Р Е Ш Е Н И Е   № 74   София, 04.06.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  първо търговско отделение в съдебно заседание на 13.05.   две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА           ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА     при участието на секретаря  СИЙКА ТОДОРОВА  в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията)  Л.Илиева т.дело №679 /2009 година Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от ЗПАД”Д” гр. С., чрез а. М, с вх. №3595 от 30.04.2009 год. на Бургаския апелативен съд, срещу решение №11 от 30.03.2009 год. по гр.д. №25/2009 год. на Бургаския апелативен съд, ГО, в частта, с която е отменено решение №266 от 14.11.2008 год. по гр.д. №101/2008 год. на Бургаския окръжен съд, в частта , с която е отхвърлен предявеният от Г. Л. М., като непълнолетен, действащ със съгласие на майка си П, против касатора иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. и по реда на 208, ал.1 ГПК, отм. е уважен и в тази част, като ответникът ЗПАД”Д” гр. С. е осъден да заплати допълнително още сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането. С първоинстанционното решение Бургаският окръжен съд е уважил предявения от Г. М. , като непълнолетен със съгласие на майка си П пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ , като е приел, че претърпните от него неимуществени вреди в резултат на смъртта на баща му- Л. М. , починал на 25.05.2007 год.при настъпило ПТП, виновно причинено от водача на лекия автомобил, който е бил собственост на починалия, застрахован по задължителна застраховка “гражданска отговорност” ще се обезщетят със сумата 40 000 лв. На основание чл.51, ал.2 ЗЗД окръжният съд е отчел приноса на починалия за настъпване на вредоносния резултат в размер на 1/2 част, изразяващ се в не поставяне на предпазен колан, поради което е намалил дължимото от ответния застраховател ЗПАД”Д” гр. С. обезщетение на сумата 20 000 лв. Бургаският апелативен съд е отменил решението на окръжния съд в отхвърлителната част над 20 000 лв. до 40 000 лв. и е у важил иска и в тази му част, като е приел, че неправилно окръжният съд е намалил дължимото обезщетение, поради виновно съпричиняване от починалия, тъй като съгласно чл.226 ал.2 КЗ при задължителна застраховка “ГО” застрахователят не може да прави възражения за самоучастие. Касаторът ЗПАД” Д. застраховане” твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е неправилно постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствоните правила/чл.281, т.3 ГПК/. Подържа, че в нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.226, ал.2 КЗ е отказано зачитане приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Останалите доводи за неправилност на въззивното решение са относими към въпроси, по които не е допуснат касационен контрол. С определение №32 от 25.01.2010 год. по т.д. №679/2009 год. на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК Решението на Бургаския апелативен съд в обжалваната от ЗПАД”Д” част е допуснато до касационен контрол по въпроса „Възможно ли е застрахователят по задължителна застраховка “ГО” да прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, след като на основание чл.226, ал.2 КЗ не може да прави възражение за самоучастие на застрахования. По останалите поставени от застрахователя въпроси, както и по касационната жалба на касатора ищец Г. Л. М., като непълнолетен, действащ със съгласие на майка си П, не е допуснато касационно обжалване. Касационната жалба на ЗПАД”Д” е основателна. Решението на Бургаския апелативен съд в обжалваната част, а именно в частта, с която е уважен по реда на чл.208, ал.1 ГПК, отм., предявеният от Г. Л. М., като непълнолетен, действащ със съгласие на майка си П, иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. и ответникът ЗПАД”Д” гр. С. е осъден да му заплати допълнително още сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, е постановено в нарушение на материалния закон- чл.226, ал.2 във вр. с чл.194, ал.1 КЗ и чл.51, ал.2 ЗЗД. Недопустимостта при задължителна застраховка ГО застрахователят да прави възражение за самоучастие, не изключва възражението му за съпричиняване на пострадалия при настъпване на вредоносния резултат. Самоучастието на застрахования се изразява в поемане от него на част от отговорността в случай на настъпване на застрахователното събитие. /чл.194, ал.1 КЗ/. То представлява уговорка за споделяне риска между застрахователя и застрахования. Независимо, че при определяне размера на застрахователното обезщетение винаги се има пред вид уговореното самоучастие на застрахования във възстановяване на вредите, възражението за самоучастие не изключва възражението за съпричиняване на пострадалия при настъпване на вредите. Правото на възражение за самоучастието на застрахования при възстановяване на вредите, произтича от евентуална договореност между страните в застрахователния договор, докато правото на възражение за съпричиняване на пострадалия произтича от гражданската отговорност на застрахователя. Предмет на застрахователна закрила при застраховка ГО е отговорността на застрахования за непозволено увреждане, поради което застрахователното обезщетение зависи от деликтното обезщетение. При изключване възражението за съпричиняване на пострадали в настъпване на вредоносния резултат, би означавало застрахователят да носи по-голяма отговорност от тази на самия застрахован. Съобразно изложеното дотук неправилно Бургаският апелативен съд е приравнил недопустимостта на възражение за самоучастие на застрахования по задължителна застраховка ГО по чл.226, ал.2 КЗ на недопустимост на възражение за съпричиняване на вредите по чл.51, ал.2 ЗЗД. Трайно установена е съдебната практика, че при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за причинените вреди, следва на основание чл.51, ал.2 ЗЗД да се отчита и приносът на самия увреден. Решението на Бургаския апелативен съд в обжалваната от ЗПАД”Д” гр. С. част ще следва да бъде отменено и делото върнато на апелативния съд за обсъждане на направеното от ответния застраховател възражение за съпричиняване на пострадалия в настъпване на вредоносния резултата. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд   Р Е Ш И:     ОТМЕНЯВА решение №11 от 30.03.2009 год. по гр.д. №25/2009 год. на Бургаския апелативен съд, ГО, в частта, с която З. „Д” гр. С. е осъден да заплати на Г. Л. М., като непълнолетен, действащ със съгласие на майка си П, на основание чл.226, ал.1 КЗ още сумата 20 000 /двадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на баща му- Л. М. , починал при настъпило ПТП, ведно със законната лихва начиная от 25.05.2007 год., както и да заплати по сметка на Бургаския апелативен съд държавна такса в размер на 800 лв. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд в отменената част. В останалата част въззивното решение е влязло в сила.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: