6 Р Е Ш Е Н И Е №.74 гр. С., 08 февруари 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., трето наказателно отделение, в съдебно заседание на първи февруари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №811/2010г. Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия К. П. срещу въззивно решение №253/21.10.2010г. на Великотърновски-апелативен съд /АС/, постановено по внохд №241/2010г., с което е изменена присъда №33/17.05.2010г., по нохд №336/2009г. на Русенски окръжен съд /ОС/. В депозираната жалба, възпроизвеждаща съдържанието на оплакванията пред въззивната инстанция, се визират нарушения на процесуалния и материален закон. В подкрепа на релевираните касационни основания се излагат съображения за дерогиране на императивните предписания на чл.234, ал.7 и на чл.246 от НПК в досъдебната фаза на наказателния процес, изразяващо се в извършване на действия по разследване след изтичане на предвидените в чл.234, ал.1-3 от НПК срокове; и в неяснота на обвинителния акт досежно вида и размера на данъчните задължения, предмет на чл.257, ал.1, вр.чл. 255 и чл.256 от НК, и на инкриминирания период на осъществяване на престъпленията, довело до ограничаване правото на защита. Със словно обективирана декларация за липса на доказателствен анализ и с фрагментарни доводи за пренебрегване на съдебното минало на свидетеля Иван Й., и за незачитане констатациите по ревизионните актове на данъчната администрация, обхващащи времето на повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение, се обосновава и несъблюдаване на процесуалните изисквания на чл.103, ал.2 и чл.107, ал.3 от НПК, от първостепенния съд и въззивен съдебен състав. Аргументира се и неправилна интерпретация на приложимите за посегателствата против данъчната система материалноправни норми, с поставен акцент на обстоятелството, че фиктивните сделки не са облагаеми доставки и услуги по смисъла на чл.6 и 9 от ЗДДС, което индицира на отсъстваща необходимост от заплащане на данък върху добавената стойност и предпоставя обективна и субективна несъставомерност на инкриминираното поведение на П.. При условията на алтернативност се предлага отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимото лице за очертаните в акта на обвинителната власт, виновно извършени престъпни деяния по чл.257, ал.1, вр.чл.255, вр. чл.26 от НК и по чл.257, ал.1, вр.чл.256, вр. чл.26 от НК, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Велико Търново. В съдебно заседание на 01.02.2011г., подсъдимият П. и упълномощеният му процесуален представител се явяват пред настоящата инстанция, поддържат изцяло жалбата, и пледират за правоприлагане на чл.354, ал.1, т.2 или т.4 от НПК. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение, че атакуваният въззивен акт, следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК и упражнявайки правомощията, с които е оторизиран, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №33 от 17.05.2010г. на Р. ОС, по нохд №336/2009г., К. А. П. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, за периода 12.03.2002г. - 12.03.2005г., в[населено място], в качеството на управляващ [фирма], избегнал плащане на данъчни задължения - данък върху добавената стойност /ДДС/, на обща стойност 163 287,44 лева, представляващи особено големи размери, като потвърдил неистина в подадените справки-декларации, поради което и на основание чл.257, ал.1, пр.1 /отм./, вр.чл.255, ал.1 /ДВ, бр.62/97г./, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.2, ал.2 от НК и чл.54 от същия закон, са му наложени наказания – ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода и 7000 /седем хиляди / лева ГЛОБА. С визирания съдебен акт е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимото лице и за инкриминираното престъпление по чл.257, ал.1, пр.1 /отм./, вр.чл.256, ал.1 /ДВ, бр.62/97г./, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.2, ал.2 от НК, извършено за времето от 28.02.2002г.-12.03.2005г., в[населено място], чрез водене на счетоводна отчетност и ползване на счетоводни документи /данъчни фактури/ с невярно съдържание, с цел осуетяване установяването на данъчни задължения в особено големи размери /163 287,44 лева - ДДС/, като в рамките на чл.54 от НК са диференцирани санкционните последици - лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА и 6000 /шест хиляди/ лева ГЛОБА. В съответствие с изискванията на чл.23 от НК на подсъдимия П. е определено едно общо най-тежко наказание за включените в реалната съвкупност престъпни деяния- ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване, към което е присъединена лимитираната ГЛОБА, в размер на 7000 /седем хиляди /лева. По жалба на подсъдимото лице е инициирана въззивна проверка, пред В. апелативен съд, финализирала с решение №253/21.10.2010г., по внохд №241/2010г., с което първоинстанционната присъда е ревизирана в частта, касаеща престъплението по чл.257, ал.1, пр.1/отм./, вр.чл.255, ал.1 /ДВ, бр.62/97г./, вр.чл.26 от НК, чрез редуциране на данъчния период от 01.01.2004г. до 31.11.2004г. и оправдаване на К. П. за разликата в инкриминирания размер на данъчните задължения от 13 517,07 лева до 163 287,44 лева, с последващо приложение на института на условното осъждане за срок от ПЕТ ГОДИНИ. Касационната жалба на подсъдимия е НЕОСНОВАТЕЛНА. Правото на защита на П. не е накърнено в досъдебната наказателна фаза. Внимателният преглед на приложените в т.т.1-3 от дознание 33/2005г. по описа на ОДП.-Р., постановления на Русенска окръжна прокуратура, на Апелативна. прокуратура - Велико Търново и на главния прокурор, не мотивира претендираното незачитане на разпоредбата на чл.234, ал.7 от НПК, при реализираната от досъдебните органи процесуално-следствена дейност. Досъдебното производство е образувано на 31.03.2006г., като с надлежни актове на обвинителната власт определените срокове на разследване са удължени до 23.10.2007г., когато същото е спряно на основание чл.244, ал.1, т.3 от НПК. Възобновяването на процесното дело на 03.04.2008г. е последвано от съответни разпоредителни действия на оторизираните представители на прокурорската институция, съгласно установения в чл.234 от НПК регламент, за продължаване на воденото разследване до 03.04.2009г., след която дата на 21.04.2009г. е съставено обвинителното заключение на разследващия орган. Дисциплиниращо по своя характер и обвързващо неспазването на очертаните в ал.1-3 на чл.234 от НПК срокове със санкционни процесуални и доказателствени последици, императивното предписание в ал.7 на чл.234 от НПК е неотносимо към актовете по чл.231-233 от НПК /отм. с ДВ, бр.32/27.04.2010г./, които при актуалната редакция на визираните норми, са изготвяни след окончателното приключване на разследването. Некоректни са и релевираните доводи за пороци в прокурорския акт, обективирани в липса на достатъчна индивидуализация на обвинението по отношение на естеството и стойностните параметри на укритите данъчни задължения по чл.257, ал.1, вр.чл.255 и чл.256 от НК; и на инкриминирания период. Обвинителният акт на О. прокуратура,[населено място] отговаря на правните изисквания на чл.246 от НПК и е съобразен с основните положения, визирани в ТР №2/2002 година на ВКС. Процесуалното действие - “повдигане на обвинението” е насочено към гарантиране правото на защита на обвиняемия в досъдебната фаза на наказателния процес, поради което и необходимите реквизити на съдържанието на изготвяния акт от органа, ръководещ досъдебното разследване са изчерпателно визирани в процесуалния закон и същите се изразяват в необходимост от посочване на престъплението, в което лицето се обвинява, със съответните обективни признаци /време, място, изпълнително деяние, механизъм на извършване, предмет, вредоносни последици/, и субективните им измерения в съзнанието на автора на посегателството; доказателствата, подкрепящи описаната фактическа обстановка; и приложимия наказателен закон, чрез лимитиране на правната квалификация. По настоящото наказателно дело прокурорът е изпълнил тези си служебни задължения и формулирал точно, ясно и конкретизирано обвинителната си теза. При излагане на фактологията в обстоятелствената част на акта на обвинителната власт, представителят на прокуратурата е описал релевантното за престъпната съставомерност неправомерно поведение на П., като в обсега на очертаните фактически положения са визирани границите на инкриминираните периоди, през които подсъдимото лице не е осъществило произтичащите от данъчното законодателство задължения /от 12.03.2002г. до 12.03.2005г. за престъпното деяние по чл.257, ал.1, вр.чл.255 от НК и от 28.02.2002г.-12.03.2005г. за престъплението по чл.257, ал.1, вр.чл.256 от НК/, предпоставили предвидените в закона вредоносни последици - укрит данък върху добавената стойност, в размер на 163,287,44 лева. При осъществения съдебен контрол, детерминиран и предопределен от визираните в жалбата на подсъдимия П. касационни основания и аргументите, подкрепящи съответните им форми на проявление, ВКС не констатира несъблюдаване на закона и в съдебната фаза на наказателното производство. Доказателствената дейност на Русенски ОС и на въззивния състав не страда от бланкетно релевираните съществени нарушения на процесуалните правила. Очертаните в атакуваното решение фактически положения са изяснени с демонстриран професионализъм. Изводите на контролираната съдебна инстанция по отношение на обстоятелствата, правно значими за повдигнатото срещу К. П. обвинение, са направени в съответствие с изискванията на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК. Реализиран е обстоен анализ, с последваща задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, инкорпорирани в свидетелските показания на Иван Й., С. П., Г. Г., М. В., Й. Й., С. С., Николай П., П. И., М. П., Ж. К., П. П., Х. П., Айриш Бичер, З. Б., М. К., Л. Л., Т. Х., И. Н., З. М., М. Й.; и в приложения писмен доказателствен материал /удостоверения за регистрация на търговски дружества, оригинали на справки- декларации и данъчни фактури, дневници за покупко-продажби, изготвени в производства по ДОПК ревизионни актове/; като същите са прецизно проверени чрез съпоставяне с изслушаните съдебни почеркови и счетоводни експертизи, поради което и касационният съд споделя изцяло словно материализираната мотивация досежно процесуалната им стойност и доказателствена сила. В разисквания аспект несериозни са фрагментарните възражения на защитата за пренебрегване на свидетелството за съдимост на разпитания в хода на наказателното разследване свидетел Иван Йоданов, при осъщественото от първостепенната инстанция и АС-Велико Търново доказателствено обсъждане. Визираният факт, коментиран при съблюдаване конкретиката на съдържимите се в гласното доказателствено средство фактически данни, чрез която логично и житейски правдиво се описва схемата по съставяне на първични счетоводни документи, отразяващи фиктивни сделки по ДДС с получател - представляваният от подсъдимия П. търговски субект [фирма]; и оценен в кореспондираща взаимовръзка с подкрепящите я твърдения на Й. Й., С. С., Ж. К. и П. П., и с депозираните от вещото лице-графолог Н. Й. компетентни мнения, сочи на ирелевантност в настоящото производство. В контекста на изложеното, промяна във формираното заключение за законосъобразна доказателствена интерпретация в съдебния процес, не предпоставя и бланкетно релевираното в жалбата игнориране на констатациите по ревизионните актове на данъчната администрация, обхващащи инкриминирания период. Административното и наказателно производство в областта на данъчните правоотношения са автономни и независими. Резултатите, обективирани в рамките на административния процес не обвързват компетентните органи в сферата на наказателното правораздаване. Дори в проведеното административно данъчно производство да не се установят допълнителни данъчни задължения над декларираните от данъчно задълженото лице, разследващите могат да приемат, че е налице укриване на данъци и обратното - при констатирани по административен ред такива задължения, те да не представляват престъпление.Това становище се обосновава с правната същност и предназначението на ревизионния акт. Същият представлява индивидуален административен акт, издаван от съответният орган по приходите, който има само декларативно, а не конститутивно действие, доколкото не създава същинско данъчно задължение, а признава вече съществуващо право на държавата да получи данъчно вземане или правото на данъчния субект да прихване или възстанови суми. Неговата основна функция като правен инструмент е да направи задължението или правото на конкретния длъжник ликвидно и изискуемо-чрез утвърждаване на заявеното от данъчно задълженото лице или чрез някои от формите на контрол и намеса, регламентирани в ДОПК, в случаите на констатирани несъответствия, липса на декларация или на документация, т.е. да послужи като изпълнителен титул. В този смисъл ревизионният акт не следа да се третира като юридически факт по отношение на данъчното задължение.1 Действително спецификата на инкриминираната по конкретния казус престъпна дейност - укриване на данъци в особено големи размери, по необходимост свързва доказателствената съвкупност в наказателното производство с осъществената от данъчната администрация ревизия през визирания период. В разрез с основни принципи на наказателния процес обаче е да се допусне смесване на обстоятелствата, предмет на доказване по обвинението, с тези относими към данъчния деликт, обуславящи ангажиране на административна отговорност. Съдът е длъжен да изследва фактите от кръга на подлежащите на установяване по чл.102 от НПК единствено със способите и средствата на НПК, без да презумира формална доказателствена сила на заключенията на данъчните органи, като не би могъл да направи това и досежно който и да било друг източник на доказателства /чл.14, ал.2 от НПК/, което контролираните инстанции са съобразили по настоящото дело и обезпечили с убедителна аргументация. В съответствие с приетата и доказателствено обезпечена фактология за инкриминираното поведение на К. П., АС-Велико Търново е приложил материалноправните норми на чл.257, ал.1, пр.1 /отм./, вр.чл.255, ал.1 /ДВ, бр.62/97г./, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.2, ал.2 от НК и на чл.257, ал.1, пр.1 /отм./, вр.чл.256, ал.1 /ДВ, бр.62/97г./, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.2, ал.2 от НК. Безспорно е, че през периода от 01.01.2004г. до 31.11.2004г., в[населено място], подсъдимото лице избегнало плащането на данъчни задължения, на обща стойност 13 517,07 лева, като потвърдил неистина в подписани лично от него и подадени на основание чл.100 от ЗДДС /ДВ, бр.153/23.12.1998г., в сила до 01.01.2007г./ справки-декларации №[ЕГН]/16.02.04г., №7208/12.05.2004г., №4374/11.11.2004г. и №8730/14.12.2004г. По визираните декларации и съпътстващите ги дневници за покупки са включени величини от фактури, отразяващи фиктивни сделки с доставчик [фирма]- М.В. и получател [фирма], които предоставят право на данъчен кредит на управляващия последното търговско дружество, намалявайки размера на дължимия се от К. П. начислен данък върху добавената стойност. С инкриминираните действия е консумиран престъпния състав на чл.257, ал.1, пр.1, вр.чл.255, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, в актуалната редакция на материалния закон към момента на извършване на деянието, явяващ се по-благоприятен за автора на неправомерното посегателство. ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– 1.Тълкувателно решение №1/07.05.2009г., по т.д.№1/2009г. на ОСНК на ВКС на РБ С изискуемата се степен на интензитет е доказана и реализираната от подсъдимия дейност, изразяваща се във воденето на счетоводна отчетност и ползване на счетоводни документи с невярно съдържание, с цел осуетяване установяването на данъчни задължения, вследствие на което са укрити дължими се данъци върху добавената стойност, в особено големи размери - 163 287,44 лева; и субсумираща обективните и субективни признаци на чл.257, ал.1, пр.1 /отм./, вр.чл.256, ал.1 /ДВ, бр.62/97г./, вр.чл.26, ал.1 от НК. В обсега на направения коментар за правилно прилагане на материалния закон, несъстоятелен е акцентираният довод за престъпна несъставомерност на инкриминираните прояви на К. П., поради необлагаемост на фиктивните сделки, които не представляват доставки и услуги по смисъла на чл.6 и 9 от ЗДДС, и не обосновават данъчни тежести. Данъкът представлява субективно право на държавата /публично вземане, характеризиращо се със задължителност, безвъзмездност и безвъзвратност; законоустановено по основание, размер и субекти; и гарантирано с принуда/, на което съответства задължението на гражданите, закрепено в чл.60, ал.1 от Конституцията на Р. Б.. Особеност на очертаното данъчно правоотношение е това, че приложението на относимата данъчноправна норма се осъществява понякога именно от данъчно задължените лица, които следва в предвидените от нормативната уредба срокове и по указания ред, да подадат данъчна декларация с изискуемото се вярно съдържание и приложат счетоводна документация, отразяваща действително извършената дейност от правните субекти. В разглеждания казус - при облагане с данък върху добавената стойност, това става чрез подаване на периодични справки-декларации по чл.100 от отменения ЗДДС, в сила до 01.01.2007г./чл.125 от действащия ЗДДС, обн. в ДВ, бр.63/04.08.2006г./ Неизпълнението или неправомерното изпълнение на възложените от закона задължения на данъчно отговорното лице, на каквито сочи конкретиката по настоящото наказателно дело, не предпоставя освобождаване от данъчен дълг. Лансираната от защитата юридическа конструкция за отсъстваща необходимост от заплащане на данък върху добавената стойност при фиктивни сделки, посочени от К. П. като реално извършени в инкриминираните справки-декларации и в съпътстващите ги дневници за покупко-продажби, индицира на претенция за черпене на ползи и права от собствено престъпно поведение, което е недопустимо. Изложените съображения мотивират касационния състав да остави в сила атакувания съдебен акт на В. АС, с който е изменена първоинстанционна присъда №33/17.05.2010г. на ОС-Русе, по нохд №336/2009г. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №253 от 21.10.2010г., по внохд №241/2010г., по описа на АС-Велико Търново. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.