Р Е Ш Е Н И Е № 11 София, 29 януари 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Даниела Атанасова при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 2219/2012 г. Производството е по глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Х. М. М. за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 1811/2012 година по описа на Русенски районен съд и отмяна на постановеното по него определение за одобряване на споразумение № 281/27.07.2012 година. В искането /назовано молба/ се твърди, че РРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като споразумението е одобрено от съда, след като осъденият е направил самопризнание за извършено престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, но то не се подкрепя от доказателствата по делото. Молителят твърди, че още на досъдебното производство е поискал допускане на доказателства, които потвърждават неговата теза, че към момента на проверката от контролните органи той не е управлявал МПС, а е чакал на ГКПП „Дунав мост” в кабината на камиона, който не е бил в движение. По това основание се прави искане за възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановеното определение за одобряване на споразумението с прокурора и връщане на делото за ново разглеждане, с указания от ВКС за отстраняване на допуснатите нарушения. Пред касационната инстанция осъденият Х. М. се явява лично и със служебно назначеният му адвокат Ю. Д. от САК, който поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване на наказателното производство, тъй като не е налице нито едно от касационните основания по чл. 348 ал. 1 от НПК и предлага да се остави същото без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е основателно. С цитираното определение състав на Русенския районен съд е одобрил споразумение между защитника на осъдения М. - адвокат Р. Н. и прокурора от Русенската районна прокуратура- Е. Г. и го признал за виновен в това, че на 20.06.2012 година в гр.Русе е управлявал МПС-товарен автомобил „Скания” с полуремарке, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, а именно – 3,52 промила, установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в сила на 13.06.2012 година присъда по н о х д № 2129/2012 година, за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК – престъпление по чл. 343б ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Наложил му наказание лишаване от свобода в размер на една година, при строг първоначален режим. На основание чл. 343г от НК го лишил от право да управлява МПС за срок от три години. С друго определение, в същото съдебно заседание, същият съд, на основание чл. 68 ал. 1 от НК е активирал условната присъда, постановена по н о х д № 2129/2012 година, по описа на Бургаския районен съд за наказанието от една година лишаване от свобода и постановил същото да се изтърпи при строг първоначален режим. Двете определения са влезли сила, като по делото е приложено писмо от Русенската РП, че спрямо осъдения е започнало изпълнението на наказанието лишаване от свобода на 4.07.2012 година по активираната присъда с цитираното по-горе определение. При проверката по делото се установи, че искането на осъдения е основателно. Още на досъдебното производство, осъденият М., в качеството си на обвиняем, непосредствено след повдигането на обвинението, в разпита като обвиняем е направил три доказателствени искания.Същите са докладвани на наблюдаващия прокурор, който в нарочно постановление ги обсъдил, като две от тях отхвърлил, а третото, относно искането да се прегледа видеозаписа от служебната камера на ГКПП, уважил. В отговор на направеното запитване по последното искане, началникът на митницата в гр.Русе уведомил разследващите органи, че поради техническа неизправност в твърдия диск, не може да се осигури достъп до информацията заснета с камерата. Отхвърлените искания са били свързани с възражението на осъдения, за причината поради която той е бил спрял на мястото на което е извършена проверката и обстоятелството, че на тахошайбата към превозното средство е отразено, че по време на проверката за употреба на алкохол в 20,02 ч. и преди това от 17,45 часа, той не е управлявал камиона. Прокурорът постановил отказ да се допуснат исканите доказателства, тъй като първото искане е неотносимо към предмета на доказване, а с допускане на второто, ще се забави процеса на разследването. От разпитаните свидетели по делото – младши автоконтрольор от „Пътна полиция” се установява, че той е извършил проверката на осъдения в 20,02 ч на инкриминираната дата, след като негови колети от ГКПП – „Дунав мост” в 18,40 ч. са го спрели за проверка и изразили съмнение, че той е употребил алкохол. Обстоятелство относно спирането, обаче, не кореспондира с другите гласни доказателства по делото – показанията на св. Д. Х. и св.Вл. Р.. Св. Х. е дала информация, че е видяла в 18,30 часа камиона на осъдения да спира на трасето пред нейното работно място. Тъй като имала служебна информация за издирване на камион с полуремарке, като процесното, сезирала втори свидетел, тъй като изтичала работната й смяна. Този свидетел потвърдил, че е получил този сигнал, в 18,45 взел документите от осъдения, който бил в кабината на спрелия камион и също напуснал ГКПП в 19 часа, тъй като смяната му приключила. От посочените доказателства не може да се направи извод, че към момента на проверката от св. Г. и показанията на служителите от ГКПП в периода от 18,30 до 20,02 часа осъденият е управлявал автомобила. От друга страна, поради отказа на прокурора да изиска тахошайбата от превозното средство, нито е опровергана, нито е потвърдена тезата на осъдения, че той е изчаквал на ГКПП собственика на автомобила да изпрати друг шофьор и от 17,45 на инкриминираната дата не е управлявал камиона. По време на изчакването решил да вечеря и в кабината на камиона употребил алкохол. От тези доказателства се установява, че на посочената дата осъденият е употребил алкохол, но не може да се изведе заключение, че същият е управлявал МПС след употреба на алкохол. Следователно, неговото самопризнание направено пред съда, като елемент от процедурата свързана с разглеждане на делото по реда на глава двадесет и девета „Решаване на делото със споразумение” от НПК, не се подкрепя от другите доказателства събрани на досъдебното производство. Решаващият съд при това положение не е следвало да одобрява внесеното от прокурора споразумение, а да приложи чл. 382, ал. 8 от НПК и да върне делото на прокурора. Като е одобрил споразумението и е признал осъденото лице за виновен по обвинението в престъпление по чл. 343б ал. 2 от НК, само въз основа на неговото голословно самопризнание, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Член 116 ал. 1 от НПК забранява обвинението и присъдата да се основават само на самопризнанието на обвиняемия. С това е допуснато и нарушение на процесуалната разпоредба по чл. 382 ал. 7 от НПК, която допуска одобрение на споразумение, след като съдът се увери, че същото не противоречи на закона и морала. В случая, с оглед на събраните от досъдебното производство доказателства, не може да се установи, че осъденият М. е управлявал превозното средство след употреба на алкохол. Основният престъпен състав по чл. 343б ал. 1 от НК изисква от обективна страна да е осъществен елементът „който управлява” и липсата на доказателства в тази насока налагат извод за несъставомерност. Следователно, определението с което е одобрено споразумението противоречи на материалния закон. Поради изложеното, за да може да се отстранят посочените процесуални и материалноправни нарушения, наказателното производство следва да се възобнови, а постановеното определение за одобрение на споразумението да се отмени. Делото следва да се върне на Русенския районен съд, за ново разглеждане, от стадия на съдебното заседание. С настоящето решение, по реда на възобновяването следва да се отмени и определението, с което е активирано условното наказание от една година лишаване от свобода, наложено по н о х д № 2129/2012 година по описа на Бургаския районен съд, чието изпълнение е започнало на 4.07.2012 година. Последното обстоятелство налага, на основание чл. 420 ал. 3 от НПК, настоящият състав да постанови спиране изпълнението на наказанието, по тази присъда. Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 и чл. 426, вр. с чл. 420 ал. 3 и чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н о х д № 1811/2012 година по описа на Русенски районен съд и ОТМЕНЯВА постановеното по него определение за одобряване на споразумение № 281/27.07.2012 година и връща делото за ново разглеждане на Русенския районен съд, от стадия на съдебното заседание; ОТМЕНЯВА определението, с което е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода в размер на една година, наложено на Х. М. М. с присъдата по н о х д № 2129/2012 година по описа на Бургаския районен съд и СПИРА изпълнението на това наказание. Копие от определението да се изпрати за незабавно изпълнение на Районна прокуратура – Русе и на началника на затвора в гр.Бургас, за освобождаване на осъдения Х. М. М., ако не се задържа на друго основание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: