Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови писмени доказателства * отмяна-неистинност на заключение


Р Е Ш Е Н И Е
№ 112

гр.София,27.06.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на седми април две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

със секретар Ани Давидова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 167/2011 година

Производството е по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, образувано по молбата на Д. М. К. и П. К. К. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение, постановено на 30.12.2009 год. по гр.дело № 305/2009 год. на Балчишкия районен съд. Молителите твърдят, че след влизане в сила на решението са им станали известни нови доказателства от съществено значение за делото, за факта, установяващ отсъствие на акт за държавна собственост, видно от приложеното писмо, с изх.№ ДС-02-6/07.01.2011 год., както и цял комплект тръжни документи за участие в конкурс за закупуване на имоти в м.”Д. ч.”, в които процесният имот не фигурира. Основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК мотивират с приложената нотариално заверена декларация на Ф. З. И., която според молителите опровергава констатациите в техническата експертиза.
Ответникът по молбата за отмяна О. Б. не изразява становище по нея.
Молбата за отмяна е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.305, чл.306 и чл.307 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: по иска на Д. К. и П. К. срещу [община] по чл.124 ГПК, касаещ недвижим имот-находящ се в [населено място], м.”Д. ч.”, представляващ дворно място от 318 кв.м., с идентификатор № 02508.81.178 по кад.карта на града, е постановено решение по гр.дело № 305/2009 год. на Балчишкия районен съд и искът е отхвърлен. По въззивна жалба на ищците е образувано въззивно производство, под № 103 по описа за 2010 год. на Добрички окръжен съд и е постановено въззивно решение, с което обжалваното решение е потвърдено. С определение № 1224/17.12.2010 год. по гр.дело № 899/2010 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. касационният съд не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Касаторите, в качеството си на ищци по установителния иск основават своето право на собственост на давносвтно владение, което съдилищата са обсъдили, приемайки го за недоказано. Процесният имот бил земеделска земя и в местност, в която през периода 1974-2000 год. общината е извършила разпореждане, предоставяйки терените по ПМС № 12 и № 26 за ползване, но конкретно за процесният имот отсъствала документация за предоставянето му на ищците, а обсъждайки и разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ/нова ДВ, бр.98/1997 год./ доводите за изтекла придобивна давност съдилищата са отрекли този придобивен способ, поради забраната му от закона. В тази връзка представеното от касаторите писмо на Областния управител на Област Д., с изх.№ ДС-10-02-6/07.01.2011 год., според което за процесния имот няма съставен акт за държавна собственост е без същестено значение за делото, защото крайният изход на спора е обословен от земеделския характер на имота, който като незастроен терен в строителните граници на населеното място, на основание пар.42 ПЗР на ЗИДЗОС е преминал в собственост на [община], за което е и съставен акт № 3688/04.06.2009 год. за частна общинска собственост. Представената документация от касаторите за условията за провеждане на конкурс за продажба на 40 бр. неурегулирани поземлени имоти-частна държавна собственост, в която документация не фигурира процесния имот е неотносима към нито един от аргументите за наличие на основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, защото е обстоятелство, което няма съществено значение за делото.
Неоснователен е и вторият довод на касаторите за наличие на отменителните предпоставки на чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Представената нотариално заверена декларация на лицето Ф. З. И., която по своята същност представлява свидетелски показания, е недопустима за обсъждане в настоящето производство и неотносима към основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице отменителните основания за отмяна на влязлото в сила решение, по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, затова молбата за отмяна следва да се остави без уважение и
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. М. К. и П. К. К. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 30.12.2009 год. по гр.дело № 305/2009 год. на Балчишки районен съд, потвърдено с решение № 134/24.03.2010 год. по гр.дело № 103/2010 год. на Добричкия окръжен съд, по което не е допуснат касационен контрол, с определение № 1224/17.12.2010 год. по гр.дело № 899/2010 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: