2 Р Е Ш Е Н И Е № 859 С. 11.01.2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми декември, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1295/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. „Св.Св. К. и М.”,[населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. Х. срещу въззивно решение №956 от 28.05.2009 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №737/2009 г., с което е оставено в сила решение №193 от 29.12.2008 год. на Пловдивския районен съд по гр.д. №2250/2008 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от М. Т. З. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Според въззивния съд уволнението на ищцата е незаконно, тъй като подборът не е извършен между всички учители, заемащи длъжността на ищцата – учител по Б.. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че извършеният подбор по чл.329 КТ не е законосъобразен. От представените във въззивното производство писмени доказателства се установява, че в подбора не е включена М. Т., тъй като същата не е работила в училището от 30.06.2008 г. Тя е замествала отсъстващата от работа Д. М.. Последната се е върнала на работа от посочената дата и е участвала в подбора. От тези доказателства е видно, че в подбора не е участвала и Д. В., поради отсъствието и от работа. Тя е била в отпуск поради бременност и раждане и в подбора е била включена заместничката и Б. Т.. Ответницата по жалбата М. Т. З., [населено място], не е заявила становище. С определение №85 от 21.01.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №956 от 28.05.2009 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №737/2009 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос за ограничението за ползване на нови фактически твърдения и нови доказателства във въззивното производсво съобразно разпоредбата на чл.266 ГПК, По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според разпоредбата на чл.266 ГПК във въззивното производство могат да се събират само две групи доказателства. Първата са доказателства за новооткрити и новонастъпили факти - след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и доказателства, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Причините за тази невъзможност трябва да бъдат не само посочени, но и доказани. Втората група са доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция поради нарушаване на съдопризводствените правила. Тук се включват случаите, когато страната е поискала доказателства, но в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд не е допуснал. В тази група са и доказателства, които изобщо не са били поискани пред първоинстанционния съд поради предшестващо негово нарушение на процесуалните правила – става въпрос за задълженията на съда служебно да извърши доклад на делото, в който да даде правна квалификация на спора, да разпредели доказателствената тежест, да определи кои факти подлежат на доказване, да укаже на страните необходимостта да посочат доказателства за твърдените от тях факти. За процесуалните нарушения обаче в първоинстанционното производство въззивният съд не следи служебно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд съобразно изложеното по-горе правилно е отхвърлил искането за събиране на доказателства във връзка със законността на извършения подбор. Това е така, защото първо - не е изпълнено императивното изискване по чл.260, т.6 ГПК за посочване причините, които са попречили на жалбоподателя да ги посочи или представи и второ – представените с въззивната жалба писмени доказателства не попадат в нито една от посочените групи доказателства, допустими във въззивното производство. Ето защо е правилен и изводът, че подборът не е законосъобразен, тъй като не е доказано извършването му между всички учители, заемащи длъжността на ищцата – учител по Б.. Незаконосъобразно извършеният подбор прави уволнението на ищцата незаконно. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №956 от 28.05.2009 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №737/2009 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.