Ключови фрази
Обективна отговорност за деликт при или по повод извършване на работа * неимуществени вреди * правомощия на въззивната инстанция

Р Е Ш Е Н И Е

№ 155


София, 04.07.2018 година



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Райна Пенкова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 4723 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 255 от 20.03.2018 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 5830 от 09.08.2017 г. по гр. д. № 14275/2016 на Софийски градски съд в частта му, с която предявеният от Г. И. И. от [населено място] против С. о. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата между сумата 3500 лева и 7000 лева.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси по приложението на чл. 269 ГПК - в кои случаи въззивният съд се произнася по правилността на установената в първоинстанционното решение фактическа обстановка и какви са правомощията и задълженията му, когато констатира, че релевантен за делото факт не се е осъществил.
Съгласно установената задължителна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Изключенията от това правило са случаите, когато съдът следва да приложи установена в публичен интерес материалноправна норма или е задължен да следи служебно за интересите на страна в процеса (ненавършили пълнолетие деца или лица, по отношение на които се иска поставяне под запрещение). Във всички останали случаи проверката на въззивния съд за правилност на първоинстанционното решение е ограничена от релевираните в жалбата основания. По въпросите установени ли са правилно правнорелевантните факти, въззивния съд се произнася само при въведено от страните оплакване за необоснованост или нарушение на съдопроизводствените правила. Когато въззивникът е въвел оплакване, че определени факти не са възприети правилно или не са доказани поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение, въззивния съд разполага с правомощието да отстрани пороците на решението чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагане на правото; чрез даване на указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относимите доказателства, които не е било сторено поради пропуски в доклада или в резултат на други съдопроизводствени нарушения в първоинстанционното производство. При липса на оплакване, следвайки диспозитивното начало, въззивния съд следва да приеме, че с необжалването заинтересованата страна е възприела установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка за правилна. В този смисъл постановките на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС.
В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че ищецът живее в апартамент в жилищна кооперация, находяща се на [улица]в[жк]. Прието, че ежедневно ищецът води и връща децата си от детска градина и училище, намиращи се в район „О. к.”. В района, през който преминават, за да достигнат от дома си до съответното детско заведение има улична настилка, която може да бъде възприета като асфалт, но пътните платна са тесни и отстрани насипани с чакъл и пясък. Придвижването на хората се осъществява по пътното платно, тъй като няма изградени тротоари. Няма и улично осветление, което създава допълнителни неудобства през ранните и по-късни часове на деня – пешеходците трябва да се предпазват от преминаващите по пътното платно автомобили, без да имат видимост върху какво и къде ще отстъпят на колите. Липсата на безопасно място за движение на пешеходците е предизвиквала у ищеца постоянно възмущение и афект, притеснения и страх за безопасността на децата му. Тротоари и улично осветление не са били осигурени от Общината и към месец декември 2015 г., въпреки уверенията, че има подадени справки за ремонт на тротоарни настилки и осигуряване на достъпна среда, вкл. и за хора с намалена подвижност (към която група спада ищецът както родител на малки деца съгласно § 1, б. „д” от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройството), както и че ремонта на тротоарите ще бъде предложен за включване в програмата за 2013 - 2015 г. При така установените факти е прието, че в периода от 01.04.2013 г. до 01.04.2015 г. ищецът е претърпял неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от бездействието на ответната община да изпълни задълженията си по чл. 31 от Закона за пътищата и чл. 1 и чл. 3 от Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, във връзка с устройството, изграждането и поддържането на общинската пътна инфраструктура и прилежащите към нея съоръжения в урбанизираните територия – задължения за изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания. След преценка на обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението: възрастта на пострадалия; времетраенето, вида, характера и интензитета на увреждането и същевременно липсата на доказателства относно състоянието на пътната инфраструктура до детската градина на едно от децата му; липсата на доказателства и относно факта, че след юли месец 2014 г. ищецът полага грижи за още едно дете, чието придвижване в района на местоживеенето му обуславя по-голям обем на търпените вреди, съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението е в размер на 3500 лева, които е присъдил на основание чл. 49 ЗЗД, отхвърляйки иска до предявения му размер от 7000 лева.
В касационната жалба против въззивното решение на Софийски градски съд, подадена от Г. И. И. се поддържа се, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът се е произнесъл по невъведени от въззивника оплаквания, приемайки, че по делото не е установено, че ищецът не е установил, че осъществява грижи и за трето дете, както и има ли изградена достъпна среда до посещаваната от едно от децата му детска градина. Изложени са оплаквания, че обезщетението е определено в нарушение на чл. 52 ЗЗД, без да са съобразени всички обстоятелства, имащи отношение към размера му.
Ответникът по касационната жалба С. о. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решения са основателни.
Във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, въззивникът С. о. е въвел оплаквания за недопустимост на съдебния акт, както и неправилно приложение на чл. 49 ЗЗД поради липса на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – неправилност на извода, че общината не е изпълнила вменени и със закон задължения, както и че ищецът е преживял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на негово неимуществено благо. Оплакване за установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка не е въведено – въззивникът не е оспорил приетите за установени в решението обстоятелства, че ищецът е баща на три деца; че няма изградени платна, осигуряващи безопасно придвижване на пешеходците, нито поддържани маршрути за трудноподвижни лица или малки деца в района на[жк], където ищецът придружава децата си до училище, детска градина и извежда най-малкото си дете в детска количка. В нарушение на съдопроизводствените правила, без да е въведено оплакване, че посочените факти не са установени по делото, въззивният съд е възприел фактическа обстановка, различна от установената в първоинстанционното решение. Този порок на решението е обусловил и изводите на съда относно размера на обезщетението – в нарушение на чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е намалил размера на определеното от първоинстанционния съд обезщетение приемайки, че липсват доказателства за състоянието на пътната инфраструктура до детската градина на едно от децата му, както и че ищецът полага грижи и за трето дете, чието придвижване в района на местоживеенето му създава допълнителни затруднения.
Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила на основание чл. 293, ал.2 ГПК и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.
Съставът на Четвърто гражданско отделение при Върховния касационен съд, възприемайки установената фактическа обстановка, в т.ч., че ищецът е баща на три малолетни деца, които извежда и придружава до детските заведения, без в района на местоживеенето му да е осигурена подходяща среда за придвижването му; че от това търпи ежедневни морални вреди, изразяващи се в притеснения, възмущение, афект и страх за безопасността на децата му и продължителността на периода, в който са търпени вредите, намира, че за справедливото им обезвъзмездяване следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва, считано от 06.04.2015 г. до окончателното и изплащане. Искът за разликата до предявения размер от 7000 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени съдебни разноски, извършени в хода на инстанционното производство: сумата 280 лева, внесена държавна в първоинстанционното производство; сумата 304 лева за въззивното производство (при съобразяване на направеното от насрещната страна възражение за прекомерността им) и за касационното производство в размер на 305 лева, в т.ч. внесени държавни такси и изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ с адвокат Н. Д. от Б. адвокатска колегия.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 5830 от 09.08.2017 г. по гр. д. № 14275/2016 на Софийски градски съд в частта му, с която предявеният от Г. И. И. от [населено място] против С. о. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата между сумата 3500 лева и 5000 лева.
ОСЪЖДА С. о., [населено място], [улица] да заплати на Г. И. И. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 49 ЗЗД сумата 1500 (хиляда и петстотин) лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 01.04.2013 г. до 01.04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.04.2015 г. до окончателното и заплащане, както и сумата 889 (осемстотин осемдесет и девет) лева съдебни разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта му, с която предявеният от Г. И. И. от [населено място] против С. о. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата между сумата 5000 лева и 7000 лева.
Решението не подлежи на обжалване.






ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: