Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * неоснователно обогатяване * доклад по делото * право на изкупуване от ползвател * указания на съда * правомощия на въззивната инстанция


Р Е Ш Е Н И Е

№ 886
София, 13.12.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди и десета година, в състав:

Председател: Добрила Василева
Членове: Маргарита Соколова
Г. Г.

при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1553 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Л. Л. от гр.Асеновград срещу решение №1029 от 09.06.09г. по гр.д.№728/09г. на Пловдивския окръжен съд.
Жалбоподателят счита, че двете предходни инстанции са допуснали съществени процесуални нарушения, които са довели до неправилен резултат – отхвърляне на предявените от него искове по чл.108 и чл.59 от ЗЗД.
Ответникът в производството Б. К. Г. оспорва жалбата. Счита, че въззивното решение е правилно.
С определение №180 от 23.02.2010г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за задълженията на първоинстанционния съд, произтичащи от чл.145 и чл.146 от ГПК, както и за съответните задължения на въззивната инстанция, когато са допуснати нарушения на тези текстове от първостепенния съд. За да се произнесе по този въпрос и по основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
И. Л. Л. е предявил срещу Б. К. Г. иск по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението на реална част с площ от 213 кв.м. от ПИ №99087.224.20 по кадастралната карта на община А., квартал Г. Воден, както и по чл.59 от ЗЗД – заплащане на сума от 100лв. месечно до предаване на владението.
С писмен отговор от 10.09.2008г. ответникът е заявил, че ползва земя по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ от около 1 декар, оградена с жив плет от стари черници; не е навлизал в съседни имоти, предоставени на други ползуватели; изкупил е 600 кв.м. по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и е подал молба за закупуване на останалата площ, която ползва. Заявил е, че е готов да отстъпи земята на Л., но след като той осигури служители от АК, които да замерят възстановения имот, комисията да оцени подобренията на Г. в имота и тази сума да бъде изплатена от Л. предварително, а ако ищецът иска веднага да му бъде предаден имотът, да му плати 5000лв. и той автоматично ще го отстъпи заедно с продукцията. Към приложените документи ответникът е представил скица, в която е очертал ползваната от него площ, която е повече от границите на имота му, нанесени в кадастъра, а част от ползваната площ попада върху имота, възстановен на ищеца.
В първото заседание по делото страните са се явили лично. Районният съд не е поставил въпроси по чл.145 от ГПК за изясняване на твърденията им, а в доклада по чл.146 от ГПК не е обсъдил признанията на ответника, направени в писмения му отговор, не е отделил спорното от безспорното и не е разпределил доказателствената тежест. За да отхвърли предявените искове, районният съд е приел, че ищецът не е доказал твърденията си, че ответникът неправомерно владее спорните 213 кв.м. От приетата експертиза било видно, че имотите на ищеца и на ответника не са съседни, между тях се намирал имот на общината, в който попада спорната част. Прието е, че възстановеният на ищеца имот е ограден с мрежа на бетонови колове, с изключение на източната граница, а имотът на ответника няма видими граници.
Срещу това решение е подадена жалба от ищеца. В нея той се позовава на признанието в писмения отговор на ответника и сочи, че то не е било обсъдено от районния съд и не е съобразено от вещото лице.
Въззивният съд, без да извършва допълнителни процесуални действия по изясняване на твърденията на страните и за отсяване на спорното от безспорното, е потвърдил първоинстанционното решение със същите мотиви.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното:
С новия ГПК – ДВ бр.59/20.07.2007г., в сила от 01.03.2008г., са въведени редица правила, които имат за цел да дисциплинират страните в процеса и да ускорят разглеждането на делото в инстанциите по същество. Основните процесуални действия - предявяване на насрещен иск, привличане на трети лица и предявяване на обратни искове, изменението на иска и предявяването на инцидентен установителен иск, се извършват преди и до първото съдебно заседание. Въведени са и преклузии по отношението на възможността за събиране на доказателства по делото. Същевременно, за да не бъдат злепоставени интересите на страните, са предвидени редица възможности – за продължаване и възстановяване на процесуалните срокове, за достъп до правна помощ, както и засилено служебно начало, за разлика от отменения ГПК, в последната му редакция. Принципът на служебното начало, закрепен в чл.7 от ГПК, намира отражение и в други разпоредби, например чл.145 от ГПК, който вменява задължение на първоинстанционния съд да изясни чрез въпроси към страните техните твърдения, както и фактите, които са от значение за делото и по чл.146 от ГПК – да изготви доклад със съдържанието по чл.146, ал.1, включително и да разпредели доказателствената тежест и да укаже на страните за кои факти не сочат доказателства, а също и да даде възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия във връзка с тези указания. Неизпълнението на тези задължения от първата инстанция води до задължение на въззивния съд да отстрани нарушенията и сам да извърши пропуснатите процесуални действия. В противен случай неговото решение ще страда от същите пороци, от които страда и решението на първата инстанция.
В настоящия случай в отговора на ответника по исковата молба и в приложената от него скица с отбелязване на владяната площ се съдържат изявления, сочещи на признание на факти по смисъла на чл.175 от ГПК. Тези признания не са намерили място в доклада на районния съдия по чл.146, ал.1 от ГПК. Ако е имал съмнения по въпроса какво точно е становището на ответника, съдът е следвало да го изясни чрез отсяване на спорното от безспорното по реда на чл.145, ал.1 и 2 от ГПК. Допуснати са и други нарушения – не е разпределена доказателствената тежест – чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, на ищеца не е указано, че според съда той не сочи доказателства за завладяване на спорния имот от ответника – чл.146, ал.2 от ГПК, а това го е лишило от възможността по чл.146, ал.3 от ГПК да предприеме съответните процесуални действия. От своя страна въззивният съд, въпреки изричното позоваване във въззивната жалба на признанието, направено от ответника, също не е изяснил твърденията на страните и не е отразил в доклада си становището на ответника по предявения иск, нито е разпределил доказателствената тежест. С това той е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, който следва да извърши пропуснатите процесуални действия. Отделно от това, само от факта, че имотите на ищеца и този на ответника не са съседни, а между тях има друг имот, собственост на общината, не може да се направи обоснован извод, че ответникът не владее спорните 213 кв.м. от имота на ищеца.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №1029 от 09.06.09г. по гр.д.№728/09г. на Пловдивския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: