Р Е Ш Е Н И Е № 485 гр. София, 14.12.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 13 ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Теодора Стамболова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора К. Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1648/2013 година. Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалба на подсъдимия С. Х. П. от гр. Ц. К., обл. Разград, чрез неговия защитник – адвокат Ю. Г. и по жалба на С. А. С., чрез неговия повереник – адвокат А. С., против въззивно решение на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 81/2013 г. Твърди се в първата, че съдебният акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон, при непълнота на доказателствата, а наложеното наказание – явно несправедливо. Релевираното касационно основание във втората жалба е за явна несправедливост на наложеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата на подсъдимия за неоснователна, поради което не следва да се уважава. Изразява становище, че жалбата на частния обвинител е основателна и следва да се уважи. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 95/19.06.2013 г., Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил присъда № 8/08.02.2013 г., постановена по нохд № 310/2012 г., на Окръжен съд гр. Разград, с която подс. С. Х. П. е бил признат за виновен в извършено на 28.01.2012 г., в гр. Ц. К., престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. “б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 и при условията на чл. 54 НК, осъден на една година и осем месеца лишаване от свобода, условно по реда на чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от четири години, лишен от правото да управлява МПС на основание чл. 343г НК, за срок от две години и присъдени напрвените разноски. По жалбата на подс. П.: Направените възражения за непълнота на доказателствата изобщо не следва да бъдат обсъждани от настоящата инстанция, тъй като такова касационно основание не е включено в разпоредбите на чл. 348 НПК. Посоченото оплакване за допуснато нарушение на процесуалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Решенето на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване процеса. При това инстанцията не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от подс. П., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени и веществени доказателства и експертни заключения, които са били кредитирани от този съд и чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подадена въззивна жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. Затова възражението, че не са били обсъдени всички събрани доказателства, е неоснователно. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверана изцяло правилността на присъдата, видно от приложените мотиви. Изложени са подробни съображения в тази връзка, обсъдени са били всички направени възражения във въззивната жалба. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за искания и устно изложение по направените доводи. Както бе посочено, изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Направените изводи от въззивната инстанция във връзка с конкретните оплаквания, се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Правилно е било прието, че възраженията във въззивната жалба са неоснователни и не представляват основания за отмяна на съдебния акт. В тази връзка, настоящата инстанция намира за напълно законосъобразни, изложените в мотивите на въззивния съд съображения относно автотехническите експертизи, коя се кредитира и защо, за показанията на св. И. и А., относно положението в което се е пързалял пострадалия, за разбора на данните от гласните доказателствени средства и на кои се дава кредит на доверие, за твърдението на защитата, че се касае за „случайно деяние”. Неоснователно е твърдението, че с отказа да бъде уважено искането за събиране на допълнителни доказателства, са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Право на тази инстанция е да прецени необходимостта за допускане или не на искани доказателства. Видно от определение, от 10.05.2013 г., въззивният съд се е произнесъл съгласно изискванията на НПК обсъждайки направеното искане и отказвайки го, не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Независимо, че съгласно чл. 315 НПК, в тази инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред, законодателят е предоставил на съда правото за преценка, кога и в какви случаи да бъде уважено искането. В случая, второинстанционният съд се е позовал на събраните доказателства и е приел, че обстоятелствата за които е поискано събиране на допълнителни доказателства, са изяснени в достатъчна степен. Затова, като не е уважил направеното искане, Варненският апелативен съд не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. С оглед на всичко изложено, касационната жалба в тази си част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Посочено касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на материалния закон, също е неподкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в жалбата по този довод се свеждат до твърденията, че подсъдимия не е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, че не е налице виновно нарушаване разпоредбите на ЗДвП и ПП ЗДвП, а „случайно деяние”. При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Описаното в съдебният акт неправомерно поведение но подс. С. П., правилно е било квалифицирано по посоченият текст от НК. Правните съображения и на този съд в полза на осъдителната присъда, по същество са израз на съгласие с предложената от обвинението и приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на инкриминираното деяние – по чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Въззивната инстанция при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна страна на посоченото престъпление, са изцяло подкрепени от посочените по – горе доказателства – кредитираните експертно заключение и показания на свидетели, от приложените писмени доказателства. Действителното съдържание на нито едно от тях не е тълкувано превратно. Вътрешното убеждение на съда е изградено на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При така установените факти и обстоятелства от въззивния съд, изводите за виновността на подсъдимия и за правната квалификация, са напълно законосъобразни. Посочените в касационната жалба възражения по този довод са напълно идентични с поддържаните пред второинстанционния съд. Същият в мотивите си подробно се е занимал с тях и е направил законосъобразния извод, че са неоснователни. Изложените съображения приемащите изводите на първостепенния съд, са безпротиворечиви, убедителни, подкрепени от доказателствата по делото. Точно е посочено, че състава на престъплението е осъществен от подс. П., както от обективна така и от субективна страна. Настъпилите вредоносни последици са резултат от допуснатото нарушение на правилата за движение и са в пряка причинна връзка с това негово неправомерно поведение. Касационната инстанция споделя изводите на въззивният съд, относно потвърждаване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на тази съдебна инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. П. е осъществил състава на посоченото по – горе престъпление. Затова няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия. С оглед на изложеното, доводът за нарушение на материалния закон и искането за отмяна на въззивния съдебен акт, като неоснователни, също следва да бъдат отхвърлени. Неоснователно е и релевираното касационно основание за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне вида и размера на санкцията са били подложени на преценка всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват от значение за отговорността на дееца. И според настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, наложеното наказание е справедливо и съобразено с разпоредбите на чл. 54 НК, относно индивидуализацията му. То е напълно съответно на тежестта на извършеното деяние, на данните за личността на дееца. Няма никакво основание за намаляването му, тъй като ще бъде в противоречие с целите му по чл. 36 НК, със задачите на индивидуалната и генерална превенции. По жалбата на частния обвинител и граждански ищец: Лишени от основание са възраженията по направения довод за явна несправедливост на наложеното наказание. Както бе посочено по – горе в мотивите при определяне размера на санкцията и начина на изтърпяването й са били подложени на задълбочен анализ от въззивната инстанция смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, по повод направеното и пред него искане за увеличаването й. Законосъобразен е направения извод, че то е неоснователно. Изложените в мотивите съображения са подробни и подкрепени от данните по делото, възприемат се и от настоящата инстанция и не се нуждаят от преповтаряне. И според настоящият съдебен състав, определеното по размер наказание, начина му на изтърпяване и продължителността на изпитателния срок, напълно съответстват не тежестта на конкретното посегателство, на данните за личността на дееца. Исканото увеличение на санкцията няма да способства за постигане целите на наказателната репресия посочени в чл. 36 НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 95/ 19.06.2013 г., постановено по внохд № 81/2013 г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: