1 Р Е Ш Е Н И Е № 337 гр. София, 30 ноември 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Красимира Колова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1162/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител В. Д., срещу определение №612 от 26.06.2015г. на Варненски окръжен съд, постановено по внчхд №1387/2014г. Оплакванията на касатора са за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Изрично не се сочат конкретни касационни основания, но от съдържанието на жалбата може да се направи извод, че се поддържа такова по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, а именно нарушение на материалния закон. Правят се искания в условията на алтернативност, за отмяна на атакуваното определение или за намаляване размера на присъдените разноски до законоустановения минимум, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. В съдебното заседание пред касационната инстанция частният тъжител поддържа касационната си жалба. Намира, че претендираните разноски са въз основа на представен след приключване на производството договор за правна помощ/считан за писмено доказателство/, който не е следвало да бъде допуснат, тъй като е представен несвоевременно. Моли за уважаване на жалбата му. Представителят на ВКП изразява становище за основателност на жалбата, но не по съображенията, изложени в нея. Намира, че атакуваното определение следва да бъде отменено, тъй като е постановено от въззивната инстанция, която не е имала правомощия за произнасяне по реда на чл.306 от НПК, тъй като след влизане в сила на присъдата компетентен да се произнесе по разноските е първоинстанционният съд. Счита, че делото следва да бъде върнато на първата инстанция за ново разглеждане в производство по чл.306 от НПК. Подсъдимата и защитата й, редовно призовани, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Пред РС-Варна е било образувано нчхд № 5166/13г. по подадена частна тъжба от В. Д. срещу С. И.. С разпореждане от 08.10.2013г., съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на РС- Хасково. Пред Хасковски районен съд е било образувано нчхд №900/13г., като в проведеното на 29.11.2013г. съдебно заседание подсъдимата С. И. е била представлявана от адв. Б. Б., надлежно упълномощен, видно от приложеното по делото пълномощно, при това да представлява подсъдимата пред всички съдебни инстанции, до приключване на наказателното производство. В същото съдебно заседание, съдът е прекратил съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. С определение № 221 от 20.12.2013г., постановено по нчд №2315/13г., ВКС е изпратил делото за разглеждане на РС-Варна. Във Варненски районен съд е било образувано нчхд №6850/13г., по което с присъда № 306 от 13.10.2014г. подсъдимата С. И. е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 147, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е била освободена от наказателна отговорност, с наложено административно наказание глоба в размер на 1000лева. С въззивна присъда № 14 от 29.01.2015г., постановена по внчхд № 1387/14г., Окръжен съд-Варна е отменил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда и е постановил нова, с която е признал подсъдимата И. за невиновна и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по обвинението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 147, ал.1 от НК. С решение № 227 от 12.06.2015г., постановено по кнд №554/15г., ВКС, второ наказателно отделение е оставило в сила въззивната присъда. С определение № 612 от. 26.06.2015г., по нчхд № 1387/14г., Окръжен съд –Варна в производство по чл.306, ал.1, т.4 от НПК е осъдил частният тъжител В. Д. да заплати на С. И. сумата от три хиляди и петстотин лева, платено адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е допустима, но е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.189 от НПК съдът решава въпросите за разноските с присъдата или с определение. По дела, образувани по тъжба на пострадалия, когато подсъдимият бъде оправдан, те се възлагат на частния тъжител-чл.190 от НПК. В настоящият случай при постановяването на новата въззивна присъда, с която подсъдимата С. И. е оправдана, съдът не се е произнесъл по разноските. След постановяване на въззивната присъда, окръжният съд е бил сезиран с молба от подсъдимата И. за възлагане на направените от нея разноски в тежест на частния тъжител. Независимо, че въззивният съд е бил длъжен да се произнесе в производство по чл.306 от НПК, върху молбата е отбелязано”след влизане на присъдата в з.с.”. Това е предопределило и произнасянето по въпроса, относно разноските, след влизане в сила на въззивната присъда. При постановяване на определението си по чл.306, ал.1, т.4 от НПК, ОС-Варна не е допуснал нарушения на материалния закон. Възложил е на частния тъжител направените от подсъдимата разноски, в случая за адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна помощ и съдействие, сключен между подсъдимата и адв. Б. Б.. Предмет на този договор е оказване на правна помощ и съдействие, изразяващо се в процесуално представителство по нчхд № 900/13г. по описа на РС-Хасково до окончателното му приключване във всички инстанции.Също така страните са договорили възнаграждение в размер на три хиляди и петстотин лева. Неоснователно е оплакването на касатора, за незаконосъобразност на атакуваното определение, поради представянето на посочения договор в по-късен момент от този на упълномощаването/след влизане в сила на присъдата/. Действително след сключването му, страните са били длъжни да го представят по съответното дело, но той няма характер на доказателство, относимо към обстоятелствата от предмета на доказване, също така не е обвързващ с надлежността на упълномощаването. В случая от значение е факта, че този договор е сключен на 25.11.2013г., в хода на висящото и неприключило наказателно производство от частен характер, по което С. И. е имала качеството на подсъдима. Касаторът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Това оплакване не може да бъде възприето за основателно от настоящия състав, тъй като то не намира законова опора. За разлика от ГПК, в НПК не е налице разпоредба, която да дава възможност за присъждане на по-нисък размер от претендираните и доказани разноски от страните, в частта им относно платеното адвокатско възнаграждение, при прекомерност с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото. Нещо повече в НПК изрично е уреден въпросът във връзка с възлагането на разноските при признаване на подсъдимия за невиновен, като по делата от частен характер, те се възлагат на частния тъжител. Нормата на чл.190, ал.1 от НПК е относима към всички разноски, направени и доказани от подсъдимия, включително и адвокатското възнаграждение. С оглед на изложеното, жалбата на частния тъжител В. Д. е неоснователна, а атакуваното определение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Неоснователно се явява възражението на прокурора, че след влизане в сила на присъдата компетентен да се произнесе по реда на чл.306 от НПК е бил първоинстанционният съд. Това би било вярно, ако въззивната инстанция не беше постановила нова присъда, с която съдът е имал задължението да се произнесе по разноските, но тъй като това не е сторено с присъдата , единствената възможност е да го направи по реда на чл.306 от НПК, още повече, че след постановяване на присъдата, е бил сезиран с изрична молба от подсъдимата. Защо не се е произнесъл по молбата, а е постановил, че ще го направи след влизане в сила на присъдата е въпрос, който не подлежи на коментар от тази инстанция. Предвид горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 612 от 26.06.2015г., постановено по нчхд № 1387/14г., по описа на Окръжен съд –Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: