Р Е Ш Е Н И Е № 57 гр. София, 22 април 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори март, две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ БОНКА ЯНКОВА при секретаря Мира Недева и с участието на прокурора от ВКП Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдия Янкова наказателно дело № 57 по описа за 2019 г. Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1, т. 3 от НПК и е образувано по искане на окръжния прокурор при Окръжна прокуратура – Перник за възобновяване на ЧНД № 218/2017 г. на Пернишки окръжен съд и отмяна на постановеното по него определение от 11.08.2017 г, с което по отношение на К. А. Я. е допусната съдебна реабилитация на основание чл.87,ал.1 от НК за осъжданията му по НОХД 697/1999 г. на РС Перник и по НОХД № 149/2003 г. на ОС Перник. В искането се излагат доводи за разкрити чрез разследване нови обстоятелства, които не са били известни на съда, допуснал съдебната реабилитация на Я. и в същото време са от съществено значение за изхода на делото. Те се отнасят до това, че към датата на реабилитацията (11.08.2017 г.) Я. е бил привлечен като обвиняем с постановление по чл.219 от НПК от 26.07.2016 г. за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.2-ро,т.1 от НК. В искането е посочено, че след проведено разследване по ДП№ 571/2016 г. по описа на Първо РУ-гр.Перник, районната прокуратура е внесла обвинителен акт, по който пред Пернишки районен съд е образувано НОХД № 01444/2017 г. Същото е приключило с присъда № 787 от 21.12.2017 г., с която Я. е бил признат за виновен в това, че на 21.07.2016 г. в [населено място] е извършил престъпление по чл. 354а,ал.3,пр.2-ро,т.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 05.06.2018 г. Считайки, че извършеното от Я. преди постановяване на съдебната реабилитация престъпление е несъвместимо с изискването за добро поведение по смисъла на чл.87,ал.1,т.1 от НК, окръжният прокурор е направил искане за възобновяване на производството по ЧНД№ 218/2017 г., отмяна на постановения по него съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от Окръжен съд Перник. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване, както е подадено и моли същото да бъде уважено. Осъденият Я., редовно призован, не се явява. Упълномощеният му защитник – адвокат Р. М. от АК Перник поддържа изразената в писменото становище позиция за недопустимост на направеното искане поради изтичане на шестмесечния срок по чл.421,ал.1 от НПК и за неоснователност, поради отсъствието на нови обстоятелства, разкрити чрез разследване по смисъла на чл. 422,ал.1,т.3 от НПК. Адв.М. изтъква също, че към момента на съдебната реабилитация, Окръжна прокуратура – Перник, като задължителен участник в производството е знаела за образуваното срещу Я. досъдебно производство за извършено престъпление, но не е информирала съда, нито е обжалвала съдебното определение. Акцентира и върху това, че нито прокуратурата, нито съдът постановил процесното определение за реабилитация са изпълнили служебните си задължения да проверят и констатират факта на образуваното Д.П.№ 571/2016 г. и бездействието им съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя извод за друго основание за възобновяване - по чл.422,ал.1,т.5 от НПК, изискващо различен ред за иницииране и разглеждане. Въз основа на всичко изложено моли за оставяне без уважение така направеното искане за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, за да се произнесе взе предвид следното: Искането е допустимо. Същото има за предмет съдебен акт, включен в обхвата на посочените в чл.419, ал.1 във вр. с чл.341,ал.1 във вр. с чл.436 от НПК актове, подлежащи на проверка по реда на глава 33 от НПК и с оглед заявеното в него основание - по чл.422, ал.1,т.3 от НПК е направено от компетентна, съгласно чл.420,ал.1 от НПК страна - окръжен прокурор при ОП Перник. Искането за възобновяване не е просрочено, както счита защитата. Меродавният момент, поставящ началото на шестмесечния преклузивен срок, в хипотезата по чл.422,ал.1,т.3 от НПК, не е обвързан от знанието на прокурора за евентуалното наличие на новооткритото обстоятелство - в случая, образуваното на 21.07.2016 г. досъдебно производство срещу засегнатото лице. Разкриването на новите обстоятелства, в аспекта и на едно от основните начала в наказателния процес, уреден в чл.16 от НПК - презумпцията за невинност, предпоставя установяването им да е чрез влязъл в сила съдебен акт (виж, Р № 269/18.12.2018 г. по н.д.№ 995/2018 г. на ВКС, II н. о). Тоест, в хипотезата на чл.422, ал.1,т.3 от НПК , шестмесечният срок по чл. 421,ал.1 от НПК тече от влизане в сила на акта, с който са разкрити новите обстоятелства и в случая, това е присъдата по НОХД№ 01444/2017 г. на РС Перник, потвърдена с Решение по ВНОХД № 80/2019 г. на ОС Перник – 5.06.2018 г. Преценено към 3.12.2018 г., когато искането е подадено в съответния първоинстанционен съд - Окръжен съд Перник и е регистрирано с вх.№ 6079/3.12.2018 г. (чл.424,ал.3 от НПК) този срок не е изтекъл, което обуславя констатираната от касационния съд допустимост на искането и съответно неоснователност на наведените в тази посока възражения на защитата. Разгледано по същество искането за възобновяване е и основателно. С определениe, постановено на 11.08.2017 г. по НЧД № 218/2017 г. Окръжен съд – Перник е допуснал съдебна реабилитация на К. А. Я. по осъжданията му с присъди по НОХД № 697/1999 г. по описа на РС Перник и по НОХД № 149/ 2003 г., по описа на ОС Перник, аргументирайки приетото наличие на предпоставките по чл.87 от НК с констатацията, че „ От изтичане на изпитателния срок са изминали повече от три години, като по време на тях молителят не е извършил друго умишлено престъпление“. Определението не е оспорено и е влязло в сила по реда на чл.412,ал.2,т.3 от НПК с изтичане на седмодневния срок за обжалване. След постановената реабилитация, видно от представените присъда по НОХД№ 01444/2017 г. на РС Перник и решение по ВНОХД№ 80/2018 г. на ОС Перник е установено, че на 21.07.2016 г. Я. е извършил престъпление по чл. 354а ал.3,пр.2-ро, т. от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Обстоятелството, че към момента на постановяване на съдебната реабилитация, молителят вече е извършил престъпление, за което е било образувано досъдебно производство, очевидно не е бил известен на съда, защото в противен случай последният не би отразил в мотивите си цитираната по-горе констатация. В същото време, съгласно чл.87,ал.2,т.1 от НК съдебна реабилитация е допустима само ако, наред с положителното констатиране на другите изискуеми по чл.87 от НК предпоставки, съдът установи и че молителят/осъденият е имал добро поведение. Извършването на престъпление несъмнено е в противоречие с разбирането за добро поведение, а във времеви порядък, в съответствие и със задължителните указания на ТР № 20/83 г. по н.д. № 21/83 г. на ОСНК, преценката за спазване на добро поведение се извършва към момента, в който сезирания с искането по чл.87 от НК съд постанови съдебния си акт. Следователно, налице е било основание за недопускане на съдебна реабилитация, което не е било известно на съда постановил определението за реабилитация и в същото време е установено по начина, посочен в чл.422,ал.1, т. 3 от НПК. Съдебната практика устойчиво приема, че установяването на новите обстоятелства следва да бъде извършено чрез разследване, проведено по реда на глава 17 от НПК или в рамките на т.нар. „разследване в широк смисъл“ (виж Р № 103/09.06.2016г. по н.д. № 355/2016 г. на ВКС, I н.о.,Р №110/02.05.2017 г. по н.д № 300/2017 г. на ВКС, I н.о, Р №110/2.05.2017 г. по н.д.№ 300/2017 г.на ВКС, I н.о ). В случая, новото обстоятелство е установено чрез разследване по ДП№ 571/2016 г., което е проведено за установяване на инкриминираната по чл.354а от НК дейност на осъдения Я., като представената, влязла в сила присъда е само финализиращият наказателното производство резултат. Без значение е, че представителят на прокуратурата, участвал в производството по реабилитация по ЧНД № 218/2017 г. по описа на ОС Перник не е проявил активност да ангажира доказателства за поведението на Я. или, че не е протестирал съдебното определение, с което реабилитацията е допусната. Разпоредбата на чл. 422,ал.1,т.3 от НПК изисква обстоятелствата или доказателствата, имащи съществено значение за делото, да не са били известни на съда, а не на прокуратурата( виж,Р № 546/09.01.2013 г., по н.д. № 1833/2012г на ВКС, II н.о.) И за разлика, например, от редакцията на чл.287, ал.1 от НПК( в сила от 29.04.2006 г. до 28.05.2010 г.) ограничаваща правомощията на прокурора да поиска изменение на обвинението, в случаите, когато обобщено казано е проявил непрецизност в действията си, подобно ограничение както с оглед допустимостта, така и с оглед основателността на направено искане за възобновяване, в нормите на гл. 33 от НПК не е предвидено. Ето защо, въвеждането на допълнителни изисквания, в каквато посока по естеството си са възраженията на защитата и предложеното разширително тълкуване на съдържанието на предпоставките за възобновяване, не могат да бъдат споделени. Без основание е и упрекът към разгледалият молбата за съдебна реабилитация съдебен състав и изведените от „бездействието му„ да извърши необходимите справки „за наличие или липса на неприключили наказателни производства срещу лицето, което желае да бъде реабилитирано“ доводи за противопоставимост на искането за възобновяване. Както е известно, в производството по чл.431 и сл. от НПК, съдът е обвързан в произнасянето си от конкретното искане в молбата на осъдения, а съгласно чл.434,ал.2 от НПК изцяло в тежест на молителя е ангажирането на доказателства, подкрепящи заявеното искане и твърдяната му основателност. Вярно е, че съгласно ТР № 2 от 28.02.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСНК “Като типично съдебно производство(по чл.435 от НПК - бел.ВКС), за него са приложими всички процесуални техники за пълно и всеобхватно изясняване на посочените предпоставки, което не изключва възможността съдът служебно да събира доказателства в съгласие с принципните положения по чл.13 и чл. 107, ал.2 от НПК“, но в същото време очертания в раздел II, глава 34 от НПК предметен обхват на производството е свързан с установяване материално правните предпоставки по чл.87 от НК само по отношение заявеното в молбата искане (за конкретното/конкретните осъждания) и съобразно представените към молбата доказателства. Характерът на самото производството по допускане на съдебна реабилитация, редът за неговото иницииране и преследваната с него цел обуславят и различието в пределите на служебното начало, относими към другите производства по НПК. Подкрепящи аргументи се извличат и от установените в чл.436,ал.4 от НПК и нормите в глава 33 от НПК, правни механизми за гарантиране правата на страните в производството по реабилитация – молителят има възможност да подаде нова молба в едногодишен срок от постановяване на определението на съда, с което е отказана поисканата реабилитация, а прокурорът има възможност по реда и условията на глава 33 от НПК да поиска възобновяване на производството. В аспекта на казаното, като неоснователни се преценяват развитите в представената писмена защита и поддържани в съдебното заседание пред ВКС съображения за допуснати от съда постановил съдебната реабилитация съществени процесуални нарушения, обосновани с претендираното му бездействие да „извърши необходимите справки“ и да констатира липсата на основания по чл.87,ал.1,т.1 от НК. Неоснователни са и изведените на тази плоскост възражения срещу процесуалната съответност на направеното искане за възобновяване, аргументирани с доводи за друг ред на иницииране – по чл.422,ал.1,т. 5 от НПК. В заключение, всички предпоставки за уважаване на направеното искане са налице. Същото е депозирано от компетентен орган по чл.420,ал.1 от НПК, в шестмесечния срок по чл.421,ал.1 от НПК, касае обстоятелства, които са новоразкрити, установени са чрез разследване и не са били известни на съда постановил определението по ЧНД №218/2017 г., а в същото време без съмнение са от значение за изхода на приключилото дело. Ето защо и на основание чл.425,ал.1,т.1, вр. чл.422,ал.1,т.3 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по ЧНД № 218/2017 г. по описа на ОС – Перник. ОТМЕНЯ определение по ЧНД № 218/2017 г., постановено на 11.08.2017 г. и влязло в сила на 21.08.2017 г., с което на основание чл. 87 от НК К. А. Я. е бил реабилитиран за осъжданията му с присъда по НОХД № 697/1999 г. по описа на РС Перник и с присъда по НОХД № 149/2003 г. по описа на ОС Перник. ВРЪЩА делото на Окръжен съд Перник за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.