1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 299/13
гр. София, 25.02. 2014 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при участието на секретаря р. Иванова .
изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д 2638/2013г
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение №557 от 28.12.2012г по гр.дело № 855/2012г. на Софийски окръжен съд , с което е потвърдено решение №148 от 21.08.2012 на Ботевградски районен съд , по същество са уважени искове на основание 344 ал.1т.1 и т.2 от КТ за отмяна на уволнение при съкращение на щата и възстановяване на работа , като частично е било присъдено обезщетение на основание чл.225 ал.1 КТ,а в частта до пълния предявен размер този иск е отхвърлен като погасен чрез прихващане .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон при преценката на изискванията , които работодателят е следвало да спази при уволнение поради същращение в щата и извършения в тази връзка подбор. Неправилни са изводите на съда за незаконността на уволнението поради наличието на незаета щатна бройка за същата длъжност.Подборът е извършен между лицата , заемащи длъжност и броят на освободените от работа е равен на броя съкратени длъжности. В съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано съдът приема по отношение на свидетелските показания , че ангажираните от работодателя свидетели са заинтересовани като са негови служители ,в случая пряк ръководител на ищцата и участник в комисията по подбора , докато при доведените от ищцата свидетели, бивши работници в същото предприятие ,нямало заинтересованост . Съдът е приложил неправилно закона по отношение на за обема и съдържанието на съдебния контрол за законосъобразност при подбор, относно критерия „кой работи по- добре” и неговото установяване в процеса с допустимите доказателствени средства ,като е лишил касатора от равнопоставена възможност да докаже обективността на оценките посредством свидетелските показания на лицата , имащи преки наблюдения върху работата и дали оспорваната преценка за нивото при нейното изпълнение, възприета от работодателя при подбора . Претендират се разноски .
Ответницата по касационната жалба Д. А. В. оспорва нейната основателност по съображения , изложени от адв. Г.Д..По въпроса за значението на незаетата щатна бройка се изтъква , че реалността при съкращение в щата е свързана с обективната невъзможност работника или служителя да изпълнява трудовите си функции занапред ,поради липса на свободна щатна бройка след извършеното съкращение, а наличието на такава щатна бройка , както е установено по настоящето дело, води до обратния извод и обжалваното решение е законосъбразно при конкретната фактическа обстановка - свободната щатна бройка е била налице за същата длъжност , от която е съкратена ищцата ,при това в същото производствено звено . Наред с това в задължителния подбор не са участвали всички лица ,заемащи съответната длъжност , както е следвало, макар че една от служителките е била в отпуск по майчинство и се е ползвала с предварителна закрила по чл. 333 КТ. Подборът не е извършен обективно , за който извод е достатъчен дори само фактът ,че единствено ищцата е притежавала изискваното за длъжността средно специално образование , а на работа са останали лица, които го нямат .
С определение №693 от 03.06.2013г на ВКС ІІІ г. касационната жалба е допусната до разглеждане по противоречиво решавания от съдилищата въпрос за значението на налична незаета щатна бройка за длъжност в предприятието след съкращение в щата , когато правото на работодателя по чл. 328 ал.1 т.2 КТ се упражнява спрямо служители , заемащи щатна бройка за същата или сходна длъжност .
По настоящето дело Софийски окръжен съд е приел , че при незаета щатна бройка от същата длъжност, съкращението на заеманата от ищцата щатна длъжност поради намаляване на броя им е било незаконосъобразно ,тъй като в случая не може да се направи положителен извод за необходимото съответствие между щатните бройки и лицата ,заемащи съответната длъжност,при което броя на работещите да бъде намален до предвидения в новото щатно разписание брой длъжности ,както и че при тези обстоятелства е поначало изключен положителен извод по законосъобразността на извършения подбор по критериите , които работодателят следва да докаже съгласно ТР №3/2011 ОСГК. На основание чл. 272 ГПК от въззивния съд е споделен и мотивът , че свободната бройка е следвало да бъде съкратена ,за да не стои отворената възможността в последствие работодателят да извърши нови назначения , без нова промяна в щата и обосновка за това ,при което би се стигнало до заобикаляне на закона. Другото решаващо съображение за уважаване на исковете по чл. 344 ал.1 КТ е за недоказана обоснованост на оценката по критерия кой работи по-добре ,в тази връзка е изтъкната заинтересованост на ангажирания от работодателя свидетел,резултатна от участието му в комисията по подбора .Като незаинтересовани са преценени показанията на друга служителка , определена за съкращение при подбора, но вече напусната работа на друго основание при същия работодател.
По въпроса , обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане , Върховен касацонен съд ІІІ г.о приема следното :
Наличието на незаета от работник или служител към момента на съкращението щатна бройка за длъжност ,която е същата или сходна с определените за съкращение длъжности в щата на предприятието , не препятства законосъобразното упражняване на правото по чл. 328 т.2 КТ и не сочи на извод за фиктивност на съкращението , или за противоречие с целите на закона. Без да е задължен да премахне първо незаетите щатни бройки , или да предложи заемането им на определените за съкращение работници и служители - предвид отмяната на чл. 328 ал.3 КТ (отм. ДВ б100/1992г), работодателят има правото да упражни подбор спрямо тези свои работници и служители ,които са назначени , да освободи от работа толкова на брой работници , колкото е броят на щатните длъжности , които се съкращават. Правилно е застъпеното в решение №2103 от 01.04.2003г по гр.д №2453/2001г ІІІ г.о ВКС ,реш.№6107/2010г в.гр.д12230/2010г СГС и реш. №2367 от 27.04.2011г гр.д№12563/2010 на СГС принципно разбиране по този въпрос , независимо дали незаетият щат е за същата или сходна длъжност с тази , заемана от съкратен работник или служител. Запазването на незаети работни места не изключва законосъобразно упражняване на правото по чл. 328 т.2 КТ даже без да е установена трансформация на длъжности , преразпределение на работата и пр., тази възможност винаги стои открита пред работодателя и се упражнява от него по целесъобразност. Поначало без значение за приложението на чл.329 КТ е дали в предприятието е имало незаети щатни бройки и към кой момент ,тъй като изискването е подборът да се извърши между заемащи длъжност. В тази връзка , освобождаването на едни служители при основанието на чл. 331 КТ не променя материалните предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение с други служители , на основание чл. чл. 328 т.2 КТ .
С обжалваното понастоящем решение №557 от 28.12.2012г по гр.дело № 855/2012г на Софийски окръжен съд е опредметена съдебна практика , която следва да бъде преодоляна като неправилна.По настоящето въззивно решение е изтъкнато , че щом при прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата е имало незаета една щатна бройка за същата длъжност, уволнението е незаконосъобразно поради липса на необходимото съответствие между щатните бройки и лицата , заемащи съответната длъжност при съкращение , изключен е положителен извод за законосъобразността на подбора по критериите чл. 329 КТ и свободната бройка е следвало да бъде съкратена , за да не стои отворената възможността при заобикаляне на закона работодателят да извърши нови назначения ,без нова промяна в щата. В настоящия случай и съгласно протоколно решение на работодателя , поради намаляване натовареността на обособено производствено звено се намалява броят на служителите , заемащи сходните длъжности „организатор линия” „ръководител линия”, от седем на пет,резултатно от намаляване на щатните бройки , които по новото щатно разписание също стават пет .След извършен вече подбор , но преди да пристъпи към прекратяване на трудови правоотношения на основание чл. 328 т.2 КТ, работодателят е предложил на две от служителките, получили най-ниска оценка, прекратяване на трудовите им договори срещу обезщетение по чл. 331 КТ .За разлика от ищцата по делото, другата служителка се е съгласила, при което така оказалата се освободена от нея „ щатна бройка” въззивният съд не е имал основание да включва в петте бройки за длъжността по новото щатно разписание, с оглед съпоставката на този брой спрямо броят заети,оставащи на работа служители , към момента на съкращението на ищцата .
Неправилно е и разбирането на въззивния съд по прилагането на 172 ГПК във връзка с гласните доказателства ,събрани относно обективността на оценката по критерия „кой работи по- добре” в трудовия спор , решаващо довело до игнориране на свидетелските показания на прекия ръководител на участвалата в подбора ищца , след като свидетелят е бил и член на комисията по подбора. Следва да се има предвид , че именно показанията на преките ръководители ,запознатите с нивото на изпълнение на работата при участниците в подбора и поради това натоварени от работодателя с участие в комисия по подбора , са допустимите , годни и на практика често единствени доказателствени средства с решаващо значение , с които работодателят разполага в процеса , за да установи обективност при оценяването и спазване на критериите в чл. чл. 329 КТ. Възможната заинтересованост при тези показания следва да се отчита предвид обстоятелствата, за които конкретно се свидетелства по възприети факти ,но участието на свидетеля в комисия по подбора само по себе си не следва да води до извод за заинтересованост при анализа на показанията му. Направеният от съда негативен извод за заинтересованост на свидетеля , ангажиран от ответния работодател ,неправилно е подкрепен и със съображения ,че в показанията на този свидетел пред съда липсват факти , които да обосноват дадената от комисията оценка .
Предвид гореизложеното , касационната жалба е основателна в оплакванията си за неправилно прилагане на материалния закон ,както и за неправилна оценка на събраните по делото гласни доказателства по чл. 172 ГПК При тези основания за касиране на решението се налага , като предмет на съдебна проверка по същество в трудовия спор , да бъдат решаващо обсъдени доказателствата по делото и доводите на страните по спорния въпрос за спазването на критериите в чл. 329 КТ . Предприето е съкращение на две щатни бройки за длъжностите „организатор линия” и „ръководител линия” в структурно звено „А.” на предприятието , които от седем стават пет , подборът в случая е бил задължителен.Новият щат е утвърден със заповед ,в сила от 08.02.2012г , като със заповед от 03.02.2012г е наредено да се състави комисия , която в срок да определи участниците в подбора и да го извърши. Указаните в заповедта критерии , възприети от комисията , са съответни на законовите , като видно от приложен протокол, оценка е направена на всички служители , заемащи сходните две длъжности в конкретно обособеното производствено звено , без да е била включена служителкта В., според протокола ползваща отпуск „по майчинство”. Неоснователен в тази връзка е доводът на ищцата за опорочаване на подбора поради неучастие на всички заемащи длъжността служители.Поначало изключването от подбора на лица , ползващи се със закрила съгласно чл.333 ал.1 - 4 КТ го опорочава , но и не и когато служителка , наета на съкращаваната длъжност , се ползва от закрила ,която съгласно закона не може да бъде преодоляна при щатно съкращение по чл. 328 ал.1 т.2 КТ . Щом се касае за закрила по чл.333 ал.5 , ал.6 КТ и за отпуск на основание чл. 163 КТ, както се установява в случая предвид представените по делото декларация на служителката В. от 10.01.2012г и болничен лист за отпуск поради раждане на дете за срок до 05.03.2012г ,нейното включване в подбора е безпредметно, а изключването й от същия не го опорочава ,в която насока Върховен касационен съд установи практиката си (реш.№9 от 01.02.2012г гр.д №1033/2011 ІV г.о, реш.№167 от 2012г по гр.д №218/2011 ІV г.о, постановении по въпроса на осн . чл. 290, чл. 291 ГПК ) Неоснователен е и доводът на ищцовата защита ,че при отразената и оспорвана комплексна оценка , възприета от работодателя по изготвени от комисията формуляри в табличен вид , не е била съобразена квалификацията на настоящата ищца В. като ръководител линия. Показателят „квалификация” като обективен факт не включва единствено образованието , на което ищцата се позовава и в случая то не е било определящо . Съгласно прието по делото заключение на вещо лице ,завършеният от ищцата специализиран техникум по електронна техника не й осигурява предимство в сравнение с квалификацията на останалите заемащи длъжността, специална такава не е изисквана при назначението , като при всички служители са провеждани и вътрешно-фирмени обучения по различно време. Квалификацията е включена в оценката (т.1от формуляр) като „образование, професинална квалификация , сръчност и др. , съпоставени с изискванията за длъжността” и видно от изготвените и приложени по делото формуляри за всеки от преценяваните десет заемащи двете сходни длъжности служители, самостоятелно значение имат и оценките по показателите : отношение към работата , умение за вземане на решение , изпълнение на поставени задачи , способност и стремеж към развитие и подобрение , многофункционалност, умение за работа в екип ,комуникационни умения , проактивно отношение (т.2-10) В тази насока са изложени и съображенията на комисията в изготвения протокол. В цифрово изражение оценката на ищцата по критерия квалификация е средна и не се установява тя да е обективно несъответна на притежаваната. Други участници в подбора, получили същата оценка по този показател ,са запазили работата си , тъй като са оценени като работещи по- добре.
Основният , определящ за изхода на спора на делото въпрос е за обективността на оценката по критерия кой работи „по добре”.Ищцата е получила близка до средната оценка по показателя изпълнение на поставени задачи, най- ниски са оценките за нея по показателите многофункционалност , умение за работа в екип, проактивно отношение. В мотивите на комисията е изтъкнато, че В. се интересува единствено от своята линия , докато от изключително значение за длъжността е умението за екипна работа ,мотивирана от целите на производството .
Значението, което проявата на тези умения има за трудовата функция при конкретната длъжност и за производствения процес в предприятието е обусловило посочените най-ниски оценки за ищцата Д. В. и служителката А. Н.. В тази връзка е следвало да бъдат преценявани като доказателства и показанията на разпитаните по делото трима свидетели, от към фактическа пълнота включително .Снетите показания на свидетелката А. Н. , която е другата определена за съкращение при проведения подбор служителка и свидетелят Б. Б. , пряк ръководител на участвалите в подбора служители , член на комисията по подбора , разкриват еднозначно и непротиворечиво това значение.Основно задължение при длъжността е организизационно, контролно, синхронът в производствения процес зависи от него при специфични дейности с машини , при пет поточни линии ,като „опитът и работата с хора са много важни за да има човек този поглед”(св. Н.),или както го определя свидетелят Б. Б., „екипна работа, за постигане целите на цялото производство, вземане на ежедневни решения, екипната работа е на първо място”.Оценката , която последният свидетел сочи да е била формирана в тази връзка е сравнителна , съответно показанията му сочат за обективно възприет подход на комисията при съпоставянето на служителите - въз основа на докладвани преки наблюдения. Показанията на свидетелката Н. , основани на нейни наблюдения за това ,че ищцата като дългогодишен служител има повече опит и умения ,че добре познава системите , че винаги е предавала смяната си без проблеми ,че е предавала „стоковете” в нормален вид и с нормално качество, че е била оценявана най-високо от предишните ръководители, също имат оценъчен характер , но решаващо внимание заслужава не толкова възможната заинтересованост, а различният ценностен критерии при двамата свидетели.Докато за свидетелката Н. по-важни са знанията и авторитетът във връзка с натрупания професионален стаж и тя свидетелства за безупречното справяне на ищцата по отношение на линиите,които е поемала след нея на смяна , работодателят е изисквал и при оценката е имал предвид нещо друго : екипност при ръководенето на производствения процес като единен и цялостен.Тук не е решаващо да се докаже като факт конкретен негативен резултат от работата на ищцата по отношение на „нейната” линия , или липсата на ръководни реакции в конкретна ситуация.Следва да се изтъкне , че именно прекият ръководител на производствения процес като цяло е имал системните преки впечатления по оценяваните показатели и свидетелства за тях. Дадени са информирани оценки за това кой работи по-добре , в резултат на която информираност оценките са и обосновано обективни - резултат от прилагането на еднакви спрямо всички оценявани служители критерии , съответни на съдържанието на закона. Дадената от работодателя оценка следва да бъде зачетена и като обективно доказана при така ангажираните по делото доказателства. Доказването е налице при установено съответствие на приетите от работодателя показатели по законоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обосновано със събрана за участниците в подбора информация . Работодателят е доказал в съдебния спор оценяване на ръководителите на линии и според отговорността им към целия производствен процес ,докато ищцата е ангажирала доказателства от които е видно, че възприема задълженията си по- ограничено. Показанията на свидетеля С. Т. , бивш работник в предприятието, че при ръководени от ищцата линии производствената норма е изпълнявана, не могат да обосноват извод в сравнителен аспект по решаващите при оценката показатели.
Съобразно изложеното по-горе подборът е извършен по законовите критерии. Работодателят в случая е извършил подбор между всички заемащи същата или сходна длъжност свои служители , при обективна преценка на квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.От свидетелските показания на един от членовете на комисията се установява как са били съобразявани професионалния стаж , образование , квалификация, как и защо посочените показатели по т. 2 - 10 от изготвените формуляри за изпълнение на работата са имали решаващо значение по критерия „кой работи по добре”. Ето защо следва да се приеме, че работодателят е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение . Посочените основания за материална незаконосъобразност и необоснованост налагат касиране на въззивното решение и съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението , предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ следва да се отхвърлят като неоснователни . На касатора следва да се присъдят разноски с оглед изхода на делото , за които е приложен списък пред първата , въззивната и насотящата инстанция , или общо 2891 лева. Възражение за прекомерност на разноските за адвокатска защита не е правено, а с този въпрос съдът не се занимава служебно . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №557 от 28.12.2012г по гр.дело № 855/2012г. на Софийски окръжен съд , с което е потвърдено решение №148 от 21.08.2012 по гр.д №805/2012г на Ботевградски районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. А. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място] ,ж.к. „С.” бл.№ ап.№ искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 ,т.2 и т.3 КТ за отмяна на Заповед №151 от 13.02.2012 г на Управителя на [фирма] [населено място] за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращение в щата , за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ Организатор /ръководител линия ” и за обезщетение на основание чл. 225 ал.1 КТ поради оставане без работа за периода от 14.02.2012г до 14.08.2012г в размер на 6080,40 лева ,ведно със законоустановената лихва , считано от 12.04.2012г
ОСЪЖДА Д. А. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място] ,ж.к. „С.” бл.№ ап.№ да заплати на [фирма] [населено място] ж.к Горублене [улица] сумата 2891 лева разноски по делото
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: