Ключови фрази
Частна касационна жалба * спиране на производството по делото * преюдициалност на спор * престъпно обстоятелство * Допълване на решението


5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 634
гр. София, 17.11. 2015 година


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА

при секретаря и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 5418/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 276/23.04.2015 г. по ч.гр.д. № 199/2015 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено протоколно определение от 20.03.2015 г. по гр.д. № 2687/2013 г. на Окръжен съд – Варна, с което е спряно производството по същото дело, като е изменено правното основание за спирането по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и определение № 451/08.07.2015 г. по ч.гр.д. № 199/2015 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, с което е допълнено определение № 276/23.04.2015 г., постановено по същото гражданско дело, на основание чл. 250 ГПК, като е потвърдено протоколно определение от 20.03.2015 г. по гр. д. № 2687/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е спряно производството по същото дело, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и по частна жалба, подадена от К. И. И. от [населено място].
Недоволни от определение № 276/23.04.2015 г. по ч.гр.д. № 199/2015 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, са жалбоподателите В. И. С. и Т. Г., и двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. В. С. от АК – В., които го обжалват в срок с частна касационна жалба вх. № 2911/07.05.2015 г., като считат, че същото е недопустимо, респ. незаконосъобразно и неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, частните касатори сочат, че в обжалваното определение съдът се е произнесъл по правни въпроси, от значение за изхода на делото, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставени са следните процесуалноправни въпроси: 1/ Представлява ли основание за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК наличието на данни за образувано досъдебно производство по реда на НПК, без наличието на информация за деянието, дееца и въобще без всякаква информация за участието и качеството на ищеца в това досъдебно производство; 2/ Има ли право въззивният съд в производството пред него да промени правната квалификация на определението за спиране от чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, след като не е разглеждащият делото съд и фактически отменя влезлия в сила отказ на първоинстанционния съд по направеното искане на страната. Позовават се и посочват задължителна съдебна практика на ВКС с твърдението, че приетото във въззивните определения й противоречи.
Недоволен от определение № 276/23.04.2015 г. и от определение № 451/08.07.2015 г., постановени по ч.гр.д. № 199/2015 г. на Варненския апелативен съд, е жалбоподателят К. И. И. – нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара с рег. № 572 с район на действие РС – В., който чрез процесуалния си представител адв. М. М. от АК – Р., ги обжалва в срок с частна жалба вх. № 3003/12.05.2015 г. и с частна жалба вх. № 4734/21.07.2015 г., като счита, че са недопустими, респ. незаконосъобразни и неправилни по подробно изложени в частните жалби съображения. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, частният касатор сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, от значение за изхода на делото, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставени са следните процесуалноправни въпроси: 1/ Следва ли да извършва служебна проверка за правилност на обжалван съдебен акт въззивният съд при липса на оплакване срещу правилността на същия и 2/ Следва ли решаващият състав на съда, разглеждащ гражданско-правен спор да констатира непосредствено наличието на престъпни обстоятелства, за да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Позовава се и представя съдебна практика, както следва: Определение № 736/21.10.2014 г. на ВКС, I т.о. по ч.т.д. № 2642/2014 г. и Определение № 926/19.12.2014 г. на ВКС, I т.о. по ч.т.д. № 2773/2014 г.
Ответникът по частните жалби И. Г. С., чрез процесуалния си представител адв. Р. Х. от АК – В., ги оспорва, като е изразил становище по тях с писмени отговори по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваните определения са въззивни и с тях е потвърдено първоинстанционно определение за спиране на производството по делото, намира, че те подлежат на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частните жалби са подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и са редовни по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
За да постанови определенията си въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е счел, че са налице основания за спиране на производството по делото. Изложени са съображения, че правната квалификация на искането е по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, поради разкриване на престъпни обстоятелства, доколкото хипотезата на т. 4 на същата разпоредба касае съдебни преюдициални спорове, а в разглеждания случай се твърди наличие на образувано досъдебно производство по НПК, което попада в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. В. съд е приел, че гражданското производство може да бъде спряно, ако се разкрие престъпно обстоятелство, касаещо спорното гражданско правоотношение, а в случая се разследва измама по чл. 209, ал. 1 НК във връзка със сделката, от която черпи права ищецът и следователно е налице преюдициалност по отношение на гражданския спор, като по отношение на стадия на наказателното производство е без значение дали по отношение на престъпното обстоятелство има вече образувано производство по установяването му, вкл. досъдебно производство. Като е приел, че са налице доказателства за образувано досъдебно производство № 69/2015 г. на ОДМВР по преписка 4706/2013 г. на Районна прокуратура – В., въззивната инстанция е достигнала до съвпадение с крайния извод на първоинстанционния съд, поради което е потвърдил определението за спиране на производството по делото, като е изменил правната квалификация на основанието за спиране – от чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. В. съд е допълнил постановеното определение като го е потвърдил и по отношение на обжалвалия го К. И. И. – нотариус, в качеството му на трето лице – помагач.
След преценка на доводите на частните жалбоподатели и обстоятелствата по делото, съдът намира че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по част от поставените правни въпроси от частните касатори, които обобщени и уточнени от настоящата инстанция се отнасят до обстоятелствата, които са от обуславящо значение да се спре исковото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, за да се разкрие обективната истина при разрешаване на гражданскоправния спор.
Преценката на въззивният съд при проверка на основанието за спиране на производството следва да бъде въз основа на релевираните обстоятелства, като въззивната инстанция не е обвързана от дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на извършеното процесуално действие, а следва да провери дали тя съответства на установените по делото факти. Когато първоинстанционният съд се е произнесъл по фактическите обстоятелства погрешно, въззивният съд може да измени правната квалификация, като посочи вярната правна квалификация. В този смисъл е и даденото разрешение с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. В. съд е длъжен при проверка на основанието за спиране на производството по делото да обсъди налице ли са валидни основания по чл. 229, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК съдът спира производството по делото, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Съгласно установената константна практика на ВКС, производството по гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК (в този смисъл са Решение № 116/15.05.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 745/2012 г., постановено в производство по реда на чл. 290 и сл. ГПК, Определение № 566/19.09.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. 5301/2013 г.; Определение № 782/29.11.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 7165/2013 г и др., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК). Осъществяването на проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Според установената съдебна практика, дори фактът на образувано досъдебно производство сам по себе си не е основание да се постанови такова спиране. За приложението на чл.229, ал.1, т. 5 ГПК е нужно съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство.
Като не е съобразил даденото разрешение, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, поради следните съображения:
Неправилно въззивният съд в противоречие с установената задължителна съдебна практика е приел, че образуваното дознание, респ. прокурорската проверка са основание за спиране на производството по делото по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. За приложението на визираната хипотеза е нужно съдът сам да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното разрешаване на правния спор, както и че е невъзможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. Подаването на сигнал на една от страните по делото с твърдения за извършено престъпление и проверката по този сигнал не означават „разкриване на престъпни обстоятелства” по смисъла на чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК – такива обстоятелства може да разкрие само решаващият спора орган, т.е. съдът. В случая не е ясно доколко обстоятелствата, които се проверяват от прокуратурата, биха били от значение за правилното решаване на спора, а образуваната по жалба на ответника по гражданското дело прокурорска проверка, без да са налице данни същата да е приключила с внасяне на обвинителен акт в съда, не е основание за спиране на гражданското дело, още повече, че с приетите за съвместно разглеждане насрещни искове са релевирани основания за нищожност на атакуваната сделка по чл. 26 ЗЗД и в условията на евентуалност се иска нейното унищожаване поради измама на основание чл. 29 ЗЗД.
Предвид изложеното, обжалваните въззивни определения като неправилни следва да бъдат отменени, а делото следва да бъде върнато на Окръжен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените искове.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О п р е д е л и :

ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 276 от 23.04.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 199/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд с което е потвърдено протоколно определение от 20.03.2015 г. по гр.д. № 2687/2013 г. на Окръжен съд – Варна, за спиране производството по същото дело, с изменение на правното основание от чл. 229, ал. 1, т. 4 на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и определение № 451 от 08.07.2015 г. по ч.гр.д. № 199/2015 г., по описа на Варненския апелативен съд, с което е допълнено определение № 276/23.04.2015 г., постановено по същото гражданско дело, на основание чл. 250 ГПК.
ОТМЕНЯ определения № 276 от 23.04.2015 г. и № 451 от 08.07.2015 г., постановени по ч.гр.д. № 199/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд, за спиране производството по гр.д. 2687/2013 г. на Окръжен съд – Варна, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ: