3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №159 ГР. София, 07.03.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.01.22 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2954/21 г., намира следното: Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. Г. срещу въззивното решение на Градски съд София/ГС/ по гр.д. №1570/21 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение по насрещния иск на „ММ Лимитед” ЕООД, гр.София срещу касатора е признато за установено, че между страните не е съществувало тр. правоотношение за периода 30.09.14 – 29.11.19 г. и са отхвърлени първоначалните искове на касатора срещу „ММЛимитед” ЕООД по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено с връчена му на 29.11.19 г. заповед на управителя на ответното дружество за нарушение по чл.190, ал.1,т.2 КТ, както и предявените като частични искове по чл.128, т.2 КТ, за неизплатено трудово възнаграждение и чл.86 ЗЗД, за мораторна лихва върху последното. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са решени от въззивния съд следните правни въпроси от предмета на спора: 1.Има ли давностен срок за прогласяване недействителност на трудовия договор по реда на чл.74, ал.4 КТ? 2. При липса на писмено обективирана воля за сключване на трудов договор, но при наличие на писмени доказателства, съдържащи изявления и индиции за сключване на трудов договор, чрез определяне на неговите съществени елементи – място на работа, наименование на длъжността и характера на работата и определено трудово възнаграждение, може ли да се приеме, че е налице тр. правоотношение? 3.Длъжен ли е съдът служебно да следи за действителността на трудовия договор? 4. В тежест на работодателя или на служителя е да докаже добросъвестността по см. на чл.75, ал.1 КТ? Длъжен ли е служителят при неподписан тр. договор да докаже с пълно и главно доказване, че фактически е бил приет на работа и че е изпълнявал трудовата си функция? 5. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да се произнесе по спорния предмет, отговаряйки на всички доводи и възражения на страните? По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че предявеният от ответника насрещен отрицателен установителен иск за несъществуване на трудово правоотношение между страните за посочения в решението период, е допустим и основателен. Ответникът – работодател има интерес да предяви такъв иск, при неподписан от страните трудов договор. Неоснователно, според ГС, е и възражението за погасяване на насрещния иск по давност, тъй като установителните искове не се погасяват по давност. Наличието на подписан от страните трудов договор обуславя изхода на спора по първоначалния иск – по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и чл.128, т.2 КТ. Въззивният съд е споделил извода на първоинстнационния съд, че искът по чл.344, ал.1,т.1 КТ и обусловените от него искове по т.2 и 3 от с.р., са неоснователни, тъй като въобще не е съществувало трудово правоотношение, което да е незаконно прекратено. При тези решаващи изводи на въззивния съд ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроси №1 и 5 от изложението на касатора, поради твърдяното противоречие с цитираната практика на ВКС – съответно решение по гр.д. №2584/14 г. на ВКС, четвърто г.о. и решения по гр.д. №2926/16 г. на четвърто г.о., по гр.д. №6692/14 г. на четвърто г.о., по гр.д. №1776/16 г. на четвърто г.о. и други. ВКС намира за неоснователно възражението на ответника в отговора на жалбата за неотносимост на въпрос №1 към спора – смислово въпросът е относим към отрицателния установителен иск за несъществуване на тр. правоотношение, разгледан по делото и към давността по трудови спорове въобще / чл.357 и 358 КТ/. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №1570/21 г. от 20.04.20 г. Касаторът не дължи държавна такса. Да се докладва за насрочване в о.з. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: