Решение по т.д. №2628-16 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 5 Р Е Ш Е Н И Е № 195 гр. София,09.11.2017 В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 25 октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2628/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] със седалище София срещу решение №2254 от 19.11.2015 г. на САС по в.гр.д. №2320/2015 г.. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение №1519/05.03.2015 г. по гр. д. № 11292/2012 г на СГС, Т.О., 16 с-в, с което е бил отхвърлен искът с правно основание 274 ал.1 КЗ-отм. на касатора срещу К. Р. Н. частично предявен за сумата от 37 500 лева, ведно със законната лихва от 15.08.2012 г. до окончателното плащане. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Ответникът по касация не изпраща писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 13.08.2005 г. на автомагистрала „Х.”, ответникът като водач на МПС, нарушавайки правилата на чл.20 ал.1 и ал.2 на ЗДвП е причинил по непредпазливост смъртта на Х. Ц. Г. на 42 г., след което е избягал от местопроизшествието. Последното представлява престъпление по чл.343 ал.3,предл.3 б.”Б” във вр. с ал.1 на чл.342 ал.1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” при условията на чл.66 НК и лишаване от правоуправление на МПС. С влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл.407 ал.1 –отм. от ТЗ ответникът по настоящия иск е бил осъден да заплати на ищцата по него Е. В.-майка на загиналия при ПТП сумите от: 75 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й 9 438,07 лева-лихва за периода 07.07.2006 г. -11.06.07 г. и 46 176,94 лева –законна лихва върху главницата за периода от 12.06.2007 г. до 11.07.2012 г., които суми в общ размер на 130 019 лева са заплатени от ищцовото застрахователно дружество на майката на загиналия в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на виновния водач на МПС. Според решаващия спора въззивен съдебен състав не е доказан един от елементите на сложния съдебен състав, пораждащ правото на регресен иск на застрахователя срещу делинквента, чиято ГО като водач на МПС е била обект на застраховане и е била ангажирана в лицето на застрахователя спрямо увреденото от ПТП лице, а именно: отклонение от проверка за алкохол по смисъла на чл.274 ал.1,т.1,предл. последно КЗ-отм.. В обжалваното решение са развити съображения, че напускането на местопрестъплението като елемент от деянието на престъпния състав на чл.343 ал.3,предл.3 б.”Б” във вр. с ал.1 на чл.342 ал.1 НК не може да се квалифицира като виновно отклоняване от проверка за алкохол при липса на данни за реално предприети действия от контролните органи в тази насока. С оглед на изложеното е направен и извод за липса на основание за ангажиране регресната отговорност по чл. 274 ал.1 т.1,предл.3 КЗ-отм. на делинквента спрямо застрахователя в хипотезата на отклонение от страна на първия от проверка за употреба на алкохол и искът, предявен на това основание е отхвърлен. Обжалваното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване, поради противоречие със задължителната за съдилищата практика на ВКС по следния правен въпрос: относно наличие на основание за ангажиране на регресната отговорност спрямо застрахователя по задължителна застраховка на ГО на водач на МПС, когато последният е избягал от местопрестъплението, като е осъществил престъпния състав на чл.343 ал.3,предл.3 б.”Б” във вр. с ал.1 на чл.342 ал.1 НК, което е установено с влязла в сила присъда или приравнен на такава по последици съдебен акт и кога може да се приеме, че това деяние представлява отклонение от проверка за употреба на алкохол, с оглед приложението на чл. 274 ал.1,т.1,предл. трето. По отговора на правния въпрос, настоящият състав на Второ т.о. намира за установено следното: Налице е задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК по въпроса: Р №152/05.11.2014 г. по т.дело № 2080/13 на състав на Първо т.о по аналогичен от фактическа страна казус., с която съставът на ВКС приема следното: в хипотеза на неоспорване на твърдението в исковата молба, че с напускане на местопроизшествието деликвентът се е отклонил виновно, като е осуетил проверка за алкохол или др. упойващи вещества, застрахователят следва да установи с оглед изискването на цитираната норма в чл.274 ал.1,т.1 предл.последно от КЗ/отм./: факта на валидна застраховка „ Гражданска отговорност” на автомобилистите на деликвента – ответник в производството, факта на удовлетворяване на пострадалите от причиненото от деликвента ПТП в конкретен обоснован съразмерно с вредата размер, както и факта на виновното отклоняване от извършване на проверка от контролните органи за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Бягството от местопроизшествието е категорично установено ако е налице влязла в сила присъда или друг акт с последиците на влязла в сила присъда по това деяние, но то може да бъде установено в производството по чл.274, ал.1 т.1, пр. посл. КЗ и със съставения от контролния орган протокол за ПТП. Липсата на въведено в процеса правозащитно твърдение за това, че лицето оспорва заявеното от застрахователя, че се е отклонил виновно от местопроизшествието, за да осуети проверка за алкохол и други упойващи вещества, както и императивният регламент на дължимото поведение от деликвента и органите на МВР при ПТП, установяват релевантните факти относими към основателността на регресната претенция на застрахователя по реда на чл.274, ал.1 т.1 пр. посл. КЗ. Настоящият състав на ВКС, Второ т.о. напълно споделя гореизложеното становище, относно съдържанието на фактическия състав на нормата в разпоредбата на чл.274 ал.1,т.1,предл.посл. от КЗ/отм./ , при изпълнение на който, делинквентът носи регресна отговорност спрямо застрахователят на гражданската му отговорност в качеството му на водач на МПС. По правилността на обжалваното решение и основателността на регресния иск: По делото е установено, че на 13.08.2005 г. ответникът К. Р. Н. при управление на л.а. „Шевролет, м. К. ,рег. [рег.номер на МПС] при нарушаване на правилата за движение по пътищата е причинил по непредпазливост смъртта на Х. Ц. Г. , като след деянието е избягал от местопроизшествието. Това се доказва от одобреното по НОХД №50/2006 г. на ОС-София споразумение по чл.414ж ал.4 НПК, с което ответникът е признат за виновен в престъпление по чл.343 ал.3 пр.3 б. Б вр. с ал.1 вр. с чл.342 ал.1 НК. В отговора на ИМ ответникът не е оспорил изложеното в нея, че е избягал от местопроизшествието и по този начин е осуетил проверка от надлежните органи за употреба на алкохол. Като единствено възражение е навел евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, за което не е посочил никакви доказателства. Към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на лекия автомобил е била застрахована в ищцовото ЗД– полица №9000-9-012/22305-0140841. На 20.07.2012 г. ЗК [фирма] е заплатило по сметка в банка на майката на загиналото при ПТП лице сумата от 130 019 лева, представляващи главница-обезщетение в размер на 75 000 лева и остатък-лихва за забава върху главницата към тази дата, съобразно влязлото в сила съдебно решение по спор между страните по прекия иск срещу застрахователя на ГО на водача на МПС. При така установените факти и изложените съображения относно съдържанието на нормата в разпоредбата на чл.274 ал.1,т.1,предл.посл. от КЗ/отм./ , настоящият състав на ВКС,Второ т.о. счита, че обжалваното решение следва да се отмени като постановено в нарушение на цитираната материалноправна норма и вместо него ВКС следва да постанови друго по същество на спора, с което частично предявеният регресен иск да се уважи до предявения размер от 37 500 лева , ведно със законните последици. По отношение на разноските : В полза на касатора следва да се присъдят разноските по водене на делото в инстанциите по същество, с оглед представяните списъци по чл.80 ГПК: 2250 лева –общо държавни такси и 600 лева-общо като възнаграждение на юрисконсулт, с оглед участието на последния като представител на ЗК”Л. И.”, както и тези в настоящата инстанция в размер на 300 лева- възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция и 780 лева-държавна такса. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №2254 от 19.11.2015 г. на САС по в.гр.д. №2320/2015 г. и потвърденото с него първоинстанционно решение №1519/05.03.2015 г. по гр. д. № 11292/2012 г на СГС, Т.О., 16 с-в и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА К. Р. Н. ЕГН: [ЕГН] да заплати на [фирма] със седалище София сумата от 37 500 лева, на основание чл.274 ал.1,т.1,предл. последно КЗ/отм./, ведно със законната лихва от завеждане на делото:15.08.2012 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА К. Р. Н. ЕГН: [ЕГН] да заплати на [фирма] със седалище София сумите от: 2250 лева –общо държавни такси и 600 лева-общо като възнаграждение на юрисконсулт, представляващи съдебни разноски в инстанциите по същество, както и тези в настоящата инстанция в размер на 300 лева- възнаграждение за юрисконсулт и 780 лева-държавна такса. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.