Р Е Ш Е Н И Е № 385 Гр.София, 21.09. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Теодора Стамболова При участието на секретаря Виденова В присъствието на прокурора ГЕБРЕВ Изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Д. 363/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 05.05.10 г., Градски съд-София /СГС/, НО, 16 въззивен състав е прекратил наказателното производство по В.Н.Ч.Х.Д.782/10 г., приемайки,че са налице основанията по чл.24,ал.1,т.3 вр.чл.81,ал.3 вр.чл.80,ал.1,т.5 НПК. Срещу това определение е постъпила жалба от частния тъжител и жалбоподател пред въззивния съд М. Н., който се оплаква от постановяване на акта на СГС при нарушение на процесуалните норми чрез ограничаване правата му на тъжител като участник в процеса. Настоява,че въззивната инстанция е следвало да се произнесе с краен съдебен акт. Иска се определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за произнасяне по гражданския иск. В съдебно заседание пред ВКС частният тъжител или негов пълномощник не се явяват и не изразяват становище по жалбата. Представителят на ВКП намира жалбата за основателна. Обратното мнение изразява защитникът на подсъдимия. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изтъкнатите в нея аргументи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Като сам е прекратил наказателното производство с определение, въззивният съд е преградил по-нататъшния път на процесното дело. Затова на основание чл.346,т.4 НПК постановеният от него съдебен акт подлежи на атакуване пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Погледната по същество, жалбата е основателна. С присъда от 03.11.09 г.,постановена по Н.Ч.Х.Д. 10758/07 г., Районен съд-София /СРС/, НО,98 състав е признал подсъдимата М. Г. Г. за невиновна по повдигнатото й с частна тъжба обвинение по чл. 147, ал.1 НК и е отхвърлил допуснатия за съвместно разглеждане в наказателното производство иск за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. Срещу тази присъда е постъпила въззивна жалба от частния тъжител, в каквато връзка е образувано В.Н.Ч.Х.Д.782/10 г.по описа на СГС, НО,16 въззивен състав. В съдебно заседание на 05.05.10 г., защитата на подсъдимата е поискала прекратяване на наказателното производство, с претенция за налични предпоставки на чл.24,ал.1,т.3 НПК- изтека абсолютна давност за престъплението, извършено на 08.11.06 г. Без да вземе отношение по постановената вече първоинстанционна присъда, СГС е удовлетворил искането на М. Г.. Осъщественото от второстепенния съдебен състав действие представлява флагрантно нарушение на процедурните правила, съществено ограничило процесуалните права на частния тъжител в процеса. То е директно нарушение на разпоредбата на чл.334,т.4,пр.1 НПК. Последната задължава въззивната инстанция в случаите на чл.24, ал.1, т.2-10 /в които влиза и давността/ ДА ОТМЕНИ ПРИСЪДАТА и ДА ПРЕКРАТИ НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО. Процесуалният закон неслучайно е предприел такова разрешение на проблема. По време на разглеждане на съдебното производство пред първа инстанция, предвид непостановяване все още на краен съдебен акт, разглеждащ казуса по същество, разпоредбата на чл.289 дава възможност съдът да прекрати наказателното производство на основание чл.24,ал.1,т.3 НПК, стига, разбира се, подсъдимият да не пожелае произнасяне с присъда. Тогава, ако деецът бъде признат за невиновен, въпросът е ясен; ако бъде признат за виновен, следва да се приложи законът за давността-чл.305, ал.1, хип.1 НПК. Но дори когато наказателното производство бъде прекратено по желание на дееца още в хода на съдебното следствие, се дължи произнасяне по гражданския иск, в каквато насока е нормата на чл.307 НПК- и когато съдът признава, че наказателната отговорност е погасена /каквато е последицата при давност/. Чл.317 НПК урежда случаите по прилагане процедурите за първоинстанционно разглеждане на делото, когато сред разпоредбите за второстепенното такова липсват особени правила. Няма съмнение,че и при изтекла в хода на въззивното производство давност е възможно подсъдимият да поиска съдът да не се произнася по въпроса за неговата наказателна виновност. А тъй като вече има постановена присъда, трябва да има и налично произнасяне спрямо нея. Същото не може да бъде направено с протоколно определение, защото дължимото произнасяне е по вече постановен акт по същество. Затова разпоредбата на чл.334,т.4,пр.1 НПК, цитирана по-горе, дава ясни указания какви процесуални стъпки трябва да предприеме второстепенният съдебен състав. Което, естествено, следва да бъде направено с решение. Отделно от това, дори и при прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност, въззивният съд дължи произнасяне по гражданския иск, с обмисляне за установени или не предпоставки за ангажиране на гражданска деликтна отговорност по чл.45 и сл.ЗЗД. Изискването се отнася за втората инстанция по силата на разпоредбите на чл. 317 вр.чл.307 НПК. Предвид изложените съображения, допуснатото нарушение на процесуалните правила чрез директно прекратяване на наказателното производство от страна на СГС с протоколно определение в открито съдебно заседание, е особено съществено такова и е от категорията на тези по чл.348, ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. В този смисъл атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото-върнато на СГС за по-нататъшно разглеждане. Тъй като второстепенният съдебен състав не се е произнесъл по същество, няма пречка същият да продължи да разглежда производството. Ето защо и на основание чл.354,ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 вр. чл.346,т.4 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 05.05.10 г., с което Градски съд-София /СГС/, НО, 16 въззивен състав е прекратил наказателното производство по В.Н.Ч.Х.Д.782/10 г., на основание чл.24,ал.1,т.3 НПК. ВРЪЩА делото за по-нататъшно разглеждане на същия съд и състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/