3 Р Е Ш Е Н И Е № 382 гр. София, 28 ноември 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Симов ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 1107 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив срещу присъда № 46 от 27.05.2014 г. на Пловдивския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 612/2014 г. Протестът се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че законът не е бил приложен правилно с оправдаването на подсъдимия поради малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста и счита, че правилната квалификация на деянието е по чл. 354а, ал. 5 НК. Подсъдимият, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 32 от 9.04.2014 г. по н. о. х. д. № 191/2014 г. Асеновградският районен съд е признал подсъдимия Х. А. Б. за виновен да е извършил престъпление по чл.354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на хиляда лева. Оправдал е подсъдимия по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. С нова присъда № 46 от 27.05.2014 г. на Пловдивския окръжен съд подсъдимият Х. А. Б. е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК поради малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Съдът е потвърдил присъдата в оправдателната й част и се е разпоредил с веществените доказателства. Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Прокурорът счита, че съобразяваните от въззивния съд обстоятелства имат значение на смекчаващи при индивидуализация на наказанието по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 НК и деянието незаконосъобразно е било преценено като малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 НК. Противопоставя се с аргументите, че подсъдимият Б. не е имал разрешително за притежаване на високорисково наркотично вещество; че целенасочено и съзнателно се е снабдил с марихуана; че полицията е имала предварителната информация за държане на наркотично вещество; че разпределението в пликчета е улеснявало било личната употреба, било предоставянето на друго лице; че виждайки полицейските служители подсъдимият е предприел действия по укриване на марихуаната. Доводите, с които се атакува присъдата не могат да бъдат възприети. Целта, която съдът е приел за присъща на деянието на подсъдимия Б. (лична употреба) безусловно се отчита и от прокурора с оглед правната квалификация по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК, за която претендира в протеста. На подсъдимия е било повдигнато обвинение единствено за държане като форма на изпълнение. Факти относно придобиване („снабдяване”) на високорисковото наркотично вещество не са били инкриминирани. Липсват и фактически констатации за действия по укриване на наркотика при вида на полицейските служители. Прието е било за установено, че в момента, в който полицейските служители проверявали самоличността на подсъдимия, от панталона му изпаднали полиетиленови пликчета с марихуана. Съзнанието за държане на високорисково наркотично вещество представлява елемент от съдържанието на умисъла, при чието отсъствие деецът ще следва да бъде оправдан поради несъставомерност на деянието, в каквато ситуация изобщо не стои въпросът дали то е малозначително или не. Същите съображения като цяло са валидни и по отношение на довода в протеста, че подсъдимият Б. не е имал разрешително. Вярно е, че въззивният съд е обосновал изводът за незначителна обществената опасност на деянието и с невъзможност марихуаната да бъде използвана по предназначението си дори от субекта на престъплението, макар преустановеното държане от подсъдимия с цел лична употреба на високорисковото наркотично вещество да е било вследствие на предприетите действия от страна на полицейските органи. Независимо от това обаче, съвкупността от други обстоятелства, свързани с вида, количеството и качеството като характеристики на високорисковото наркотично вещество със специфично изражение в разглеждания случай, краткото време на държане на наркотика (на 31.03.2014 г.) и инцидентност на проявата с оглед положителните данни за личността, законосъобразно са били отчитани от съда. Ето защо, приемайки че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2НК в резултат на собствена преценка на установените по делото обстоятелства, Пловдивският окръжен съд не е нарушил закона с оправдаването на подсъдимия Б.. При отсъствие на наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК в протеста, присъдата на въззивния съд следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 46 от 27.05.2014 г. на Пловдивския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 612/2014 г. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: