4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №60 гр.София , 11 април 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на шести април през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ:СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретаря ………. и след становище на прокурора от ВКП ПЕТЯ МАРИНОВА, като изслуша докладваното от съдия МИХОВА наказателно частно дело № 347/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, т. 1 НПК по повод спор за подсъдност между Окръжен съд-Бургас и Окръжен съд-Варна относно разглеждането на ЧНД 266/2017 год. по описа на ОС-Бургас. Постъпило е писмено становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура, според което делото следва да се разгледа от ОС-Бургас по аргумент от разпоредбата на чл. чл.15, ал.2 от ЗПИИКОРНФС. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното: В ОС-Варна е било образувано ЧНД № 239/2017 год., въз основа на удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета от 6.10.2006 год., издадено от Кралски съд, заседаващ в Блакфрайърс, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, с предмет- признаване на заповед за конфискуване на парична сума, включваща стойността на недвижими имоти, находящи се на територията на Република България, собственост на британския поданик К. Д. Г.. С определение № 226/10.03.2017 год., ОС-Варна прекратил съдебното производство по ЧНД № 239/2017 г. и изпратил същото за разглеждане на ОС-Бургас, като приел, че тъй като имотите, чиято конфискация се иска, се намират на територията на същия съд, той е компетентен да се произнесе, съгласно чл. 15, ал.2 от ЗПИИКОРНФС. С определение № 5/17.03.2017 г., съдията-докладчик по ЧНД №266/2017 г., по описа на ОС-Бургас, е повдигнал спор за подсъдност, като е приел, че недвижимите имоти- апартаменти, намиращи се в с. Равда, обл. Бургас, собственост на [фирма], не са конфискувани от съд в Обединеното Кралство, като наложеното наказание не е конфискация на имот, а е парично задължение. Според ОС - Бургас, собственик на апартаментите, находящи се в с. Равда, е [фирма], с едноличен собственик К. Г., като седалището и управлението на дружеството се намират в гр. Варна, поради което ОС-Варна е компетентен да разгледа делото. Върховният касационен съд, след като прецени доводите, изложени в определенията на ОС-Бургас и ОС-Варна и всички материали, приложени по делото, намери, че компетентен да се произнесе по признаването на решението за конфискация е Окръжен съд - Варна, поради следните съображения: Видно от удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета от 6.10.2006 год., издадено от Кралски съд, заседаващ в Блакфрайърс, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, британският поданик К. Д. Г. е осъден „на 22 години затвор за конспирация за внасяне на контролирани наркотични вещества“, като му е наредено „да плати заповедта за конфискация на стойност 199 962,10 паунда до 08.06.2011 год. или в противен случай наказанието ще е 30 месеца затвор в допълнение към основната присъда“. От същото удостоверение се установява, че съдебните власти на издаващата страна са успели да съберат част от тази стойност, като са реализирали активи, собственост на К. Г. - пари в брой по различни сметки, недвижим имот в Лондон, суми по пенсионни застраховки, лек автомобил и др., общо на стойност 122 547,21 паунда. Единствените нереализирани активи, според посоченото удостоверение са: апартаменти №5 и №6, находящи се в комплекс „Р Х. К.“, България, оценени на стойност 80 222,40 паунда и баланс по сметки в България на К. Г. и [фирма], оценени на 70,00 паунда. Двата апартамента, посочени в удостоверението, се намират в комплекс „Р. Х. К.“, [община], Бургаска област и са собственост на [фирма]. С определение, постановено на 01.04.2013 год. по НЧД № 1602/2013 год., Софийски градски съд, по искане на Софийска градска прокуратура, е допуснал обезпечение на бъдеща конфискация, с налагане на възбрана върху двата апартамента, собственост на [фирма]. Съгласно разпоредбата на чл. 2 , ал.1 от ЗПИИКОРНФС, решение за конфискация или отнемане е влязъл в сила акт на съд, компетентен по наказателни дела, издаден в държава- членка на Европейския съюз, и довел до окончателно отнемане на имущество. От посоченото удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета от 6.10.2006 год., се установява, че е издадена заповед за конфискация № Т20077151 от 08.06.2010 г. , която представлява „решение за конфискация“ по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗПИИКОРНФС. Предмет на посочената заповед /решение/ е конфискация на парична сума в размер на 80 292,40 паунда, определена от издаващата страна като цена на недвижими имоти - апартаменти, находящи се в комплекс „Р. Х. К.“, [община], собственост на [фирма]. Върху тези недвижими имоти, е наложена възбрана като обезпечение на изпълнението на посочената заповед, т.е. те служат само за удовлетворяване на задължението за заплащане на парична стойност. Следователно, издаващата страна е поискала от български съд да признае заповед /решение/ за конфискация на парична сума, а не за конфискация или отнемане на недвижимо имущество. Затова разпоредбата на чл. 15, ал.2 от ЗПИИКОРНФС е неприложима, тъй като тя се отнася до случаите, в които се иска признаване на решение, с което пряко се конфискува конкретно имущество или отнема парична сума в полза на издаващата страна, какъвто не е настоящият казус. В настоящия случай, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 15, ал.1 от ЗПИИКОРНФС, според която решението за конфискация или отнемане се признава от окръжния съд по местоживеене или обичайно пребиваване на лицето, а за юридическото лице-по седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция, на територията на Република България. Лицето, срещу което е издадена заповедта /решението/ за конфискация- К. Г., е едноличен собственик на [фирма], което е юридическо лице със седалище в гр. Варна, [улица], ет., ап.. Седалището на ЮЛ се намира в района на Окръжен съд –Варна, поради което и предвид разпоредбата на чл. 15, ал.1 от ЗПИИКОРНФС, това е съдът, който следва да се произнесе по искането за признаване на решението за конфискация. С оглед на изложените съображения и на основание чл. 44, т.1 НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА ЧНД №266/2017 г. по описа на Окръжен съд-Бургас за разглеждане на Окръжен съд-Варна. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Копие от настоящето определение да се изпрати на Окръжен съд-Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.