Р Е Ш Е Н И Е № 59 гр. София, 19 юни 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на седми март, две хиляди и седемнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №166 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия Г. К. Н. срещу решение №547 от 22.12.2016 г., постановено по ВНОХД №827/2016 г., по описа на Апелативен съд- гр. София, с което е изцяло потвърдена присъда №3062, постановена на 08.06.2016 г. по НОХД №20151200200563/2015 г. по описа на Окръжен съд- гр. Благоевград, с която подсъдимият Н. е признат за виновен в това, че през месец март 2012 г. в [населено място], с цел да принуди Д. Б. С. да се разпореди със сумата от 1 000 лева, го заплашил с противозаконно действие- лъжесвидетелстване по следствено дело №128/2002 г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП- гр. Благоевград, с тежки последици за С., като деянието представлява опасен рецидив, като на основание чл.213а, ал.3, т.7, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ НК и чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 НК на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, което да бъде изтърпяно при първоначален „ строг“ режим в затвор. В касационната жалба се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК. Поддържа се, че в хода на воденото наказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като първостепенният и въззивният съд не са отчели, че обвинителния акт страда от съществени недостатъци, като в него не е отразено кога и по какъв начин е осъществено инкриминираното деяние. Твърди се, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуални правила като не е отговорил на направените с въззивната жалба възражения и не е направил собствен доказателствен анализ. Моли да бъде отчетено това, че в решението съдът единствено се е съгласил с направените от първостепенния съд доказателствени изводи, както и е преповторил (технически е копирал) направените от Окръжен съд- [населено място] фактически изводи. Като съществено процесуално нарушение е посочено и това, че неправилно са ценени показанията на свидетеля Р. Й., дадени на фазата на досъдебното производство, като не е отчетено това, че същите не са били приобщени към доказателствената съвкупност пред въззивния съд по предвидения в НПК ред. На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а подсъдимият Н. да бъде оправдан или след отмяната на акта делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При условията на алтернативност се моли атакуваното решение да бъде изменено, като бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание, тъй като същото е явно несправедливо. В хода на касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа депозираната касационна жалба и отново възпроизвежда част от отразените в нея оплаквания. Представителят на държавното обвинение преценява касационната жалба като напълно неоснователна. Поддържа, че въззивният съд правилно е потвърдил постановената първоинстанционна присъда, като е приел, че доказателствата са анализирани в пълнота и правилно. Твърди, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, релевантните за изхода на делото факти са описани детайлно по дни и часове, а възраженията на защитата са обсъдени задълбочено и законосъобразно са отхвърлени. По отношение на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание поддържа, че същото е определено при проявена снизходителност, като е приложена разпоредбата на чл.55 НК, въпреки предходните осъждания на подсъдимия. Предлага касационната жалба да бъде отхвърлена. Подсъдимият Н. моли да бъде оправдан или след като бъде отменено въззивното решение делото да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прие, че оплакванията за допуснати в хода на воденото наказателно производство съществени нарушения на процесуални правила не са основателни. Правилно и първостепенният и въззивният съд са преценили, че внесения обвинителен акт отговаря на изискванията на чл.246 НПК. В него са посочени отделните действия, предприети от подсъдимия Н.- мястото и времето на осъществените контакти с пострадалия и естеството на отправеното искане. Вярно е, че не са посочени конкретните действия (отправени реплики, съдържащи заплаха), но същите са били (и са останали) неизвестни, не само за прокуратурата, но и за съда до края на воденото наказателно производство. Процесуалната природа на обвинителния акт е да дефинира рамките на обвинението като даде достатъчно информация за инкриминираните факти и относимото към тях право. Тогава, когато част от фактите са неустановени прокуратурата няма възможност да ги отрази в обвинителния акт, респективно тази информация не може да бъде попълнена. Евентуална непълнота на обвинителния акт е налице когато липсва информация за съставомерни обстоятелства, а не за такива, които не са пряко относими към белезите на инкриминираното престъпление. В този обвинителен акт е посочен периода на извършване на деянието, съставомерната цел, естеството на противозаконното действие и са отразени предходните осъждания на подсъдимия, които обосновават квалифициращото обстоятелство по чл.213а, ал.3, т.7 НК. Тази информация дава възможност да се очертаят границите на процеса, респективно е достатъчна за да бъде прието за законосъобразно формулирано обвинението. В заключение следва да бъде посочено и това, че съдията- докладчик има възможност да прекрати съдебното производство по реда на чл.249 НПК (съответно съдът да го приложи разпоредбата на чл.288 НПК) само когато на досъдебното производство е засегнато в значителна степен правото на защита на обвиняемия. Такова засягане би било налице ако обвинителния акт е до такава степен непълен, неясен или противоречив, че привлеченото към наказателна отговорност лице е в невъзможност да разбере в какво е обвинен, респективно да организира защитата си. За настоящият съд е безспорно, че подсъдимият Н., от установяването си като такъв, е разбирал обвинението, съзнавал е естеството му и активно се е защитавал по него. Ето защо и не може да бъде споделено оплакването му, че изготвения от прокуратурата обвинителен акт е съставен при допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.343, ал.3 НПК. Касационният съд възприе изцяло и направения от предходните състави доказателствен анализ. Всички, събрани в хода на воденото наказателно производство доказателствени източници са анализирани, като съдилищата правилно са посочили кои от тях възприемат и кои не, и на какво основание. Вярно съдилищата са приели, че от показанията на всички свидетели е установено, че подсъдимият Н. и пострадалият С. са се познавали, както и това, че и двамата са имали отношение към незавършило наказателно производство, по което пострадал бил Н.. От показанията на свидетелите Г., П., а и от обясненията на подсъдимия се установява, че те са установили контакт помежду си и са се видели именно във връзка с уреждане на отношенията си, развили се връзка с незавършилото делото. В тази им част показанията на посочените свидетели се подкрепят и от показанията на свидетеля К., който също дава информация за проведената среща. Правилно са били кредитирани показанията на свидетелите Л., Ч. и В., които дават конкретна информация за това, че пострадалият е притесняван от подсъдимия и последният е очаквал пари от него. От показанията на свидетелите К., К. се установява, че именно Н. е търсил С., като те дават информация, че подсъдимият го е заплашил, че ако не получи сумата от 1000 лева ще го уличи като извършител на предходно престъпление. В тази връзка правилно са ценени и показанията на свидетеля В., които твърди, че е дал съвет на С. да потърси съдействие от страна на полицията, но последният е отказал, тъй като се е опасявал, че има възможност да носи наказателна отговорност по незавършилото наказателно производство. За действията на подсъдимия Н. и конкретно това, че той е притискал пострадалия се съдържа информация и в показанията на свидетелите Б. М. С. (негов баща) и Б. Д. С. (негов син), като първият е категоричен, че синът му се е оплаквал, че е притискан за пари, а вторият, че в негово присъствие е водил разговор във връзка с такива претенции. Касационният съд не възприе оплакването, че неправилно са ценени показанията на свидетеля Й. (в частта им, че пострадалият С. го е търсил с молба да му даде пари, тъй като бил притеснен). Няма спор, че показанията на този свидетел, дадени на досъдебното производство, са били приобщени към доказателствената съвкупност от първостепенния съд по реда на чл.281 НПК и за въззивната инстанция не съществува задължение да ги приобщава повторно. Като самостоятелна инстанция по фактите и правото въззивният съд има възможност (а и задължение) да анализира всички доказателства, събрани в хода на воденото съдебно следствие от първостепенния съд и когато те са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност той може въз основа на тях да прави фактически изводи, като не е необходимо повторно да ги приобщава. При този анализ на доказателствата предходните съдебни състави са направили верния извод, че те установяват по несъмнен и категоричен начин контакта между Н. и С., действията на първия, упражнената принуда и отправената заплаха. Касационният съд констатира, че на практика всички, посочени по- горе гласни доказателствени средства съдържат информация, която е с производен характер, тъй като пострадалият от престъплението С. е починал и разследващите органи не са имал възможност да го разпитат. Производните доказателства могат да бъдат ценени тогава, когато първичните такива са недостъпни, както е в случая, което е и основание и касационната инстанция да приеме, че правилно съдебният акт е постановен въз основа на кредитирането на тези доказателства. Наред с това, че тези доказателства са производни същите са и косвени, като правилно съдилищата се преценили, че същите, анализирани и ценени в тяхната цялост водят до несъмнен и категоричен извод, че подсъдимият Н. е осъществил състава на престъплението по чл. чл.213а, ал.3, т.7, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ НК. Касационният съд не възприе оплакването, че въззивния съдебен акт страда от съществени пороци, тъй като липсва отговор на направените с въззивната жалба възражения и самостоятелни мотиви на въззивния съд. Като инстанция по фактите и правото въззивният съд следва в съдебния си акт да отрази кои факти приема за установени, въз основа на кои доказателства и доказателствени средства и каква правна квалификация дава на установените факти. В решението си въззивният съд е посочил какво приема от фактическа и правна страна и при какъв анализ на събраните в хода на производството доказателства. Вярно е, че съдът е преповторил фактическата обстановка, приета от първостепенния съд, но това е допустимо когато същата се възприема и от контролиращата инстанция. В съдебния акт е направен собствен анализ на доказателствените източници и е даден отговор на направените с въззивната жалба възражения. Ето защо не може да се приеме, че постановеното въззивно решение няма собствени мотиви или липсват съществени негови части, което представлява съществено нарушение на процесуални правила, налагащи отмяната му. Предвид изложеното, съдът прецени, че постановения въззивен съдебен акт не страда от съществени пороци, които да представляват съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: В касационната жалба няма конкретни оплаквания, относими към това касационно основание, но доколкото е направено общо искане за оправдаване на подсъдимия касационният съд прецени, че следва да провери законосъобразността на наказанието, наложено на подсъдимия Н.. При определянето му предходните съдебни състави правилно са ценили като смекчаващи отговорността обстоятелства недоброто имуществено състояние на подсъдимия, това, че той не е участвал самостоятелно в извършването на престъплението, както и това, че той на свой ред е бил пострадал от предходно действие, осъществено от С. или негови близки. Правилно като отегчаващи отговорността обстоятелства съдилищата са ценили предходните осъждания на подсъдимия (извън тези обосноваващи приложението на квалифицирания състав на престъплението) и лошите му характеристични данни. При определяне на наказанието е следвало да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство и сравнително дългия период от време, изминал от извършване на инкриминираното деяние до приключване на воденото наказателно производство. Наказанието на подсъдимия Н. е определено при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК под специалния минимум, посочен в нормата на чл.213а, ал.3 НК. Касационният съд не е сезиран със съответен протест, което е и основание да се приеме, че е безпредметно да бъде обсъждан въпроса за законосъобразността на приложение на този законов текст. По отношение на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание в размер на четири години „лишаване от свобода“ настоящият съд прецени, че същото не е завишено, напротив то е съответно на обществената опасност на извършеното престъпление и данните за личността на подсъдимия Н.. Ето защо и същото не следва да бъде редуцирано. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №547 от 22.12.2016 г., постановено по ВНОХД №827/2016 г., по описа на Апелативен съд- гр. София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.