Р Е Ш Е Н И Е № 42 гр. София,07.04.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 17.03.2015 г. , две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №868/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по две касационни жалби от страна на пълномощника на [фирма] -София и на [фирма] срещу решение №1347 от 19.06.2013 г. на САС по т.д. №2579/2013 г., с което е обезсилено първоинстанционното решение от 18.04.2012 г. на СГС, ТО по т.д. № 570/2011 г. В ЧАСТТА , с която са отхвърлени исковете на [фирма] срещу [фирма] -София и [фирма], с които се претендира:1 да бъде осъден [фирма] -София да изкупи изградени от ищеца съоръжения в изпълнение на чл.5 от Договор № 254 / 22.06.2006 г.и в частта относно отхвърлянето на евентуалния иск за заплащане на сумата от 73 194 лева-стойност на изграденото, както и по иска за солидарното осъждане на двамата ответници да заплатят на ищеца обезщетение за ползване на обекта в размер на 7 436 лева-частична претенция от общодължимата сума в размер на 24 000 лева. В касационните жалби се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по жалбите [фирма] в писмен отговор изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са предявени две групи искове: първата –при обективно евентуално съединяване само срещу първия ответник [фирма] : главен-за реално изпълнение на задължението на този ответник по сключен с ищеца [фирма] договор за изкупуване на съоръжения за присъединяване на ищеца към ел.преносната мрежа и евентуален за заплащането на равностойността на съоръженията, изградени от самия ищец от страна на ответника. При субективно, кумулативно съединяване са предявени срещу двамата ответници [фирма] и [фирма] искове за солидарното им осъждане да заплатят на ищцовото дружество обезщетение за ползването през исковия период на съоръженията за присъединяване-собственост на ищеца. При това положение, според въззивния съдебен състав, първоинстанционния съд се е произнесъл по първите два иска срещу ответник, срещу който същите не са били предявени: срещу [фирма], при положение, че исковете са били предявени само срещу Ч. Р. Б. АД. По иска за солидарното осъждане на двамата ответници да заплатят на ищеца обезщетение за ползване, според въззивния съдебен състав , първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба , доколкото в обстоятелствената част на същата не са изложени конкретните основания за претендираната солидарна отговорност. С оглед тези констатации с обжалваното съдебно решение първоинстанционният акт е обезсилен изцяло и делото е върнато за повторно произнасяне от СГС по исковете срещу надлежния ответник,срещу който са били предявени, а по отношение на втората група субективно съединени искове-за провеждане на процедура за отстраняване нередовността на ИМ. Касационното обжалване е допуснато по обуславящите изхода по спора правни въпроси: следва ли въззивната инстанция да обезсилва цялото съдебно решение, когато първоинстанционният съд се е произнесъл по иск срещу страна, срещу която не е насочен, но същата участва в процеса като ответник по друг обективно съединен иск и за това, следва ли второинстанционният съд да обезсилва първоинстанционното решение и да връща делото за ново произнасяне на първоинстанционния съд при констатирана нередовност на ИМ. По тези въпроси е констатирано противоречие между задължителната практика на ВКС: ТР 1/17.07.2001 г. – т. 4 на ОСГК по въпросите на въззивното и касационното производство и т.5 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №4/2012 г. на ОСГТК и обжалвания съдебен акт на въззивната инстанция . Съгласно второто от посочените две ТР САМО КОГАТО КАСАЦИОННАТА ИНСТАНЦИЯ КОНСТАТИРА, ЧЕ ИСКОВАТА МОЛБА Е НЕРЕДОВНА ПОРАДИ ПРОТИВОРЕЧИЕ МЕЖДУ ОБСТОЯТЕЛСТВЕНАТА ЧАСТ, В КОЯТО СЕ ИЗЛАГАТ ТВЪРДЕНИЯ, СОЧЕЩИ НА ПРАВЕН ИНТЕРЕС ДА СЕ ТЪРСИ ЗАЩИТА СРЕЩУ ОПРЕДЕЛЕНО ЛИЦЕ, И ПЕТИТУМА, НАСОЧЕН СРЕЩУ ДРУГО ЛИЦЕ, ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ Е НЕДОПУСТИМО И ПОДЛЕЖИ НА ОБЕЗСИЛВАНЕ, КАТО ДЕЛОТО СЛЕДВА ДА СЕ ВЪРНЕ ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ ДРУГ СЪСТАВ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД. ПОСТАНОВКИТЕ НА Т. 4 ОТ ТР № 1/2001 Г. ОТ 17.07.2001 Г. ПО ГР. Д. № 1/2001 Г. НА ОСГК НА ВКС В ПОСОЧЕНАТА ХИПОТЕЗА НЕ СА АКТУАЛНИ ПРИ ДЕЙСТВИЕТО НА ГПК /В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г./. В ОСТАНАЛИТЕ ХИПОТЕЗИ НА НЕРЕДОВНОСТ НА ИСКОВАТА МОЛБА ТР № 1/2001 Г. ОТ 17.07.2001 Г. ПО ГР. Д. № 1/2001 Г. НА ОСГК НА ВКС ПРОДЪЛЖАВА ДА Е АКТУАЛНО. Според ТР 1/17.07.2001 г. – т. 4 на ОСГК въззивният съд е този, който при констатирана нередовност на исковата молба следва да инициира процедурата по отстраняване на нейната нередовност, а при бездействие на ищеца да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството. От друга страна при произнасянето от съда по иска срещу ответника, срещу който е бил насочен, но при допуснатото погрешно включване като ответник, наред с първия и на друго лице, участващо в процеса като страна по друг иск, разглеждан в същото производство, няма пречка обжалваното решение да се обезсили само спрямо този погрешно включен от съда ответник и няма основание да се обезсилва съдебното решение и спрямо ответника посочен надлежно като такъв в исковата молба. По иска срещу този ответник-надлежна страна по спора, въззивният съд следва да се произнесе по същество, според оплакванията във въззивната жалба, а не да обезсилва като недопустимо решението и в тази част и да връща делото за повторно разглеждане от първата инстанция. От изложеното следва, че обжалваното въззивно решение е частично неправилно-постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като такова следва да се отмени в ЧАСТТТА за обезсилване на съдебното решение на първата инстанция по исковете срещу [фирма] за реално изпълнение на задължението на този ответник по сключен с ищеца [фирма] договор за изкупуване на съоръжения за присъединяване на ищеца към ел.преносната мрежа и предявения като евентуален за заплащането на равностойността на съоръженията, изградени от самия ищец от страна на ответника, както и в частта за обезсилване на първоинстанционното решение, в частта за произнасяне по исковете срещу двамата ответници [фирма] и [фирма] за солидарното им осъждане да заплатят на ищцовото дружество обезщетение за ползването на съоръженията за присъединяване-собственост на ищеца през исковия период. В тази част делото следва да се върне на САС за произнасяне по същество на спора на ищеца с [фирма] за реално изпълнение на задължението на този ответник по сключен с ищеца [фирма] договор за изкупуване на съоръжения за присъединяване на ищеца към ел.преносната мрежа и предявения като евентуален за заплащането на равностойността на съоръженията, а по исковете за солидарното осъждане на двамата ответници да заплатят на ищеца обезщетение за ползване на същите съоръжения за предприемане на съответните процесуални действия за отстраняване нередовността на ИМ от страна на въззивния съд по реда на чл.129 ал.2 ГПК. По отношение на разноските : Приложим е чл.294 ал.2 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1347 от 19.06.2013 г. на САС по т.д. №2579/2013 г., В ЧАСТТА, с която е обезсилено първоинстанционното решение от 18.04.2012 г. на СГС, ТО по т.д. № 570/2011 г. В ЧАСТТА , с която са отхвърлени исковете на [фирма] срещу [фирма] да бъде осъден този ответник да изкупи изградени от ищеца съоръжения в изпълнение на чл.5 от Договор № 254 / 22.06.2006 г.и в частта относно евентуалния иск за заплащане на сумата от 73 194 лева-стойност на изграденото, както и по иска за солидарното осъждане на двамата ответници да заплатят на ищеца обезщетение за ползване на обекта в размер на 7 436 лева-частична претенция от общодължимата сума в размер на 24 000 лева. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд в отменената част. ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното решение в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.