Р Е Ш Е Н И Е № 26 гр. София, 29 януари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи януари двехиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретаря Мира Недева при участието на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1812 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т 2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Г. Р. С., чрез защитника му адв. П. Ч. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 5053/2009 на РС - София и ВНОХД № 997/2014 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В искането са изложени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в това, че внесеният срещу Г. С. обвинителен акт не съдържал всички факти и обстоятелства, които да му дадат възможност да разбере в какви точно престъпления е обвинен, за да се защити. Твърди се, че не са били посочени обективните признаци на инкриминираното деяние относно механизма на причиняване на телесната повреда и не било описано в какво се изразявали хулиганските подбуди. Защитата претендира, че било налице противоречие и пълно несъответствие между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт относно второто престъпление - хулиганство. Според защитника, след като първоинстанционният съд е „пропуснал” да вземе отношение по така направените възражения, което е сторил и въззивният състав, осъденият е бил лишен от справедлив процес, в частност - не знаел съображенията на съдилищата защо не са възприели „неговите защитни твърдения”. На второ място защитникът е на становище, че с „механичното преповтаряне” от обвинителния акт на приетата за установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е пренебрегнал личното си убеждение, като е възприел това на прокуратурата, което от една страна било еднозначно на липса на мотиви, а от друга - било в нарушение на разпоредбата на чл.29 ал.2 от НПК, т.е. делото не е решено от непредубеден и безпристрастен съд. След като не е отменил първоинстанционната присъда и е не върнал делото за нова разглеждане, според защитника и въззивният съд е допуснал същите нарушения на процесуалните правила. Иска се наказателното производство да бъде възобновено, да бъде отменен влезлият в сила съдебен акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание осъденият Г. С. въпреки предоставената му от съда възможност не се явява. Защитникът му - адв.Ч. подържа депозираното искане и моли същото да бъде уважено по наведените в него доводи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено в срока, предвиден в чл.421 ал.3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С Присъда от 31.10.2012 г. по НОХД № 5053/2009 г. Районен съд – София е признал Г. Р. С. за виновен това, че: - на 01.02.2009 г., около 02,30 ч. в [населено място], в съучастие с други две неустановени по делото лица е причинил на И. З. лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131 ал.1 т.12 вр. с чл.20 ал.2 и вр. с чл.54 от НК го е осъдил на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. - на 01.02.2009 г., около 02,30 ч. в [населено място] е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта и деянието по своето съдържание се е отличавало с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание чл.325 ал.2 вр. с ал.1 и вр. с чл.54 от НК го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание на С. от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за изпълнение с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител И. З. сумата от 2 000 /две хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението по чл.131 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането, както и 200 лв. – разноски по производството. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски в размер на 554 лв.. По жалба на подсъдимия е образувано ВНОХД 997/2014 г. по описа на СГС. С Решение № 616/13.06.2014 г. по същото дело въззивният съд е изменил присъдата като: - за престъплението по чл.131 т.12 вр. с чл.20 ал.2 и вр. с 55 ал.1 т.2 б. „Б” от НК е заменил наказанието лишаване от свобода с ПРОБАЦИЯ – задължителна регистрация по настоящия адрес, с периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител, с продължителност и на двете пробационни мерки от по девет месеца. - преквалифицирал е престъплението по чл.325 ал.2 вр. с ал.1 от НК в такова по чл.325 ал.1 от НК и е наложил наказание ПРОБАЦИЯ - задължителна регистрация по настоящия адрес, с периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител, с продължителност и на двете пробационни мерки от по девет месеца и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. Съдът е изменил присъдата и в частта, в която е наложено едно общо най-тежко наказание, като е определил - ПРОБАЦИЯ - задължителна регистрация по настоящия адрес, с периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител, с продължителност и на двете пробационни мерки от по девет месеца, към което на основание чл.23 ал.2 от НК е присъединил и наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което е постановил да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местоработата на дееца. При проверка на съдържанието на обвинителния акт, въз основа на който е образувано първоинстанционното съдебно производство, ВКС не констатира да са налице сочените в искането основания, попадащи в обсега на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Не е налице допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушено право на защита на осъдения, тъй като не се констатира нито обвинителният акт, нито присъдата и въззивното решение да страдат от непълнота на посочените факти и обстоятелства, позволили на съответния орган да обоснове съставомерността на поведението на С. като престъпление – причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди и хулиганство. В обвинителния акт са посочени всички факти от значение за формулиране на фактическите и правни рамки на обвиненията срещу молителя. От него се установяват всички изискуеми от чл. 246 ал.2 и 3 от НПК обстоятелства. Безспорно е, че обвинителният акт трябва да съдържа всички посочени в цитираната норма обстоятелства, но неговото конкретно съдържание се определя от спецификата на всяко престъпление и неговите съставомерни признаци. В конкретния случай прокурорът е изложил обстоятелства, обуславящи – времето на извършване на всяко от двете деяния и действията, осъществени от С., отправените от него думи и изрази, довели до съставомерния резултат, тяхната последователност, включително и начинът, по който е причинена телесната повреда на пострадалия З. и квалифициращите обстоятелства. В обстоятелствената част е посочен и поводът, въз основа на който е възникнал инцидента с пострадалия, и последвалите действия от страна на подсъдимия след пристигането на полицейския автопатрул, съставен от тримата полицейски служители – Т., Ц. и Б.. С оглед събраните доказателствени средства в хода на досъдебното производство изчерпателно са възпроизведени действията на С., който на публично място, в малките часове на денонощието, в присъствието на други свидетели, при липса на конкретен личен мотив във взаимоотношенията си с пострадалия, въпреки че същият се е легитимирал като полицай и без конкретна провокация от негова страна, е демонстрирал безнаказаност и превъзходство над останалите членове на обществото. Това арогантно поведение на осъдения е продължило и след пристигането на тримата полицейски служители, изпратени след подаден сигнал за сбиване. В този смисъл обвинителният акт е съдържал всички необходими елементи, за да се приеме, че С. е бил наясно с пълния обем на повдигнатите срещу него обвинения – време, място и начин на извършването им, както и пострадалите лица и причинените им вреди. Посочването на тези обстоятелства е достатъчно конкретно и детайлно, с което обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 ал.2 от НПК и на тълкуването, направено от ОСНК на ВКС с ТР № 2/2002 г.. Настоящият състав на ВКС не споделя изложеното във въззивното решение относно престъплението по чл.325 ал.2 от НК, че както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на обвинителния акт, не са посочени, конкретните хулигански действия. Те не само са посочени в диспозитива на обвинителния акт, но това е и напълно излишно. Съобразно разпоредбата на чл.246 ал.3 от НПК в заключителната част на обвинителния акт е достатъчно да се посочи правната квалификация на деянието, докато начинът на извършването следва да е отразен само в обстоятелствената част. ВКС не споделя и даденото от въззивния съд тълкуване на предвидената в чл.325 ал.2 от НК квалификация - „съпротива срещу на орган на власт, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред”, изразяваща се в необходимост от отделно – „основно противоправно поведение на дееца” / л.3 от въззивното решение/, различаващо се от инкриминираното хулиганство - противоправно нападение, насочено срещу полицейски служители и изразяващо се не само в отправянето на нецензурни изрази и закани, но и на осъществени удари по отношение на двама от тях. Подобно изискване не се извежда при тълкуването на разпоредбата на чл.325 ал.2 от НК и не се съдържа при прегледа на относимата съдебна практика. Въпреки, че изразеното становище на градския съд противоречи на буквата и духа на закона, като е преквалифицирал извършеното от С. престъпление по по-леко наказуемия състав по чл.325 ал.1 от НК, въззивният съд на практика е преодолял несъщественото несъответствие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт относно броя и мястото на нанесените от С. удари на полицейските служители от състава на пристигналия на местопрестъплението автопатрул, тъй като с оправдаването на молителя по ал.2 на чл.325 от НК правото му на защита е получило своята максимална реализация. ВКС не споделя и наведения в искането довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви в актовете на първоинстанционния и на въззивния съд. Изложените в този смисъл възражения в искането по-скоро касаят необоснованост на съдебните актове, а необосноваността не е сред посочените касационни основания по чл.348 ал.1 вр. с чл. 422 ал.1 т.5 от НПК. Както мотивите на присъдата, така въззивното решение са съобразни съответно с критериите на чл. 305 ал.3 и чл.339 ал.1 и 2 от НПК. ВКС намира, че обстоятелствата от кръга на подлежащите на доказване са установени по категоричен и несъмнен начин от наличните по делото доказателствени източници, които са обсъдени по действителното им съдържание, като в доказателствената дейност на предходните съдебни инстанции не се установява игнориране или превратност. В този смисъл изразеното от страна на защитата несъгласие с приетите за установени фактически констатации от съдилищата, не означава, че С. е бил лишен от справедлив процес или че съдебните състави не са били безпристрастни и е следвало да се отведат от разглеждане на делото. С оглед на гореизложеното при констатираното съдържание на обвинителния акт, на присъдата и на въззивното решение по делото, ВКС не намира да е било допуснато съществено нарушение на правото на защита на осъдения С., изразило се в невъзможността той да разбере в какво се състои обвинението срещу него и адекватно да организира защитата си, т.е. липсва основание за уважаване на искането за възобновяване поради наличие на съществено нарушение по смисъла на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, поради което и на основание чл.426 ал.1 вр. с чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Г. Р. С. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 5053/2009 на РС - София и ВНОХД № 997/2014 г. на Софийски градски съд Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: