2 Р Е Ш Е Н И Е № 465/11 София, 06.07.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1054/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 812 от 19.08.2011 г. е допуснато касационно обжалване по жалба на А. П. П. на въззивното решение № ІV-26 от 09.04.2010 г. по в. гр. д. № 104/2010 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която на публична продан са изнесени находящите се в УПИ ХІІІ-1603 от кв. 94 по плана на [населено място] ателие от 30.15 кв. м. с прилежащо избено помещение и съответните идеални части от общите части на двуетажната масивна сграда, в която се намира, от правото на строеж и на собственост върху терена, и едноетажна масивна /неправилно посочена в определението като жилищна/ сграда от 66 кв. м.; в частта, с която е отхвърлен предявен срещу Д. Д. Д. иск за обезщетение за ползуването от 15.10.2007 г. до 30.06.2008 г. в размер на 4 500 лева, и в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на Д. Д. Д. стойността на претендирани подобрения в размер на 1 125.67 лева. Ответницата по касация Д. Д. Д. счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: За да остави в сила първоинстанционното решение за изнасяне на публична продан на съсобствените между А. П. с квота 2/6 ид. ч. и Д. Д. с квота 4/6 ид. ч. ателие и едноетажна масивна сграда, въззивният съд приел, че всеки от обектите е реално неподеляем, като масивната сграда представлява допълващо застрояване към основната постройка в имота - ателието, няма самостоятелно значение и е предназначена да обслужва главната вещ - ателието /ползувано като жилище/, единственото складово помещение към което се намира именно в тази сграда. Не са налице два самостоятелни обекта, които да се разпределят по реда на чл. 292 ГПК /отм./, и тъй като претенцията на Д. Д. за възлагане по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ е отхвърлена и в тази част решението на районния съд е влязло в сила, то делбата следва да се извърши по реда на чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./. Искът на жалбоподателката за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуването е отхвърлен по съображения, че липсват доказателства за връчване на писмената покана на другата съделителка. Предявеният от Д. срещу жалбоподателката иск за присъждане стойността на извършени подобрения е уважен частично. При разясняване на спора по двете претенции въззивният съд отказал да допусне исканите от А. П. доказателства по съображения, че са могли да бъдат своевременно заявени пред първата инстанция, съответно - не са относими към спора. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите за поделяемостта на делбените имоти и начина на извършване на делбата им, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали са допустими пред въззивната инстанция в качеството на нови доказателства по смисъла на чл. 205, ал. 1 ГПК /отм./ тези, които въззивникът не е посочил пред първоинстанционния съд. Ликвидирането на една имуществена общност във втората фаза на делбеното производство се извършва въз основа на влязло в сила решение, с което делбата се допуска. То се ползва със сила на пресъдено нещо по въпросите, посочени в чл. 282, ал. 1 от ГПК /отм./, сега чл. 344, ал. 1, изр. 1 ГПК: между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки сънаследник; установеното по тях обвързва съда във фазата по извършването на делбата. Съдът не е обвързан от тези положения, които не се включват в силата на пресъдено нещо, като например констатацията в решението по допускане на делбата за квадратурата на имота /в този смисъл решение № 20 от 27.04.1976 г. по гр. д. № 17/1976 г. на ОСГК на ВС/. Приетото относно вида на допуснатия до делба имот обаче, не е сред тях. Становището, че разрешаването на този въпрос е разрешаване на материалноправен спор и поради това се обхваща от предметните предели на силата на пресъдено нещо на решението в първата фаза на делбата, се поддържа и в практиката на Върховния касационен съд, на която се позовава съделителката Д. Д. - решение № 834 от 16.11.2009 г. по гр. д. № 1413/2008 г. на ВКС, ІІІ-то г. о. С него е прието, че щом е налице влязло в сила съдебно решение, с което е допусната делба на магазин, независимо от характера на застрояването и начина на изпълнението му, за разделянето на имота ще важат изискванията за разделяне на имот от съответния вид; правилността на решението по допускане на делбата не може да бъде коментирана, тъй като е извън предмета на производството по втората фаза на делбата. Оттук следва да се заключи, че уредените в закона способи за ликвидиране на съсобствеността се прилагат в зависимост от вида /естеството/ на имотите, които се делят, както това е установено в решението, с което делбата е допусната. По касационната жалба: С влязлото в сила решение № 963 от 19.05.2008 г. по гр. д. № 2980/2007 г. Бургаският районен съд е допуснал да се извърши съдебна делба между ищцата Д. Д. Д. с квота 4/6 ид. ч. и ответницата А. П. П. с квота 2/6 ид. ч., на два обекта: 1. ателие с площ 30.15 кв. м., състоящо се от две стаи, находящо се на първия етаж в двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ ХІІІ-1603 от кв. 94 по плана на [населено място], ведно с прилежащото към него избено помещение от 7.92 кв. м., съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, ведно с прилежащите идеални части от правото на собственост върху терена, и 2. едноетажна масивна /неправилно посочена в определението по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК като жилищна/ сграда с площ 66 кв. м., построена в северозападната част на имота. Или, предмет на решението в първата фаза на делбата са два отделни обекта на правото на собственост, които са различни по естеството си - ателие и едноетажна сграда, така, както ищцата ги е въвела като обекти на претендираното от нея право за делба. Те са обекти и на отделни титули за собственост - н. а. № 162/1997 г. и н. а. № 187/2001 г. за ателието, и н. а. № 90/2004 г. за едноетажната масивна сграда, като последната, видно от н. а. № 361/2005 г., е била предмет и на договорна ипотека - предоставена е от ищцата и П. Г. П. на заемодателя [фирма] [населено място] като обезпечение. Обстоятелството, че сградите са самостоятелни обекти и се ползват като такива, се установява и от заключенията на единичната и тричленна технически експертизи. Ателието, което е със застроена площ 49.30 кв. м., в площта си от 30.15 кв. м. е изградено като част от жилищна сграда през 1924 г.; пристроено е чрез изграждане на пристройка от входно антре и санитарен възел въз основа на разрешение за строеж № 80 от 10.11.1986 г. при условията на чл. 148 ППЗТСУ /отм./; разполага с избено помещение, но вместо да бъде складова площ, в него са изградени баня и сауна. Фактическото ползване на обекта е за живеене, а правният му статут е на помещение за творческа дейност - ателие. Данните за едноетажната сграда от 66 кв. м., с масивна конструкция с носещи тухлени зидове и дървена покривна конструкция, са, че тя се състои от работно помещение, кухненски бокс, камина, санитарен възел и складово помещение. Според заключението на тричленната експертиза тя е сграда от допълващото застрояване, както е и нанесена в плана, тъй като е предназначена да обслужва дейностите в сградата на основното застрояване - чл. 70, т.т. 1 и 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /Обн., ДВ, бр. 3 от 13.01.2004 г., в сила от 13.01.2004 г./; ползва се като складово помещение и такова за творческа работа. Същевременно не само вещото лице К. Л., дала особено мнение, но и вещото лице Ст. Р., която заедно с вещото лице арх. Хр. Г. са формирали мнозинството, в устните обяснения в съдебното заседание на 18.05.2009 г. е посочила, че сградите са самостоятелни и винаги са се ползвали като самостоятелни - ателието се ползва за жилищни нужди, а другата сграда, която не е за живеене, представлява кабинет или офис. В същия смисъл е и становището на вещото лице Л., според която и двете сгради представляват самостоятелни обекти; всяка една може да бъде експлоатирана, без това да засяга нормалното функциониране на другата. С оглед на всичко изложено, макар и разположена в дъното на парцела, на вътрешната регулационна линия със съседния парцел /част от характеристиките на сградите от допълващото застрояване/, не може да се приеме, че едноетажната сграда следва по предназначение обслужването на ателието като част от жилищната сграда на основното застрояване. Обстоятелството, че делбените обекти разполагат с помещения за работа, санитарни възли, кухненски и складови помещения, преценено с оглед изискванията на Наредба № 7/2004 г., и по аргумент от по-силното основание от чл. 40, ал. 1 ЗУТ, е достатъчно, за да бъдат третирани като ателие и офис, каквото е и предназначението им според приложените документи за собственост и заключението на вещите лица, изпълнили тройната експертиза. С оглед на всичко изложено, становището на главния архитект на общината, изразено в удостоверението от 07.07.2008 г., че едноетажната сграда представлява склад към жилището, каквото всъщност е ателието, не може да бъде споделено. При това положение имотите, съществуващи като самостоятелни, ползвани като такива и допуснати до делба като самостоятелни обекти на правото на собственост, неправилно са третирани с обжалваното решение по извършване на делбата като единен обект, състоящ се от сграда на основното и сграда на допълващото застрояване. Тъй като съответстват на броя на съделителите, те могат да се поставят в отделни дялове, като всеки от тях се свърже с определен съделител чрез разпределяне по реда на чл. 292 ГПК /отм./, сега чл. 353 ГПК, или чрез теглене на жребий - чл. 289 ГПК /отм./, сега чл. 352 ГПК. Приложението на съответния способ за делба налага въззивният съд да обсъди релевантните при избора факти и обстоятелства, поради което и въззивното решение в тази част следва да се отмени, а делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на същия съд за ново разжглеждане от друг състав. Тук следва да се посочи, че касационната инстанция не може да се произнесе по довода за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да спре производството по делбеното дело поради наличие на преюдициален спор. Доказателствата за това не са приобщени към делото по предвидения процесуален ред и не са обсъждани в обжалваното решение. По претенциите по сметките между съделителите: Производството по извършването на делбата е протекло по реда на ГПК от 1952 г. /отм./, при действието на който според т. 6 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, при възприетия модел на пълното въззивно обжалване, на страните трябва да се преодстави неограничена възможност да представят нови доказателства и да изтъкват нови факти пред въззивната инстанция, при условие, че същите са допустими, относими и необходими. В тълкувателния акт е разяснено кои доказателства са нови и е посочено, че чрез въззивното обжалване се цели не само поправянето на грешките и пропуските на първоинстанционния съд, но и тези на заинтересованата страна по делото. Предвид посочената уредба на въззивното обжалване, Бургаският окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, не е имал основание да откаже събирането на гласни доказателства по твърдението на съделителката А. П., че писменото поискване да ползва съсобствения имот в [населено място], [улица], а при неосигуряване на достъп - за заплащане на съответния наем, е било връчено чрез куриерска фирма «С.» на К. Атанасова, която го е предала на ползващата имота съделителка Д. Д.. Събирането на това дозазателствено средство е поискано още в производството пред първоинстанционния съд, видно от протокола за съдебното заседание на 10.07.2008 г. Следователно и по тази причина не може да се приеме за правилен мотивът на въззивния съд отклоняване на искането като несвоевременно заявявено. Ето защо в частта по иска за обезщетение за ползуването на ателието за периода от 15.10.2007 г. до 30.06.2008 г. в размер на 4 500 лева въззивното решение е неправилно. Обжалваното решение е неправилно и в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати 1 125.67 лева - стойността на подобрения в имота в [населено място] на [улица]. Представените от ищцата Д. Д. платежни документи са оспорени и първоинстанционният съд е изслушал съдебно-икономическа експертиза, според която отразените плащания са извършени в брой на посочените в тях дати. По тази причина оспорването на документите е прието за неуспешно. Ответницата по иска /сега касатор/ е поискала събиране на допълнителни доказателства чрез проверка в счетоводството на фирмите-доставчици на материали и строителни услуги, за да се установил дали документите са осчетоводени. По това искане следва да се посочи, че фактурата, касовият фиш и въобще покупко-разплащателният документ сами по себе си не дават основание да се приеме, че са налице реално осъществени сделки и плащания, ако документите не са намерили счетоводно записване в съответната сметка и отражение и в оборотната ведомост и баланса на фирмата за съответния отчетен период. Ето защо съдът в двете инстанции неправилно е отказал изслушването на допълнителна експертиза, която да установи дали по отношение на представените първични счетоводни документи е осъществено съответното счетоводно отчитане. Събирането на това доказателство е необходимо за изясняване на спора, тъй като плащанията трябва да се осчетоводят и отразят и в оборотната ведомост по съответните сметки - случая сметка „доставчици” и сметка „клиенти”, и те трябва да бъдат заверо-задължени, а оборотите им за отчетния период - приключени. Освен това фактурите следва да бъдат регистрирани /записани/ и в дневниците за покупко-продажби във всяка от фирмите. С това се установява реалността на извършените сделки. С оглед изложеното въззивното решение следва да се отмени при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК в обжалваните части по сметките между съделителите и тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № ІV-26 от 09.04.2010 г. по в. гр. д. № 104/2010 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която до пуснатите до делба имоти, находящи се в УПИ ХІІІ-1603 от кв. 94 по плана на [населено място], са изнесени на публична продан; в частта, с която е отхвърлен предявен от А. П. П. срещу Д. Д. Д. иск за обезщетение за ползуването за периода от 15.10.2007 г. до 30.06.2008 г. в размер на 4 500 лева, и в частта, с която А. П. П. е осъдена да заплати на Д. Д. Д. стойността на претендирани подобрения в размер на 1 125.67 лева. ВРЪЩА делото в отменените части за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: