Ключови фрази
Делба * съсобственост * приложим закон * наследяване * намаляване на завещателно разпореждане * определяне на квоти * международна компетентност на български съд * приложимо право


4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 150

София, 14.07.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

с участието на секретаря Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 6280 / 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 194 от 28.03.2016г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1531/ 7.08.2015 г. по гр.д.№ 1800/ 2015г. на Варненски окръжен съд по въпроси, свързани с определяне на приложимото право при делба с международен елемент и по- конкретно за приложението на чл.89, ал.4 КМЧП във връзка с изискването изборът на приложимото право да бъде направен във формата на завещателно разпореждане.
В жалбата на съделителката К. З. се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно и противоречи на материалния закон, тъй като съставянето на завещание само по себе си не изпълнява изискването за форма на избора.
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните са наследници- съпруга и две деца на общия наследодател В. В. З.- германски гражданин, а производството е за делба на останалите в наследство и намиращи се в България недвижими имоти- два апартамента и гараж в [населено място]. Наследодателят е оставил завещание в полза на съпругата си Н. З. и сина К. З., направено под формата на уреденото в германското наследствено право и непознато по нашето право т.н. ”съвместно завещание” по § 2265 и сл. от Германския граждански законник. Въззивният съд е приел, че със съставянето на това завещание наследодателят е избрал наследяването на неговото имущество в цялост да стане по германското право, поради което и зачел последиците му, с изключение на това, че се накърнява запазената част на ищцата К. З., поради което и съгласно разпоредбата на чл. 89, ал.5 КМЧП във вр.с чл.30 ЗН намалил завещанието с ¼ ид.ч. При тези данни делбата е допусната при дялове 1/8, респ.1/4 ид.ч. за К. З. и 7/8, респ. ¾ ид.ч. за Н. З.. К. З., който е последващ- след смъртта на майка си, наследник, не участва в делбата.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, становището на настоящия състав е следното:
Според КМЧП наследяването на недвижимите имоти се урежда от правото на държавата, в която те се намират. Наследодателят обаче, ако е гражданин на друга държава, може да избере приложимо право относно наследяването да бъде неговият отечествен закон.
Съгласно чл.89, ал.4, пр.2-ро КМЧП изборът на приложимото право трябва да бъде направен във формата на завещателно разпореждане. В доктрината се поддържа, че изборът трябва да бъде изричен и че препращането към формата на завещателното разпореждане има за цел да посочени единствено формата на действителност на избора и че не е задължително това изявление да се съчетава с изготвяне на завещание. В този смисъл Е.М.- Германското наследствено право, Ф., 2012, стр. 305, а според В.С. - М.- Коментар на КМЧП- С., 2010, с. 296, както и в статията Приложимо право при наследяването според КМЧП- Сп. Съвременно право, 2/ 2008г. стр. 57 мълчалив избор на приложимо право при наследствените отношения не е допустим Според С.Й.- сп. Правна мисъл, 3/2009г. не е необходимо завещанието да съдържа и други разпореждания, а е достатъчно / а според други автори- задължително/ то да включва или да съдържа единствено клауза за избор на приложимо право. Според същия автор- Наследяване по завещание в международното частно право- С., 2012, стр.284 изборът трябва да бъде изричен и да се извърши посредством завещание.
Въззивният съд е приел, че с факта на изготвяне на завещанието наследодателят е направил избор приложимото право да бъде по неговия отечествен закон- т.е. по германското право, тъй като е бил германски гражданин. Прието е, че това е форма на мълчаливо определяне на приложимото право, която е допустима по смисъла на чл.89, ал.4, пр.2-ро КМЧП.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че в посочената част решението на въззивния съд е правилно и следва да се сподели. Изборът на приложимо право представлява едностранно изявление на наследодателя и е израз на автономия на волята му, като изискването да е направен изрично е въведено с оглед да се създаде яснота и предварително да се организира наследяването, а нормата е в интерес както на наследодателя, така на неговите наследници и всички заинтересовани лица. Същевременно с избора, който е ограничен само до отечественото право на наследодателя, се държи сметка, че то е в най-тясна връзка с личността на наследодателя, който в случая освен че е германски гражданин, но и постоянното му местоживеене, както и на семейството му, е в Германия. Следва да се сподели разбирането, че с изготвяне на завещание, познато само по германското право, и тъй като завещанието е универсално, наследодателят е изразил волята си приложимото право за уреждане на неговото наследство в цялост да бъде германското право и с това е направил валиден откъм формата избор по смисъла на чл.89, ал.4, пр.2-ро КМЧП. Аргумент в подкрепа на това становище е начинът, по който въпросът е уреден в Регламент (ЕС) № 650/2012, който с оглед смъртта на наследодателя през 2012 г. не се прилага директно за случая, но може да служи като указание за практиката в каква насока се развива разбирането за формата на избор на приложимо право и че освен изрично, е допустима и друга форма на избора. Така в чл. 22 , ал.2 от регламента се приема, че са възможни няколко форми за избор на приложимо право, а именно като изборът се направи изрично, или като е виден от условията на направеното завещание. В т.39 от Преамбюла към регламента се пояснява, че изборът би могъл да се счита за направен когато в акта на разпореждане починалият се е позовал на конкретни разпоредби от правото на държавата, чийто гражданин е или когато по друг начин е посочил това право. С оглед на данните по делото следва да се приеме, че е изготвено завещание, което по вид, форма и съдържание е уредено от германското право, а това е съвместното завещание по § 2265 ГГК, съчетано със завещанието чрез последващо наследяване- Nacherbfolge, уредено в § 2100 и сл. от ГГК, при което наследодателят е обявил за свой наследник съпругата си, а за заместващ наследник сина си К., който остава единствен наследник и ако съпругата почине преди наследодателя. Това завещание намира широко приложение в Германия и затова следва да се приеме, че използването му е начин от страна на наследодателя да изрази избора си за приложимо право, а именно неговото отечествено право. Действителността на избора се потвърждава и от обстоятелството, че се касае за едно универсално завещание, с което се решават въпросите на наследството в неговата цялост, което е и една от целите на предвидената възможност за избор.
В съответствие с изложеното следва да се приеме, че въззивният съд по-нататък в разсъжденията си правилно е приложил и разпоредбата на чл. 89, ал.5 КМЧП, която ограничава избора в случаите, когато чрез завещанието се засяга запазената част на наследниците, на които както отечественото право на наследодателя, така и нашият ЗН признават правото на такава запазена част. Освен това националният закон дава по-ефикасна защита на наследника със запазена част, тъй като възстановяването й става като идеална част от завещания имот, докато германското право, макар и да признава правото на запазена част, допуска възстановяването й да стане само парично, а обезщетението е равно на половината от стойността на законната част на наследника- вж. Е. М., цит. съч., стр.331. Идеята за закрила на наследниците със запазена част, които се обезнаследяват чрез завещанието, е залегнала и в Регламент № 650/ 2012 - вж.напр.т.38 и 50 от преамбюла към регламента.
По изложените съображения и като се има предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1531/ 7.08.2015 г. по гр.д.№ 1800/ 2015г. на Варненски окръжен съд.
Осъжда К. В. З., съдебен адрес [населено място], ул.П. к., № 2, ет.2, адв. Б. Б., да заплати на Н. М. З. , съдебен адрес [населено място], бул.О. п. п., 54, ет.3, офис 13, адв. Г. Н. разноски по делото пред ВКС в размер на 7820 лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: