2 решение по гр.д.№ 1755 от 2019 г. на ВКС, ГК, първо отделение 2 Р Е Ш Е Н И Е № 132 София, 30.09.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Анета Иванова, като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.N 1755 по описа за 2019 г., приема за установено следното: Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по подадена от Л. С. Л. молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 90 от 06.07.2018 г. по гр.д.№ 3066 от 2017 г. на ВКС, ГК, второ г.о., с което е отменено решение № 83 от 23.03.2017 г. по гр.д.№ 40 от 2017 г. на Добричкия окръжен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Л. С. Л. срещу Н. Ж. Х. иск за делба и за уважаване на предявения от Н. Ж. Х. срещу Л. С. Л. иск за признаване по отношение на Л., че Х. е изключителен собственик на следните 4 недвижими имота, макар и придобити от двамата по време на брака им: 1. земеделска земя с площ от 51,502 дка, представляваща ПИ № ..... по земеразделителния план на землището на [населено място], общ.Т., обл.Д., м.Д. Г.“, представляваща сега имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], общ.Т., обл.Д., одобрена със заповед № РД-18-1425 от 06.08.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК /скица на лист 75 от настоящото дело/, 2. дворно място в [населено място], общ.Т., обл.Д., с площ от 455 кв.м., съставляващо УПИ ..... в кв. ..... по регулационния план на селото, заедно с построената в него административна сграда с площ от 153 кв.м., 3. дворно място в [населено място], общ.Т., обл.Д., с площ от 1285 кв.м., съставляващо УП ..... в кв. ..... по регулационния план на селото, заедно с построената в него стопанска сграда с площ от 375 кв.м. и 4. дворно място в [населено място], общ.Т., обл.Д., с площ от 2093 кв.м., съставляващо УП ..... в кв. ..... по регулационния план на селото, заедно с построения в него склад с площ от 441 кв.м. Молителят твърди, че след влизане в сила на решението на ВКС е открил нови писмени доказателства от значение за делото: два договора от 24.08.1994 г., два протокола от същата дата, фактури № 431 и № 433 от 24.08.1994 г., два договора от 30.12.1996 г., два протокола от същата дата, фактура № 54 от 30.12.1994 г., договор от 14.04.1997 г., протокол от същата дата и фактура № 58 от 14.04.1997 г. В писмен отговор от 25.10.2019 г. ответницата по молбата Н. Ж. Х. оспорва същата. Моли молбата да бъде оставена без уважение и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски. Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение е откриването на нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, които са съществували преди влизане на решението в сила, но не са могли да бъдат известни на страните при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая представените към молбата за отмяна доказателства не представляват основания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, тъй като не са от значение за делото- не установяват нови, различни от приетите за установени от съда обстоятелства: В решението на ВКС, второ г.о., чиято отмяна се претендира, е прието, че процесните 4 имота, макар да са придобити по време на брака с Л. С. Л., са индивидуална собственост на Н. Ж. Х., тъй като са заплатени с нейни лични средства: получени от продажбата на апартамент в [населено място], [улица], нейна лична собственост, извършена с нотариален акт № ..... от 07.02.1995 г. От представения и приет като доказателство по делото предварителен договор от 26.01.1995 г. е видно, че част от цената на този апартамент /200 000 стари лева/ е била заплатена на Н. Х. още към момента на сключване на предварителния договор- тоест на 26.01.1995 г. Изрично съдът е приел за установено от събраните по делото свидетелски показания, че цената на процесните имоти е била заплатена от Н. Х. с талони за дялово участие в ТКЗС, част от които Х. е имала от родителите си, а друга част е закупила от член- кооператори на ТКЗС с парите, получени от продажбата на личния й апартамент в [населено място]. Представените към молбата за отмяна доказателства не са от съществено значение за делото, защото не установяват плащане на цената на процесните имоти със семейни средства, респективно не опровергават извода на съда, че тези имоти са закупени със средства от продажбата на личния апартамент на Н. Х. в [населено място]: 1. Договорите от 24.08.1994 г., протоколите от същата дата и фактури № 431 и № 433 от 24.08.1994 г. /находящи се на листи 18, 19, 20, 21, 22 и 23 от настоящото дело/ удостоверяват, че на 24.08.1994 г. Н. Ж. Х. е сключила договори с ЛС на ТКЗС- [населено място], общ.Т. за покупка на имотите по т.2 и по т.4 от исковата молба. От тези доказателства обаче не се установява стойността на тези имоти да е била заплатена със семейни средства на Н. Х. и молителя Л. Л. и преди 07.02.1995 г. /датата на продажбата на личния апартамент на Н. Х. в [населено място]/. Напротив, видно от изрично записаното в т.2 от договорите от 24.08.1994 г. и във фактури № 431 и № 433 от 24.08.1994 г., плащането на имотите е извършено изцяло с талони на Н. Х. за дялов капитал. Същевременно от показанията на разпитаните по делото свидетели И. Х. Д., председател на ТКЗС /находящи се на лист 216 и лист 217 от първоинстанционното дело/, Й. С. Т., счетоводител /лист 218 от първоинстанционното дело/, Р. М. Я. /лист 219 от първоинстанционното дело/, И. Ц. Д., ръководител на кравокомплекса /лист 220 от първоинстанционното дело/ и В. П. Г., член на ликвидационния съвет на ТКЗС /лист 221 от първоинстанционното дело/ безспорно се установява, че част от тези талони Х. е получила като дялов капитал от ТКЗС- [населено място] на своите родители, а друга част е закупила от други член- кооператори, като плащането на закупените от член- кооператорите купони е извършено по-късно, със сумата, която Х. е получила от продажбата на апартамента й в [населено място]. Същото е прието и в мотивите на влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира. 2. Двата договора от 30.12.1996 г., двата протокола от същата дата, фактура № 54 от 30.12.1996 г., договор от 14.04.1997 г., протокол от същата дата, фактура № 58 от 14.04.1997 г. удостоверяват плащане на цената на имотите по т.1 и по т.3 от исковата молба, извършено през 1996 г. и 1997 г., тоест след продажбата на апартамента на Н. Х. в [населено място] на 07.02.1995 г. Тоест, тези доказателства също не опровергават, а са в подкрепа на извода на съда във влязлото в сила съдебно решение, че имотите по т.1 и т.3 от исковата молба са заплатени след 07.02.1995 г. със сумата, която Н. Х. е получила от продажбата на личния й апартамент в [населено място]. Предвид на гореизложеното, подадената от Л. С. Л. молба за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК Л. Л. дължи и следва да бъде осъден да заплати на Н. Х. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 2 000 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. С. Л. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 90 от 06.07.2018 г. по гр.д.№ 3066 от 2017 г. на ВКС, ГК, второ г.о. ОСЪЖДА Л. С. Л. от [населено място], [улица], ет.1, ап.1 да заплати на Н. Ж. Х. със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.К. Р. на основание чл.78 ГПК сумата 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.