Р Е Ш Е Н И Е №.13 гр. София, 06.02.2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА НИКОЛАЙ МАРКОВ като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3021 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1430 от 02.07.2015 г. по т.д.№2910/2014 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №248 от 01.03.2011 г. по т.д.№1989/2008 г. на СГС, ТО, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] /н/, сумата от 215 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение по договор от 05.05.2004 г. на основание чл.82, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като с оглед открито, след подаване на касационната жалба, производство по несъстоятелност спрямо ответника и непредявяване на претендираните от ищеца вземания в производството по несъстоятелност, се иска обезсилване на решенията и прекратяване на производството по предявения иск с присъждане на разноските, направени пред всички инстанции. Ответникът по касация - [фирма] /н/ заявява становище за неоснователност на жалбата. С определение №678 от 03.08.2016 г. обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка процесуалната му допустимост. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение №248 от 01.03.2011 г. по т.д.№1989/2008 г. на СГС, ТО, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] /н/, сумата от 215 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение по договор от 05.05.2004 г. на основание чл.82, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД. След постановяване на обжалваното въззивно решение, с решение по чл.630, ал.1 от ТЗ от 13.10.2015 г. по т.д. №108/2014 г. на СГС, вписано в търговския регистър на 15.10.2015 г., по отношение на [фирма] – касатор и ответник по иска, е открито производство по несъстоятелност, като от служебно извършената справка в ТР е видно, че ищецът не е предявил вземанията, предмет на иска, в производството по несъстоятелност в установените в ТЗ срокове по чл.685, ал.1 ТЗ и по чл.688, ал.1 ТЗ. Настоящият състав, споделяйки дадените с решение №53 от 16.07.2015 г. по т.д. №3170/2013 г. на ВКС, ТО, Първо отделение и с решение №178 от 22.01.2016 г. по т.д.№1889/2013 г. на ВКС, ТО, Първо отделение разрешения /според които недопустимо е, с оглед отпадане на правния интерес и погасяване правото на иск, производството по иск срещу длъжник по заварено от решението по чл.630 ТЗ дело по см. на чл.637, ал.1 ТЗ /при липса на заявени от длъжника свои права чрез насрещен иск или възражение за прихващане/, ако кредиторът не е предявил в производството по несъстоятелност предявяемите вземания, предмет на спора, в законоустановените срокове по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ/, намира, че правният интерес на ищеца от търсената защита е отпаднал, като е погасено и правото му на иск. Ето защо и тъй като правният интерес и правото на иск са абсолютни процесуални предпоставки, които следва да са налице не само при завеждане на иска, а и по време на цялата висящност на производството, решението на въззивния съд и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени, а производството по предявения иск – прекратено. Предвид изхода на спора, на касатора следва да се присъдят направените пред касационната инстанция при двете разглеждания на делото разноски в общ размер на 8 660 лв., както и направените пред въззивната инстанция разноски в общ размер на 5 600 лв. и направените пред първоинстанционния съд разноски в размер на 800 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.4, вр. чл.270, ал.3, изр.1-во ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение №1430 от 02.07.2015 г. по т.д.№2910/2014 г. на САС и потвърденото с него решение №248 от 01.03.2011 г. по т.д.№1989/2008 г. на СГС, ТО, като ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от [фирма] /н/ срещу [фирма] иск по чл.82, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 215 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение по договор от 05.05.2004 г. ОСЪЖДА [фирма] /н/[ЕИК] да заплати на [фирма][ЕИК], сумата от 8 660 лв., направени разноски пред ВКС, сумата от 5 600 лв., направени разноски пред въззивната инстанция и сумата от 800 лв., направени разноски пред първоинстанционния съд. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.