10 Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
Гр. София, 21 март 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА
НЕВЕНА ГРОЗЕВА
при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА
и след становище на прокурора от ВКП, ПЕНКА МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1305/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по глава ХХIII от НПК.
Образувано е по касационна жалба на служебно назначения защитник на подсъдимия Г. А. Ж., адв. Г. П. срещу нова въззивна присъда на Окръжен съд – гр.Бургас, Наказателно отделение, постановена на 07.10.2016 г. по в.н.о.х.д. № 848/2016 г., в която се навеждат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1- 3 от НПК.
Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се основава на тезата, че въззивната присъда почива на предположения, изведени от самопризнанието на подсъдимия Ж., в подкрепа на което са само обясненията на останалите подсъдими, дадени на досъдебното производство в качеството им на обвиняеми, т.н. “оговор” и на приобщени свидетелски показания по реда на чл.281, ал.4 от НПК.
Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се извежда от неправилната оценка на доказателствата, въз основа на които е постановена присъдата , изведени от “оговор” и при превратно тълкуване на доказателствата по делото. Счита се, че не са обсъдени противоречията от обясненията на подсъдимите, депозирани в различните фази на процеса, като неправилно са кредитирани дадените във вреда на подсъдимия, без да се отчетат останалите оправдателни доказателства в негова полза и без да се допусне повторният им разпит пред въззивния съд.
Оспорва се годността на показанията на свидетеля П., в които се възпроизвеждат чужди възприятия за факти, а показанията на свидетеля М. се счита, че не съдържат конкретни данни за участието на подсъдимия Ж. в извършването на деянието. При липсата на други доказателства, включително и дактилоскопни следи, оставени от подзащитния й, тезата за виновността на подсъдимия се твърди, че не почива на вярна доказателствена оценка.
Като съществен процесуален порок на въззивната присъда се оценява и разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия в хипотезата на чл.269, ал.3, т.1 от НПК, без да са налице основанията за това и без подсъдимият да е бил обявен за общодържавно издирване.
Явната несправедливост на наказанието се извежда от неправилната му индивидуализация - при условията на чл.54 от НК, без да се отчита наличието на предпоставките за прилагане на чл.55 от НК, и при даден превес на генералната превенция на наказанието пред целите по чл.36 от НК относно специалната му превенция, които са с относително по-голяма тежест.
В жалбата се прави искане за отмяна на въззивната присъда, като се иска на осн. чл.354, ал.1, т.2 от НПК подсъдимият Ж. да бъде оправдан, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Като второ алтернативно искане, при условията на чл.354, ал.2 от НПК се моли да се измени постановената присъда и наложеното наказание да се намали до минимума.
В съдебно заседание пред касационната инстанция, служебно назначеният защитник на подсъдимия Ж., адв. П. поддържа касационната жалба по изложените в същата подробни съображения и с направените алтернативни искания за отмяна на присъдата с оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд или за намаляване на наказанието.
Подсъдимият Ж. не се явява пред касационната инстанция, производството за него и пред ВКС се провежда задочно при условията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК, поради промяна на посочения от него адрес за призоваване и липса на данни за друг известен адрес на територията на страната, от който да бъде призован.
Представителят на ВКП намира постановената въззивна присъда за правилна и счита, че следва да се остави в сила, като се отхвърли касационната жалба на защитата на подсъдимия.
Застъпва становището, че първият съд е извършил неправилна оценка на доказателствата, която въззивната инстанция е отстранила и в резултат на подробен и верен доказателствен анализ е постановила новата осъдителна присъда.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда № 111 от 14.06.2016 г. по н.о.х.д. № 1974/2014 г., по описа на Районен съд - гр.Бургас подсъдимият Г. А. Ж. е признат за невиновен относно това на 05.09.2013 г. в [населено място],[жк], [улица], в гаражно помещение, след предварителен сговор и в съучастие с Й. И. И. и Д. Д. Д. като съизвършители чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот и използване на техническо средство и моторно превозно средство да е отнел от владението на Д. Т. А. чужди движими вещи, негова собственост, на обща стойност 704,26 лв., като случаят е немаловажен, поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по обвинението по чл.195, ал.1 ,т.3, пр.1, т.4, пр.I и II, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Със същата присъда подсъдимите Й. И. И. и Д. Д. Д. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.195, ал.1 ,т.3, пр.1, т.4, пр.I и II, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК в съучастие като съизвършители и са им наложени съответни наказания.
С нова въззивна присъда № 206 от 07.10.2016 г., Окръжен съд – гр.Бургас, НО е отменил присъда № 111 от 14.06.2016 г. по н.о.х.д. № 1974/2014 г., по описа на Районен съд - гр.Бургас в частта относно оправдаването на подсъдимия Ж., като го е признал за виновен в извършване на престъплението по чл.195, ал.1 ,т.3, пр.1, т.4, пр.I и II, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което е бил предаден на съд и при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание в размер на една година лишаване от свобода, което е постановил да се изтърпи при условията на първоначален строг режим в затвор, на осн. чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
В тежест на подсъдимия Ж. са възложени съответните разноски по делото.
В гражданската й част присъдата е била изменена, като е прекратено производството по предявения от Д. Т. А. срещу подсъдимия Г. Ж., граждански иск, представляващ обезщетение за имуществени вреди от процесното деяние, в размер на 413,00 лв.
В останалата част за подсъдимите И. и Д. присъдата е била потвърдена, като е изменена в частта за направените разноски.
Извършената от ВКС проверка за наличието на касационните основания, наведени в жалбата на защитника на подсъдимия Ж. наложи извод относно тяхната неоснователност.
На първо място следва да се разгледа оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на въззивната присъда.
Окръжният съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон като е разгледал делото в отсъствието на подсъдимия, при условията на чл.269 от НПК, в хипотезата на чл.269, ал.3, т.1 от НПК, която изисква подсъдимият да не е намерен на посочения от него адрес или да го е променил, без да уведоми съответния орган.
Съдът е изпълнил задължението си по надлежно призоваване и уведомление на подсъдимия за датата на провеждане на съдебното заседание, което не е могло да бъде реализирано чрез връчване на призовки, поради факта, че Ж. е напуснал посоченият от него адрес и не е предоставил данни за друг, от който да бъде призован. От адреса в [населено място],[жк], [жилищен адрес] подсъдимият е бил призован двукратно, като призовката е била върната невръчена с отбелязване, че по данни на съседи, живущи на адреса подсъдимият Ж. не живее там.
Съдът е изискал справки относно задграничните пътувания на подсъдимия и пребиваването му в местата за лишаване от свобода, от които за процесния период е установено еднократно влизане на Ж. в пределите на страната и липса на данни за задържане на лицето.
Наличните данни за промяна на известния по делото адрес и липсата на друг откъдето да бъде призован правилно са дали основание на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл.269, ал.3, т.1 от НПК, вр. чл.317 от НПК и да разгледа делото в отсъствието на подсъдимия. За приложението на тази хипотеза не е било необходимо щателно издирване на лицето, което е предпоставка за провеждането на задочно производство при условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК, която хипотеза въззивният съд не е приложил.
С оглед изложеното не се установи въззивният съд да е допуснал съществено процесуално нарушение като е провел задочно въззивното производство за подсъдимия Ж., при наличие на законовите основания за това.
Оплакването за неправилна оценка на доказателствата е сведено по същество до това, че осъждането на подсъдимия е въз основа на “оговор” при липса на други годни доказателства в подкрепа на обясненията на останалите двама подсъдими, които го уличават в извършване на престъплението, поради което и доказателствата, на които се е позовал въззивният съд за да постанови присъдата си не могат да послужат за неговото осъждане.
Изложените доводи от защитата в подкрепа на релевираното оплакване не могат да бъдат споделени. На първо място следва да бъде отчетено, че процесуалният закон не съдържа забрана обясненията на един съподсъдим по делото, в които се съдържат доказателства за участието на друг съподсъдим в извършването на деянието, т.н. “ оговор” да бъдат ползвани при постановяването на присъдата.
От друга страна не се допуска осъдителната присъда да почива само и единствено на доказателствата, събрани посредством тези обяснения, а е необходимо същите да бъдат подкрепени убедително от други доказателства, както и е налице изискване събраните чрез оговор доказателства да не бъдат превратно тълкувани.
Въззивният съд е отчел в мотивите към присъдата обстоятелството, че решаващи обвинителни доказателства срещу подсъдимия Ж. са събрани посредством “ оговор”, от обясненията на подсъдимите И. и Д.. Това е наложило внимателната проверка, която съдът е извършил в насока тяхната подкрепеност от други налични по делото доказателства, както и прецизна съдържателна оценка на обективността им.
Процесуалната оценка на прочетените от въззивния съд обяснения на подсъдимите И. и Д. от досъдебното производство показва, че същите са редовно приобщени към доказателствата по делото, при спазване на изискванията на процесуалния закон и съобразно изискуемите за това предпоставки.
Подробни данни за участието на подсъдимия Ж. в извършването на престъплението по чл.195 от НК се съдържат в обясненията на подсъдимите И. и Д. от досъдебното производство, в които двамата детайлно са описали участието си и това на Ж. в процесното деяние и механизма на извършването му, както и последващото разпореждане с отнетите движими вещи. В съдебно заседание пред първия съд подсъдимите са заявили, че поддържат изцяло депозираните от тях обяснения на досъдебната фаза, което е дало основание на съда да откаже да приобщи обясненията им досъдебното производство по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1 т.3 от НПК, / който е бил единствения допустим ред за приобщаване, тъй като обясненията са били дадени пред орган на досъдебното производство в присъствието на защитник / поради липса на противоречия, което да е основание за прочитането им.
Пред въззивната инстанция по искане на прокурора съдът е допуснал повторен разпит на двамата подсъдими, в който същите са дали противоречиви обяснения с първоначално заявените и въззивният съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.279, ал.2 , вр. ал.1, т.3 от НПК, на основание на която е приобщил към доказателствата по делото обясненията им от досъдебното производство в цялост. На досъдебната фаза подсъдимите са били разпитани в присъствието на защитник, поради което не е била налице процесуална пречка обясненията им от този стадий на производството да бъдат надлежно приобщени към доказателствената съвкупност и съдържащите се в тях данни за участието на подсъдимия Ж. в извършването на кражбата да бъдат ползвани като годно доказателство по делото.
ВКС споделя тезата на окръжния съд, че доказателствата, събрани от обясненията на подсъдимите Д. и И. намират достатъчно убедителна доказателствена подкрепа в останалите доказателствени източници, с което не се нарушава принципът за постановяване на осъдителна присъда изолирано само на доказателства, събрани посредством „оговор”.
Обясненията на подсъдимите И. и Д. кореспондират изцяло с депозираните от подсъдимия Ж. на досъдебното производство, които първият съд законосъобразно е приобщил по реда на чл.279, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, т.2 от НПК. Обясненията на Ж., производството по отношение на когото е провеждано в негово отсъствие, са прочетени при изричното съгласие на останалите двама подсъдими, като съдът им е разяснил обстоятелството, че прочетените обяснения могат да бъдат ползвани при постановяването на присъдата, което е едно от условията на разпоредбата на чл.279, ал.3 от НПК за прочитане на обяснения на подсъдим, производството спрямо когото се провежда задочно.
Съпоставката на приобщените обяснения на подсъдимия Ж. и депозираните от останалите негови съподсъдими разкрива пълната им еднопосочност и кореспонденция в детайли за съществени елементи от характеристиката на престъпната дейност – по отношение на вземането на решението за кражбата, за начина на придвижване до мястото на извършването й, относно използвания от подсъдимите способ за проникване в гаражното помещение, както и за вида и броя на отнетите вещи и последващата им продажба на свидетеля М..
Показанията на свидетелят М. правилно са оценени от въззивния съд като косвено доказателство, подкрепящо тезата за авторството на подсъдимия Ж.. Окръжният съд е отчел, че независимо от липсата на конкретни данни за самоличността на лицето, което е придружавало подсъдимия Д. при продажбата на отнетите вещи, за които е установено чрез разпознаване от собственика им, че са предмет на кражбата, показанията на М. съдържат описание на външността на придружаващото Д. лице, което изцяло кореспондира с тази на подсъдимия Ж..
Същите са оценени съвкупно с обясненията на Д., депозирани в съдебно заседение пред първия съд, че при продажбата е бил придружаван от Ж. и правилно са били отчетени в подкрепа на авторството на последния, поради което не може да се приеме, че спрямо същите въззивният съд е допуснал превратно или неправилно тълкуване на съдържанието им.
Относно противоречията, констатирани в обясненията на подсъдимите И. и Д. от разпита им пред въззивния съд и заявените и поддържани на досъдебното производство и пред първата инстанция окръжният съд е изложил убедителни съображения в подкрепа на тезата си защо дава кредит на доверие на първите от тях и не приема дадените в хода на въззивното съдебно следствие. Оценката се споделя изцяло от ВКС като процесуално коректна и логически издържана.
Отделно от това, установените посредством приобщените обяснения на подсъдимите И. и Д. от досъдебното производство доказателствени факти кореспондират изцяло с данните по делото от протокола за оглед на гаража, в частта за вътрешното разположение на помещението и относно описанието на околните имоти и достъпа през тях. Пълна кореспонденция се отчита и с показанията на свидетеля М. в частта относно закупените от него вещи, които подсъдимият Д. му е продал на следващия ден след извършването на кражбата и относно обстоятелството, че е бил придружаван от лице със сходна външност с тази на подсъдимия Ж., за когото Д. е потвърдил, че не са се разделяли след извършването на кражбата /след като двамата са превозили подсъдимия И. до дома му / и заедно са осъществили продажбата на отнетите вещи на М..
Разпоредбата на чл.279, ал.2 от НПК съдържа като изискване за приобщаване на обяснения на обвиняем от досъдебното производство, които не са дадени пред съдия или друг съдебен състав - присъствието на защитник при депозирането им, което е гаранция срещу даването им под определено външно въздействие или натиск, каквито твърдения навеждат подсъдимите в разпита им пред въззивния съд и които въззивният съд правилно е отхвърлил при оценката на обясненията им, поради липса на доказателства в тяхна подкрепа.
ВКС не се съгласява единствено с оценката на показанията на свидетеля П. в частта относно авторството на подсъдимия Ж., която контролираната въззивна инстанция е възприела.
Касае се до производни доказателства / свидетелят възпроизвежда чужди възприятия за факти, които са му били съобщени от подсъдимите при задържането им /, а не до косвени такива, както е приел въззивният съд в мотивите към постановената присъда. По принцип използването на производни доказателства не е недопустимо в случаите когато съдържанието им се използва за проверка на първичните доказателства или за установяване на доказателствени факти, когато първоизточникът за тези факти е недостъпен. Недопустимо е производни доказателства да бъдат използвани за подмяна на първични. В конкретния случай установените от показанията на свидетеля П. доказателствени факти не могат да заместят събраните чрез обясненията на подсъдимите И. и Д., които участват в наказателното производство и обективно не са лишени от възможност да дават обяснения за възприетите от тях факти и обстоятелства от значение по делото.
Нарушението не се отразява съществено върху правилността на присъдата, поради което не може да бъде причислено към категорията на нарушенията по чл.348, ал.3 от НПК, които налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Авторството на подсъдимия Ж. се извежда в изискуемата от закона степен от доказателствения анализ на останалите доказателствени източници, обсъдени по-горе, които подкрепят обясненията на подсъдимите Д. и И., поради което вътрешното убеждение на въззивната инстанция по правнозначимите факти, касаещи този подсъдим е лишено от процесуален порок и е формирано на базата на надеждна доказателствена основа.
По изложените съображения ВКС не намери въззивният съд да е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяването на присъдата си, поради което и не са налице законови основания за упражняване на правомощията по чл.354, ал.3, т.2 , вр. 348, ал.1, т.2 от НПК за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав.
В рамките на установените факти материалният закон е приложен правилно, с изключение на квалификацията по чл.20, ал.2 от НК.
Въззивният съд правилно е приел, че случаят е немаловажен, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените престъпления от този вид, както и предвид факта, че за извършването на кражбата дейците са проникнали в помещението, откъдето са отнели чуждите движими вещи чрез счупване на стъклото на прозорец, като достъпът до гаражното помещение е осъществен чрез срязване на оградна мрежа, за което са използвани клещи, както и че за целите на противозаконното отнемане дейците са използвали МПС, което обуславя наличието на квалифициращите признаци по чл.195, ал.1, т.3 и 4, от НК.
По-нататък съдът правилно е субсумирал поведението на подсъдимия Ж. и останалите двама съизвършители по отнемане на движимите вещи на пострадалия като предварителен сговор по смисъла на чл.195, ал.1, т.5 от НК, с оглед установените данни, че кражбата е извършена в резултат на предварително взето решение между тях и при съобразяване с изискванията на разпоредбата на чл.93, т.12 от НК, че за тази квалификация е необходимо в изпълнителното деяние да са участвали най-малко две лица.
Неточността в приложението на материалния закон се извежда от обстоятелството, че квалификацията по чл.195, ал.1, т.5 от НК, „предварителен сговор” е несъвместима със съучастието при условията на съизвършителство по чл.20, ал.2 от НК, тъй като институтът на съучастие се поглъща от квалифициращия признак „предварителен сговор” и едновременното прилагане на двата текста е невъзможно като правна конструкция. / виж в този смисъл решение № 630 от 27.01.2014 г. по н. д. № 1921/2013 г., НК, І НО на ВКС, решение № 77 от 10.03.2015 г. по н. д. № 1952/2014 г., НК, ІІ НО на ВКС, решение № 465 от 11.11.2013 г. по н. д. № 1530/2013 г., НК, ІІІ НО на ВКС /.
Нарушението е отстранимо от касационната инстанция, чрез изменяване на въззивната присъда, като подсъдимият Ж. следва да бъде оправдан по обвинението по чл.20, ал.2 от НК относно това деянието да е извършено от него в съучастие като съизвършител с подсъдимите Й. И. И. и Д. Д. Д..
Не се установи наложеното на подсъдимия Ж. наказание да е явно несправедливо. Същото е определено при условията на чл.54 от НК, в съответствие с данните по делото за предходната съдимост на дееца, и при отчитане наличието на немалък брой квалифициращи кражбата обстоятелства, включително и това, че извършването й е осъществено при условията на предварителен сговор с други две лица. Отчетените от окръжния съд в пълнота смекчаващи обстоятелства не обуславят предпоставките на чл.55 от НК за прилагане на намалена отговорност при уловията на този привилегирован текст, тъй като същите не са многобройни, както и не е налице такова с изключителен характер.
Продължителността на наказателното производство, в рамките малко над три години, от една страна не може да се оцени като прекомерна и от друга - отчасти е обусловена от задочното му провеждане в отсъствието на подсъдимия Ж., поради което и на това основание не може да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК при определянето на съответното наказание. Същото е фиксирано в рамките на законовия специален минимум от една година лишаване от свобода, поради което при липсата на предпоставките на чл.55 от НК за определянето му под минимума, не са налице законови основания за редуцирането му по размер.
По изложените съображения жалбата на служебния защитник на подсъдимия Ж. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
В частта относно мястото на изтърпяване на наложеното на подсъдимия Ж. наказание лишаване от свобода, с оглед настъпилата законодателна промяна в чл.57 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража / ДВ бр.13 от 2017 г./, съгласно която съдът определя само първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като не разполага с правомощия да определя типа на затворническото заведение, въззивната присъда следва да бъде изменена, като се отмени в частта, в която е определено затворническото заведение, в което съдът е постановил да започне първоначалното изтърпяване на наказанието, а именно – в затвор.
Водим от горното и на осн. чл.354, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ въззивна присъда на Окръжен съд – гр.Бургас, Наказателно отделение, постановена на 07.10.2016 г. по в.н.о.х.д. № 848/2016 г. като ОТМЕНЯ същата в частта, с която подсъдимият Г. Ж. е признат за виновен относно това да е извършил престъплението по чл.195, ал.1 ,т.3, пр.1, т.4, пр.I и II, т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК в съучастие като съизвършител с подсъдимите Й. И. И. и Д. Д. Д. и го ОПРАВДАВА по обвинението по чл.20, ал.2 от НК.
ИЗМЕНЯ присъдата в частта относно определянето на типа на затворническото заведение, „затвор”, в което подсъдимият Г. А. Ж. да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода, КАТО ГО ОТМЕНЯ .
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно и не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|