Р Е Ш Е Н И Е №404 гр. София, 2 ноември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1224 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.2 от НПК. Образувано е по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура против въззивна оправдателна присъда № 210/08.07.2015 г., постановена по внохд № 5533/2014 г. по описа на Софийски градски съд. В протеста са направени оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон. В допълнението към протеста се поддържа тезата, че оправдателната присъда, с оглед смъртта на единия от подсъдимите - Г. Н., е постановена при непълнота на доказателствата, като не са допуснати и разпитани в качеството им на свидетели полицейският инспектор, снел обясненията на починалия подсъдим на „фаза проверка” и на жената живяла с Н. на съпружески начала. Според представителя на държавното обвинение, макар и косвени по своя характер, техните показания биха допринесли за изясняване на обективната истина и биха били източник на доказателства, както за ролята на починалия Н., така и за осъщественото от подсъдимия Н.. Претендира се да бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение. В съдебно заседание представителят на ВКП счита, че протестът е основателен и следва да бъде уважен. Прокурорът застъпва становището, че с неразпитването на посочените в протеста лица, не са събрани всички доказателства по делото, което представлявало нарушение на процесуалните правила и конкретно на императивните разпоредби на чл.13 и чл.14 от НПК. Подсъдимият Д. Н. - лично и чрез защитника си адв.Н. Д., моли протестът срещу въззивната присъда да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като той не бил извършил вмененото му във вина престъпление. Гражданският ищец Т. Г., въпреки предоставената му от съда възможност, не се явява и не взема становище. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С присъда от 07.11.2014 г., постановена от РС - София по нохд № 7468/2014 г. подсъдимият Д. К. Н. е признат за виновен в това, че на 05.02.2014 г. от 08,00 до около 19,30 ч. в [населено място], [жк], в съучастие с починалия Г. Н. като съизвършител, чрез използване на неустановено техническо средство и чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот, при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи на обща стойност 575 лв., поради което и на основание чл. 196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.„А” и „Б” от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия от така наложеното му наказание лишаване от свобода. На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 575 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от инкриминираното деяние. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По жалба на защитника на подсъдимия адв.В. Т. е образувано внохд № 5533/2014 г. по описа на Софийски градски съд. С присъдата, предмет на настоящата касационна проверка, въззивният съд на основание чл.336 ал.1 т.3 вр. с чл.334 т.2 от НПК е отменил първонистанционният съдебен акт и е постановил нова присъда, с която подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото му обвинение, предявеният граждански иск е отхвърлен като неоснователен, а направените по делото разноски остават за сметка на държавата. Районният съд е постановил отменената осъдителна присъда срещу подсъдимия Д. Н. по обвинението за извършена „взломна” кражба, в съучастие с починалия на 02.09.2014 г. Г. Н., като е приел в мотивите си, че в случая липсват преки доказателства за авторството на деянието, а са налице само косвени такива. Обясненията на Н., в които той отрича участието си в деянието, като твърди, че е изнасял от дома на съучастника си Н., съсед на пострадалия Т. Г., не вещите предмет на престъпното деяние, а дървени летви, са съпоставени с депозираните на досъдебното производство показания на незаинтересования от изхода на делото свидетел М. П. и на неясния видеозапис, от който не може да се направи идентификация на заснетите в него лица. Прието е, че участието на подсъдимия Н. в инкриминираното деяние се изразява не в отнемането, а в установяването на трайната фактическа власт върху вещите, предмет на престъплението. От своя страна, въззивният съд е правел съдебно следствие по време, на което е положил необходимите усилия за намирането и провеждането на разпит на свидетеля П., в чийто показания от досъдебното производство се съдържат единствените факти, свързани с участието на Н. в изпълнителното деяние, от които първоинстанционният съд е направил извод и за съпричастността на Н.. В този смисъл градският съд е изпълнил задължението си да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда и е приел нова фактическа обстановка. След като е подложил на собствен внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване, второинстанционният състав е достигнал до извода, че подсъдимият Н. не е второто лице – заедно с Н., изнесло от блока на пострадалия инкриминираните вещи. В протеста не са направени възражения срещу оценъчната дейност на въззивния съд. Тя е реализирана при спазване на правилата на формалната логика, като доказателствата са ценени съобразно действителното им съдържание и са изложени убедителни мотиви във връзка с кредитирането им. При така установената налична доказателствена съвкупност съдът обосновано е приел, че в случая не са налице достатъчно безспорни и достоверни доказателства, аргументиращи единствения възможен извод относно авторството на престъплението, а именно - че подсъдимият Н. е човекът изнесъл от жилищния блок телевизора и видео играта и че точно той е бил забелязан от св.П.. Ето защо несъгласието на прокурора с направените от въззивния съд изводи, при липсата на процесуален недостатък в аналитичната му дейност, не представлява нарушение на принципите на чл. 13 и чл. 14 НПК и съдът не може да бъде упрекнат, че е допуснал съществено процесуално нарушение. С оглед възражението в протеста свързано искането за допускането в качеството му на свидетел на полицейския служител - инспектор Д. М. относно депозираните на „фаза проверка” обяснения на починалия подсъдим Н., направено за първи път пред касационната инстанция, трябва да се посочи, че в случая това се явява напълно неоснователно. На досъдебното производство, след като му е повдигнато обвинение, а и в хода на първоинстанционното съдебно производство - до смъртта му Г. Н. се е възползвал от правото си да не дава обяснения, а и свидетелят очевидец П. не е могъл да разпознае другия подсъдими Н. нито на досъдебното производство, нито в хода на въззивното следствие. Същевременно с това се иска да бъде допуснат до разпит свидетел, който е получил информация за факти и обстоятелства, станали му известни в резултат на проведена "беседа", без Н. да е имал все още каквото и да било процесуално качество. Ето защо при удовлетворяване на искането на прокурора - при допускане до разпит качеството му на свидетел на инспектор М., съдържащите се в показанията му фактически данни евентуално биха били единствените, при това производни доказателства относно хипотетичното участие на подсъдимия Н. в извършване на изпълнителното деяние. При това положение, от една страна е процесуално недопустимо при липсата на обяснения по делото те да се да се заменят с производни доказателства, а от друга - само показанията на М. биха били недостатъчни за установяване на авторството на престъплението. Неоснователно се явява и искането да бъде допусната в качеството на свидетел и жената, живяла към инкриминирания момент на съпружески начала с починалия Н.. По делото липсват, каквито и да било не само доказателства, а и данни за съпричастност на Р. П. към престъпното деяние. Единственото известно за нея е, че живяла с Н. и десет месечната им дъщеря в кв.Л., докато престъплението е осъществено в кв.Л., на [населено място]. С нейния разпит трудно биха се установили факти от значение за делото, а още по-малко да се съберат доказателства в претендираната от представителя на държавното обвинение насока - да се „провери достоверността на заявеното от Н. пред М. и да се съберат доказателства за наличието на умисъл у подсъдимия Н.”. При така направените възражения в протеста за непълнота на доказателствата и с оглед на гореизложеното настоящият касационен състав счита, че за правилното изясняване на фактите по делото, включително и въпросът за авторството, съвсем не зависи от количеството доказателствени материали, а от тяхното съдържание. В случая наличната система от косвени доказателства не е достатъчна за извеждане на категоричен извод за авторството, а именно, че в извършване на престъплението е участвал и подсъдимият Н.. Изводът на въззивната инстанция, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй като съществуват и не са категорично опровергани и други версии относно възможността друго лице да е помогнало на Н. да изнесе вещите предмет на кражбата от блока, не почива на логически и правни грешки, относими към касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. В този смисъл претендираната в протеста непълнотата на доказателствата не се явява е основание за отмяна на присъдата, тъй като не се е отразила отрицателно върху задължението на съда за установяване на обективната истина, поради което касационният протест следва да бъде оставен без уважение. С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила присъда № 210/08.07.2015 г., постановена по внохд № 5533/2014 г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: