Ключови фрази
Отменителен иск * Обезпечение на дълг * относителна недействителност * неустойка за забава * изискуемост на вземането


6
Р Е Ш Е Н И Е


№ 190

гр. София, 03.12.2019 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ


при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4386/2018 година.

Я. А. Ж., В. М. Ж. и М. Д. Ж. са подали чрез адвокат И. К. З. касационна жалба с № на ВАпС /Варненски апелативен съд/ - 4936/13.08.2018 г. против решение № 77 от 21.06.2018 г. по гр. дело № 225/2018 г. на ВАпС.
Ответникът по касация - С. Я. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, подаден чрез адвокат П. К. П. оспорва жалбата.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
ВАпС е потвърдил решение № 317 от 26.02.2018 г. по гр. дело № 787/2017 г. на ВОС /Варненски окръжен съд/, гражданско отделение, ХІІ състав, с което са уважени искове, предявени от С. Я. срещу Я. А. Ж., В. М. Ж. и М. Д. Ж. за обявяване за относително недействителни спрямо ищеца на сключените от първата ответница договори за безвъзмездно учредяване право на ползване на съпругът й - М. Д. Ж. и дарение на синът й - В. М. Ж., предмет на нотариален акт № 176, т. III, рег. № 4710, дело № 504/29.12.2014 г. на Варненски нотариус № 192, Д. С. на имоти, подробно описани в диспозитива на първоинстанционния съдебен акт. Този правен резултат съдът е обосновал със следните мотиви: правният интерес на С. Я. като кредитор е обусловен от вземания към Ж., произтичащи от неустойка за забава, предмет на уговорка, обезпечаваща транслативна сделка, сключена на 09.12.2014 г., за продажба на таван в сграда /нотариален акт № 63, т. ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 г. на Варненски нотариус № 194, А. Г./ и дължаща се за неизпълнение на довършителни работи до 01.07.2016 г.; задълженията, поети от Ж. имат за предмет строителни работи – довършителни, както и такива, отнасящи се до промяна предназначението на продавания обект от таван на апартамент; спазването на срока за извършване на строителните работи е обезпечено с неустойка, както и останалите задължения / за изготвяне на акт образец 15 за сградата, за снабдяване на купувача с удостоверението за въвеждане в експлоатация, както и за присъединяване към ел. снабдителната и канализационна мрежа /, които уговорки са подробно описани в цитирания нотариален акт; в мотивите, в които се третира хронологията на реализиране на фактите, действията, с които длъжникът уврежда кредитора са посочени като настъпили след възникване на вземането на ищеца - въззивният съд е приел, че договорите, с които Ж. се е разпоредила с имуществото си на 29.12.2014 г., са сключени след възникване на 09.12.2014 г. на вземанията на Я.; прието е още, че активът на имуществото на Ж. е намалял, поради което ищецът е увреден; констатирано е освен това, че след като вземането за неустойка е възникнало по съгласие на страните, ответницата е знаела за задълженията си, а твърденията й, че не е разбирала последиците са отхвърлени; окачествено е като ирелевантно обстоятелството относно притежаването от Ж. на друго имущество, от което да се удовлетвори ищецът.
С определение № 421 от 30.05.2019 г. на настоящият състав на ВКС е допуснато касационно обжалване на цитираното въззивно решение. По поставения въпрос - „От кой момент следва да се счита за възникнало вземането за неустойка за забава, изрично уговорена между страните?“, настоящият състав на ВКС споделя приетите разрешения в практиката на състави на ВКС. В решение № 78/10.07.2017 г. по т. дело № 843/2016 г. на състав на І т.о. е обосновано разбирането, че моментът на възникване на задължението за неустойка за забава, при плащането на възнаграждението по сключен договор, съвпада с момента, от който длъжникът е изпаднал в забава и вземането за неустойка е станало изискуемо. В решение № 97/02.06.2011 г. по т. дело № 828/2010 г. на състав на ІІ т.о. е аргументирано виждане, съгласно което, за да е налице вземане за неустойка за забава е необходимо, освен изрична уговорка за това, още и наличие на самият факт на забавата, изразяващ се в неизпълнение на падежа. Мотивирано е разрешение за това, че неизпълнение на падежа е правопораждащ факт за възникване на вземането за неустойка.
Предвид изложените правни разрешения по съществото на касационната жалба, ВКС в настоящия си състав приема следното:
За да постанови решение за уважаване на иска, въззивният съд е приел, че ищецът е кредитор на ответницата Ж., като това правно положение е изведено от приетите за доказани обстоятелства за вземания на Я. към Ж., произтичащи от неустойка за забава, обезпечаваща транслативна сделка, сключена на 09.12.2014 г., за продажба на таван в сграда /нотариален акт № 63, т. ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 г. на Варненски нотариус № 194, Александър Г./. Съдът е констатирал, че до 01.07.2016 г. не са изпълнени от Ж. строителни работи, една част от които са довършителни, а друга част, променящи предназначението на продавания обект от таван на апартамент. При третиране на последователността, в която са възникнали релевантните за приложението на нормата на чл. 135 ЗЗД задължения на Ж., апелативният съд е приел, че договорите, с които праводателката се е разпоредила с имуществото си на 29.12.2014 г., в полза на съпруга си - М. Д. Ж. с договор за безвъзмездно учредяване право на ползване и в полза на сина си - В. М. Ж. с договор за дарение, предмет на нотариален акт № 176, т. III, рег. № 4710, дело № 504/29.12.2014 г. на Варненски нотариус № 192, Д. С. на имоти, подробно описани в диспозитива на първоинстанционния съдебен акт, са сключени след възникване на вземаненията на ищеца, произтичащи от неустойка за забава. Възникването на процесните вземания, решаващият състав на въззивната инстанция е свързал с уговорянето на неустойка, което е осъществено със сключването на процесния договор на 09.12.2014 г. Разрешението произтича от мотиви, които са противоречиви. Съдът цитира решения на състави на ВКС, съгласно които, за да е налице вземане за неустойка е необходимо, освен изрична уговорка за това, също и неизпълнение на падежа, но приема, че възникването на вземанията за неустойка е осъществено със сключването на процесния договор – на 09.12.2014 г. Така приетия извод е решаващ за изхода на делото, тъй като обосновава един от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД – придобиване от ищеца на качеството кредитор, както и последователността, в която са възникнали релевантните за приложението на нормата задължения на Ж., но е направен в противоречие с приетите и изложени по – горе правни разрешения по тълкуване на закона. Съгласно същите, за да е налице вземане за неустойка за забава е необходимо, освен изрична уговорка за това, още и наличие на самият факт на забавата, изразяващ се в неизпълнение на падежа. По този начин съдът не е съобразил, че действието, с което длъжникът уврежда ищеца /цитираните по – горе сделки за прехвърляне на имущества от Ж. на другите двама ответници/ е извършено преди възникване на вземането, в който случай приложение намира визираната в чл. 135, ал. 3 ЗЗД хипотеза, изискваща доказване на специална предпоставка – общо намерение на длъжника и третото лице за увреждане на кредитора, което следва да се установи от последния. Още с отговора на исковата молба, ответниците са направили възражение, че вземането на кредитора за неустойка не е възникнало към момента на изповядане на нотариален акт № 63, т. ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 г. на Варненски нотариус № 194, А. Г., като са изложили доводи за възникване на вземането не от момента на договарянето, а от момента на завършване на фактичесия състав, даващ право на изправната страна да претендира неустойка. В тази връзка първоинстанционният съд е допълнил проекта за доклад с указанието, че презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не се прилага в случаите на чл. 135, ал. 3 ЗЗД. Както се отрази и по – горе разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ГПК прехвърля тежестта на доказване недействителността на увреждащата сделка върху ищеца, който трябва да докаже общо намерение на длъжника и третото лице за увреждането си. Предвид различните становища на страните по спора относно момента на възникване на вземането, произтичащо от неизпълнението на строителните работи по промяна предназначението на имота, предмет на нотариален акт № 63, т. ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 г. на Варненски нотариус № 194, А. Г., липсата на указания за разпределение на доказателствената тежест по техните твърдения в първоинстанционното производство, оплакванията на ответниците като въззивници във второинстанцинното производство за погрешни изводи на окръжния съд, приел, че сключването на атакуваните сделки е извършено след възникване на вземанията за неустойка, въззивният съд е следвало съгласно разрешенията, приети с ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г по т. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС да даде указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради непълнота и неточност на доклада и дадените указания. Такива указания не са дадени и делото е решено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до неправилност на въззивното решение и до нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. Затова оплакванията в касационната жалба във връзка с посочените нарушения са основателни.
Основателно е оплакването в касационната жалба, че въззивното решение не съдържа мотиви, отразяващи решаващата дейност на въззивната инстанция, която повторно разглежда материалноправния спор, предмет на делото. Както се посочи и по – горе, не е съобразено възражението на въззивниците, отразено в жалбата че вземането на кредитора за неустойка не е възникнало към момента на изповядане на нотариален акт № 63, т. ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 г. на Варненски нотариус № 194, Александър Г., а е формирано след завършване на фактическия състав, даващ право на изправната страна да претендира неустойка. Посоченият пропуск на съда е обусловил освен незаконосъобразно процедиране, изразяващо се в неотстраняване непълнотата и неточността на доклада при първоинстанционното разглеждане, още и непроизнасяне по възражението на въззивниците и формиране на изводите, без анализ на доказателствата, както и без мотивиране на съображения по доводите на страните. По този начин мотивите се свеждат до крайни решаващи изводи, несъдържащи фактически и правни съображения, които да позволяват преценка на правилността им. Крайният резултат от посочения начин на изготвяне на мотивите е и допуснатото от въззивния съд противоречие относно разбирането му за момента на възникване на вземанията на ищеца спрямо ответницата Ж., изразяващо се в позоваване на практика на ВКС, обективирираща правни разрешения, противоречащи на приетите от съдебния състав разрешения по поставения въпрос. Предвид изложеното и в заключение на така обоснованата преценка за неправилност на въззивното решение, настоящата инстанция намира, че оплакването на касаторите за нарушаване на чл. 236, ал. 2 ГПК е основателно, приема още, че горните пороци съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, налагащи отмяна на въззивното решение. Доколкото порокът не може да бъде поправен от кадационната инстанция, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да отстрани непълнотата и неточността на доклада, допуснати при първоинстанциноното разглеждане на спора, съобразно изложените по – горе мотиви, както и да обсъди събраните доказателства и надлежно релевираните доводи и възражения на страните, като въз основа на съвкупната преценка на доказателствия материал, да формира своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като мотивира съображения за това. Необходимостта от провеждане на горните процесуални действия е обусловена, освен поради необходимостта за изпълнение на процесуалното правило, обективирано в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, още и с оглед осигуряването на възможност правилността на въззивното решение да бъде проверена от касационната инстанция.
Предвид изложеното следва да се приеме, че въззивният съд е допуснал нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които включват и трите категории основания, регламентирани в нормата – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допуснатите нарушения са основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът на който е изпратено делото следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС.
По тези мотиви Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 77 от 21.06.2018 г. по гр. дело № 225/2018 г. на Варненски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: