4 Р Е Ш Е Н И Е № 670 С. 15.11.2010 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести октомври, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 695/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. К.,[населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. И., срещу решение №73 от 11.08.2008 г. по гр. дело №1656/2007 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №16 от 11.05.2007 г. по гр. дело №3619/2003 г. на Софийския градски съд, поправено с решение от 10.07.2007 г. по гр. дело №3619/2003 г. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма] за сумата 41 016.37 лв. – разходвани и невъзстановени негови лични средства за периода 1999 год. – 2002 г. и за сумата 980 лв. мораторна лихва Със същото решение касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата 24 810.50 лв., получена като разход за закупуване на материали и други стоково-материални ценности, по представени в счетоводството на дружеството фактури, без стоките да са получени и заприходени, сумата 508.09 лв. – стойност на невърната винтонавивна машина, 152.71 лв. – стойност на невърнат аргонов дъгов апарат и сумата 5 515 лв. – невъзстановен депозит за участие в тръжни процедури. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според жалбоподателя въззивният съд неправилно е приел, че след като между страните по делото има трудово правоотношение, то между тях не могат да възникнат и други облигационни отношения. В нарушение на процесуалните правила е отказано събирането на доказателства за изразходваните от него лични средства в полза на дружеството – работодател, а след това е прието, че не е доказано изразходването на такива средства. Неправилно е прието по насрещния иск, че е възможно без влагането на необходимите материали и стоково-материални ценности да е била извършена съответната производствена дейност в полза на дружеството. Ответникът по касационната жалба [фирма],[населено място], оспорва жалбата. С определение №1027 от 11.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №73 от 11.08.2008 г. по гр. дело №1656/2007 г. на Софийския апелативен съд. Обжалването е допуснато по процесуалноправни въпроси относно неизпълнение задължението на съда по реда на чл.188 ГПК/отм./ да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и за отказа на въззивния съд в нарушение на процесуалните правила да допусне исканата експертиза за установяване по какъв начин са вложени процесните стоки и материали. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Съобразно изискванията на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Според разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК/отм./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Накърнява се правото на защита на страната, която носи доказателствена тежест, щом е направила своевременно искания за доказване на посочените по-горе факти, в случая за допускане на експертиза за установяване на изразходването на процесните парични средства и стоково-материални ценности в полза на противната страна, и това искане е отхвърлено в нарушение на процесуалните правила Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд неправилно е приел, че касаторът не е доказал изразходване на лични средства в полза на дружеството – работодател, за купуването на процесните материали и други стоково-материални ценности и влагането им в производствени дейности, възложени му от работодателя. По делото е безспорно установено, че между страните по делото за исковия период е съществувало трудово правоотношение. Касаторът е заемал длъжността „началник база” на [фирма] към Т. „М. изток”1, 2 и 3. Страните не спорят и относно обстоятелството, че в разглеждания случай наред с трудово правоотношение са възникнали и правоотношения по водене на чужда работа без пълномощие като касаторът е изразходвал и лични средства за извършване на действия в интерес на работодателя си по трудовото правоотношение. Трудовите правоотношения и гражданските правоотношения, при които се полага труд, са различни. Те се отличават по своя предмет. Най-общо тази разлика е в това, че при трудовото правоотношение се дължи престиране на работната сила на работника или служителя в рамките на определено работно време и при спазване на трудовата дисциплина, а при гражданското правоотношение се дължи престиране на резултат от труда. Тези правоотношения могат да съществуват и едновременно. В случая спорът между страните е дали всички извършени разходи за работите, след като са били одобрени от заинтересованото дружество, са били заплатени на касатора и дали последният е изразходвал процесните средства, предоставени му във връзка с посочените по-горе правоотношения, по предназначение. По тези причини, въззивният съд, след като не е определил правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, не е стигнал до правилен извод за основателността на предявените първоначални и насрещни искове. Този извод е направен в нарушение на разпоредбите на чл.186 ГПК/отм./ и чл.188, ал.1 ГПК/отм./ без да бъдат изяснени въпросите какви са дължимите суми между страните. В резултат на всичко това делото е останало неизяснено относно релевантни за изхода му обстоятелства и решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ето защо въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което с поисканата от касатора експертиза се установят посочените по-горе обстоятелства. По изложените съображения и на основание чл.293, 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №73 от 11.08.2008 г. по гр. дело №1656/2007 г. на Софийския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.4 .