О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 257 София, 26.07.2018 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в открито заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1307/2017 г. Производството е по чл. 47 ЗМТА. Образувано е по искове на Н. Г. П. от [населено място] срещу „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД (с предходно фирмено наименование „Бързи кредити“ ООД), [населено място] с правно основание чл. 47, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 и чл. 47, ал. 2 ЗМТА, за отмяна, респ. за прогласяване за нищожно решение от 29.09.2016 г. по арбитражно дело № 126/2016 г., постановено от Арбитражен съд при СДЮСП – [населено място]. Ищцата поддържа, че атакуваното арбитражно решение подлежи на отмяна поради това, че е била лишена от участие в арбитражното производство, тъй като не е била уведомена за образуването му; че не й е връчено арбитражното решение; че не е налице валидно сключено арбитражно споразумение, респ. че същото не предвижда разглеждането на спор във връзка с издадения менителничен ефект. Заявява изрично искане и за прогласяване нищожността на арбитражното решение поради постановяването му по спор, неподлежащ на разглеждане от арбитраж. Ответникът – „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, [населено място] – оспорва исковете като недопустими поради пропускане на установения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА 3-месечен срок, респ. като неоснователни поради отсъствие на поддържаните основания по чл. 47 ЗМТА. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Исковете са недопустими. Съобразно императивната разпоредба на чл. 48, ал. 1 ЗМТА, иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. В случая, ответникът поддържа, че атакуваното арбитражно решение е било връчено на ищцата Н. П. на 04.10.2016 г. - лично; на 07.10.2016 г. – чрез нейната майка Р. С. П. и на 01.02.2017 г. – чрез работодателя й Агенция по вписванията. Последствие, в съдебно заседание на 28.03.2018 г. пълномощникът на ответното дружество е заявил, че няма да се ползва от обратната разписка с дата 07.10.2016 г., удостоверяваща връчване на решението чрез майката на ищцата, поради което не е ангажирал доказателства във връзка с оспорването на същата. С оглед оспорването автентичността на другата обратна разписка – тази от 04.10.2016 г. и откритото производство по реда на чл. 193 ГПК, по делото е допуснато изслушване на графическа експертиза. От заключението на вещото лице, прието без да е оспорено от страните, се установява, че подписът за „получател“ и ръкописният текст „лично“ в изследвания документ не са изпълнени от ищцата Н. Г. П.. Независимо, че при изготвянето на експертизата е изследвано копие, а не оригиналът на разписката, оспорването на същата следва да се счете за доказано предвид дадените от вещото лице разяснения, че при наличие на изцяло различаваща се съвкупност от общи и частни признаци на сравняваните обекти (каквато е констатирана и в случая), криминалистическата теория и практика допускат достигането на категоричен отрицателен извод. Поради това, настоящият състав приема, че арбитражното решение не е връчено на ищцата на твърдяната от ответника дата 04.10.2016 г. Основателен обаче е доводът на ответника, че ищцата е уведомена за арбитражното решение чрез нейния работодател – Агенция по вписванията. От представената покана за доброволно изпълнение се установява, че същата е връчена на 01.02.2017 г. чрез служителя в агенцията Р. Е.. Връчването е осъществено надлежно по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК. В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че към нея е приложен и препис от подлежащия на принудително изпълнение акт – изпълнителен лист от 10.11.2016 г. по т. д. № 7403/2016 г. на Софийски градски съд, VІ-13 състав, в който изрично е отбелязано, че е издаден въз основа на решение от 29.09.2016 г. по арбитражно дело № 126/2016 г. на Арбитражен съд при СДЮП – [населено място], като е възпроизведено и самото арбитражно решение – сумите, които ищцата е осъдена да заплати на дружеството-взискател, и основанието, от което произтича задължението й – запис на заповед от 09.08.2016 г. с падеж 25.08.2016г. С оглед на тези данни, следва да се приеме, че ищцата е уведомена за атакуваното арбитражно решение на датата 01.02.2017 г., когато поканата за доброволно изпълнение и приложеният към нея изпълнителен лист са й връчени по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК. Що се отнася до факта, че тези книжа са й предадени в по-късен момент – на 20.02.2017 г., същият не променя момента на връчването. Ето защо, преценката за спазване на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА следва да бъде извършена именно с оглед датата 01.02.2017 г. Във връзка с уведомяването на ищцата за арбитражното решение чрез връчването на поканата за доброволно изпълнение настоящият състав съобразява последователната практика на ВКС, обективирана в решение № 82 от 05.04.2017 г. по т. д. № 1448/2016 г. на ІІ т. о ., решение № 31 от 24.04.2018 г. по т. д. № 2956/2017 г. на І т. о., определение № 31 от 22.01.2016 г. по ч. т. д. № 1982/2015 г. на І т. о., определение № 613 от 24.09.2013 г. по ч. т. д. № 3099/2013 г. на ІІ т. о., определение № 942 от 30.12.2013 г., определение № 17 от 20.01.2016 г. по ч. т. д. № 3579/2015 г. и др. Изчислен от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение – 01.02.2017 г., към момента на депозиране на молбата за отмяна на арбитражното решение – 18.05.2017 г., 3-месечният преклузивен срок е изтекъл. Оттук и изводът, че молбата за отмяна е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – прекратено. При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 903.80 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане се установява от представените договор за правна защита и съдействие от 23.08.2017 г., фактура № 1528 от 24.08.2017 г. и преводно нареждане от 24.08.2017 г. до „Ц. Кооперативна Банка“. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 48, ал. 1 ЗМТА О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Н. Г. П. от [населено място] молба по чл. 47, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 и чл. 47, ал. 2 ЗМТА за отмяна, респ. за прогласяване за нищожно на решение от 29.09.2016 г. по арбитражно дело № 126/2016 г., постановено от Арбитражен съд при СДЮСП – [населено място]. ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 1307/2017 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. ОСЪЖДА Н. Г. П. от [населено място], [улица] да заплати на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк],[жилищен адрес] разноски за настоящото производство в размер на сумата 903.80 лв. (деветстотин и три лева и осемдесет стотинки). Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването на препис на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: