1 3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 129 гр.София, 08.04.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4171/ 2019 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Спряно е с постановено по настоящето дело определение № 402/ 15.11.2019 г. до приемане на постановление по Тълкувателно дело № 2/ 2015 г., ВАС и ВКС. Посоченото тълкувателното дело приключи с издаването на определение № 1 от 25.03.2021 г., с което отпадат предпоставките за спиране на производството по настоящето дело и то следва да бъде възобновено. Същото е образувано по частна касационна жалба на „Юропкар Аутофермийтунг ГмбХ” (EUROPCAR Autovermietung GmbH), Германия, Хамбург, срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд № 2741 от 09.08.2019 г. по ч.гр.д.№ 2900/ 2019 г., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд от 10.04.2019 г. по гр.д.№ 14272/ 2018 г. и по този начин е прекратено производството по предявения от касатора против Прокуратура на Република България /ПРБ/ иск за заплащане на сумата 32 000 евро поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба. Жалбоподателят поддържа, че определението е необосновано, защото въззивният съд не изложил никакви собствени съображения по жалбата и не обсъдил доводите му. Съдът следвало да съобрази, че исковете, по които е изискано внасяне на държавна такса, са предявени при условията на евентуалност и производството по тях следвало да бъде спряно до приключване на делото по обуславящите искове. Оспорва и извода на въззивния съд, че приложимият ред за разглеждане на исковете е по ГПК, а не по ЗОДОВ, като счита, че обратното следва от решение на Съда на Европейския съюз по дело № С-571/ 2016 г. Затова моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационно обжалване повдига процесуалноправния въпрос „Кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на осъдителни искове срещу Държавата за обезщетения за вреди вследствие на нарушения на &4, ал.3 ДЕС?”. Поддържа, че в преграждащото определение този въпрос е разрешен в противоречие на практиката на Върховния касационен съд и на Съда на Европейския съюз, евентуално че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. ПРБ не взема становище по частната жалба. Частната жалба е допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване. Пред първата инстанция делото е образувано по искове на „Юропкар Аутофермийтунг ГмбХ” против ПРБ, предявени са осъдителни искове за сумите 1 000 евро /част от вземане в общ размер 20 000 евро/, сумата 32 000 евро, сумата 1 000 евро и сумата 5 000 евро. По втората и третата от претенциите ищецът е заявил, че ако не бъдат уважени като обезщетение за вреди от забавено съдебно производство, то при условията на евентуалност претендира същите суми като обезщетение за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз. С определение от 04.09.2018 г. по гр.д.№ 5944/ 2018 г. първоинстанционният Софийски градски съд отделил в отделно производство евентуално предявения иск за сумата от 32 000 евро, като по този иск е образувано гр.д.№ 14272/ 2018 г. на същия съд. Инстанцията разпоредила връчване на препис от исковата молба на ПРБ и след като получила отговор, с разпореждане от 15.02.2019 г. изискала от ищеца внасяне на 4 % държавна такса върху цената на иска. С молба от 19.03.2019 г. ищецът поискал това разпореждане да бъде изменено или отменено, като посочил, че редът за разглеждане на спора е този, който е уреден в ЗОДОВ и при който се дължи проста такса. С определение от 10.04.2019 г. градският съд прекратил производството поради неизпълнение на дадените указания за внасяне на такса. Ищецът обжалвал преграждащото определение, но въззивният съд също намерил, че са налице основания за прекратяване на производството по делото. Счел за правилен извода на първата инстанция за нередовност на исковата молба, предявена от касатора, състояща се в невнесена държавна такса от 4 % върху цената на иска. Въззивният съд приел, че такава се дължи, защото исковете за обезщетяване на вреди от нарушение на правото на Европейския съюз подлежат на разглеждане по общия ред, а не по реда на ЗОДОВ. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от частния жалбоподател правен въпрос обуславя обжалваното определение. Разрешението на въззивния съд противоречи на практиката на Върховния касационен съд, обективирана в определение № 496/ 29.12.2020 г. по ч.гр.д.№ 4049/ 2020 г., ІІІ г.о. В него е прието, че посредством приетата и обнародвана в Държавен вестник бр.94 от 2019 г. разпоредба на чл.2в от ЗОДОВ законодателят е постановил исковете за обезщетение за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, да се разглеждат по реда на ЗОДОВ и съгласно чл.9а от ЗОДОВ за предявяването на тези искове се внася проста държавна такса по чл.2а от Тарифата. Тези процесуални норми имат незабавно действие спрямо заварените правоотношения, поради което се прилагат и по отношение на исковите молби, подадени преди измененията в закона. Затова прекратителното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, да бъде отменено и делото да бъде върнато на компетентната инстанция по същество за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Тази инстанция следва да има предвид разпоредбата на чл.72 ГПК, според ал.1 на която за предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес. Тази норма не позволява събирането на държавна такса по евентуално предявен иск, ако с него се защитава същия интерес както с основния, независимо дали съдът е намерил за необходимо да отдели евентуално предявения иск в друго производство. По изложените съображения съдът О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д.№ 4171/ 2019 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV-то гражданско отделение. ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски апелативен съд № 2741 от 09.08.2019 г. по ч.гр.д.№ 2900/ 2019 г. ОТМЕНЯ въззивно определение на Софийски апелативен съд № 2741 от 09.08.2019 г. по ч.гр.д.№ 2900/ 2019 г. и потвърденото с него определение на Софийски градски съд от 10.04.2019 г. по гр.д.№ 14272/ 2018 г. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: