неправилна оценка на доказателствата и по-точно на обясненията, дадени от подс. Г. М. пред въззивната инстанция, както и на депозираните от неговата съпруга свидетелски показания също в рамките на въззивното съдебно следствие. Видно от въззивния акт, съдът е изпълнил задължението си, като е направил оценка, както на доказателствената съвкупност, събрана от първата инстанция, така и на събраните от него нови доказателства. Изложил е своите мотиви, за да даде вяра на едни от доказателствата и не кредитира други. Изпълнявайки процесуалните си задължения по оценка на доказателствата, съдът обективно и в пълнота е изследвал и установил значимите за казуса обстоятелства. При интерпретацията на доказателствата са били отчетени и особеностите на обясненията, като доказателствен източник. Невярно е твърдението, че голословно са били приети като защитна теза обясненията на подс. Г. М. При проверката на последните е било констатирано опровергаване от останалите доказателства, включително противоречие със свидетелските показания на съпругата му-св. Цветелина И. М. , по отношение на заявеното за отправени към нея нецензурни думи. Приетата липсва на еднопосочност във връзка с посочените от двамата обидни думи, отправени към свидетелката от пострадалия, както и липсата на безспорност по отношение на това, дали е имало такива и към кого са били насочени, е резултат на прецизен разбор на доказателствата, направен от съда, оценявайки ги в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Всичко това не сочи на опороченост на вътрешното убеждение на съда, така както се твърди в искането, тъй като не сме изправени пред хипотеза на превратна оценка на доказателствата, която да сочи на нарушения на разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК. От друга с. , не може да бъде игнорирано експертното заключение, установяващо липсата на физиологичен афект от медицинска гледна точка, по отношение на осъдения Г. М. към момента на инкриминираното деяние. Няма спор, че преценката за наличието, респективно липсата на „състояние на силно раздразнение” е правен въпрос, но тази преценка следва да почива на обективни факти, установени със съответните доказателствени средства и проверени, чрез предвидените способи за това в НПК, сред които са и експертните заключения. Необходимостта от професионален психиатричен и психологичен анализ при преценката за „състояние на силно раздразнение” се обуславя от особеностите на отделния индивид, свързани, както с обективни, така и със субективни фактори, с каквито умения съдът не разполага. Оценявайки правилно доказателствата, въззивният съд е приел фактология, която му е дала възможност да направи и правилни правни изводи, а именно, че деянието, реализирано от подс. Г. М. не покрива признаците на престъпление по чл.132 от НК, а се явява такова по чл.131, ал.1, т.12 от НК-средна телесна повреда по хулигански подбуди. Възражението за явна несправедливост на наложеното наказание, с искане за неговото намаляване е неоснователно. Въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.55 от НК, отчитайки наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, като е приел, че адекватната санкция е лишаване от свобода за срок от шест месеца. В рамките на индивидуализираните от съда многобройни смекчаващи обстоятелства, определеното наказание от шест месеца лишаване от свобода се явява съразмерно отмерено и отговарящо на степента на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца, поради което не са налице основания за неговото намаляване. Липсва допуснато нарушение от с. на съда при определяне на съответното наказание,поради което искането на молителя не може да бъде прието за основателно. С искането за възобновяване се навеждат доводи и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Такова не е налично, независимо, че липсва прецизност в изписването на диспозитива на въззивното решение. В обстоятелствената част на решението, съдът е изложил своите разсъждения по отношение приложението на чл.66 от НК, като е приел, че са налице всички основания за отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода, при това в рамките на определения с присъдата на първата инстанция изпитателен срок от три години. При тази хипотеза с въззивното решението не се налага отново и изрично да бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК, тъй като няма промяна, а наличието на потвърдителен диспозитив означава, че по отношение приложението на тази норма е потвърдена първоинстанционната присъда. Въззивният съд прилагайки чл.55 от НК е следвало с решението си не да определи наказание, а да измени присъдата, като намали първоначално определеното наказание/ предвид на законовите си правомощия по чл.337,ал.1,т.1 от НК, тъй като става въпрос за наказание от същия вид и не е налице хипотезата на чл.336 от НПК/. Тази непрецизност не сочи на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие на обстоятелствена част и диспозитив на решението, тъй като последното е един цялостен акт и постановеният потвърдителен диспозитив сочи, че първоинстанционната присъда в частта досежно приложението на чл.66 от НК е потвърдена, както във връзка с приложението на института на условното осъждане, така и досежно размера на изпитателния срок. При гореизложеното, ВКС не намери основание за отмяна на оспорения акт и възобновяване на наказателното производство, поради което искането на осъдения Г. М. следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл.426 вр. чл.424 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :       ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. И. М. за възобновяване на производството по внохд № 360/08г. по описа на Софийски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: