Р Е Ш Е Н И Е
№ 50090
гр. София, 12.03.2024год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА НИКОЛАЙ МАРКОВ
при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 495 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД срещу решение № 614/08.10.2021г. по в.т.д. № 2335/2020г. на Апелативен съд -София, с което е потвърдено решение № 618/23.04.2020г. по т. д. № 391/2019г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения по реда на чл.649, ал.1 ТЗ от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД иск с правно основания чл.135, ал.1 ЗЗД, с конституиран съищец синдикът на „Мицевски Билд Корект“ ЕООД /н/, срещу „Мицевски Билд Корект“ ЕООД /н/ и „Дова“ ЕООД /н/, с който се иска да се обяви за относително недействителен по отношение на кредиторите на „Мицевски Билд Корект“ ЕООД /н/ договор за продажба на недвижим имот, сключен на 05.02.2015г., с който „Сити Пойнт Ботевград" ЕООД, сега „Мицевски Билд Корект" ЕООД /н/ е продал на „Дова" ЕООД описан поземлен имот с идентификатор 05815.303.119, заедно с построената в имота сграда с идентификатор 05815.303.1 19.1, както и предявения по реда на чл.649 ал.2, вр. с ал.1 ТЗ обусловен иск срещу „Дова“ ЕООД /н/ за връщане на посочения по-горе имот в масата на несъстоятелността на „Мицевски Билд Корект" ЕООД /н/.
Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява се несъгласие с извода на въззивния съд, че не е осъществена субективната предпоставка за уважаване на отменителния иск по чл.649, ал.1 ТЗ, вр. чл.135, ал.1 ЗЗД. - знание у страните по процесната сделка за увреждането. Излагат се съображения, че самостоятелната активна легитимация на синдика по иска и задължителното му участие като съищец в производството по чл.649, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.135 ЗЗД определя и процесуалното качество на процесуален субституент на кредитора - ищец, който предявявайки иска, защитава чужди права - на всички кредитори в производството по несъстоятелност, и на когото не могат да бъдат противопоставяни лични възражения. Счита, че предявяването на иск от кредитор, вместо от синдика, не може да утежнява правното положение на останалите кредитори при преценка на неговата основателност, с оглед доказване на правни предпоставки, относими единствено към правната сфера на кредитора - ищец. В тази връзка неправилно съдът е приел, че липсва знание за увреждане, тъй като в полза на кредитора, който е процесуален субституент, е учредена договорна ипотека върху процесния имот и той ще може да се удовлетвори чрез изпълнение върху имота, независимо в чия собственост той се намира. Сочи се, че съдът не е обсъдил и многобройните обстоятелствата, от които касаторът извежда знанието на страните за увреждане на кредиторите на длъжника.
Синдикът на „Мицевски Билд Корект“ ЕООД /н/, в качеството си на съищец, не взема становище по жалбата.
Ответниците по жалбата, „Мицевски Билд Корект“ ЕООД /н/, призован чрез органния си представител, и „Дова“ ЕООД /н/, призован чрез синдика му, не представят отговор на същата.
С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по правния въпрос: „Спрямо кого следва да се извърши преценката за наличие на знание за увреждане по см. на чл 135, ал.1 ЗЗД на страните по атакуваната сделка – по отношение на конкретния кредитор, предявил иска по чл. 649, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 135 ЗЗД, или спрямо кредиторите на несъстоятелността?“
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорно е установено, че с договор за цесия от 15.10.2018г ищецът „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е придобил от „Уникредит Булбанк" АД вземане срещу ответното дружество „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н), възникнало въз основа на договор за банков кредит № 001/21.03.2008г., изменен и допълнен с анекси: № 1/14.11.2008г., № 2/23.03.2009г., № 3/15.09.2009г., № 4/30.12.2009г., № 5/19.01.2010г. и № 6/31.03.2010г. На 23.11.2018г. длъжникът „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н) е надлежно уведомен за извършената цесия.
Вземането на банката по договора за банковия кредит с последващите към него анекси е обезпечено с договорна ипотека, учредена от „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н), тогава с наименование „Сити Пойнт Ботевград" ЕООД, с нотариален акт от 26.08.2008г., подновена от банката в срока по чл.172, ал.1 ЗЗД въз основа на от 14.08.2018 г.
С нотариален акт от 31.01.2013г., „Сити Пойнт Ботевград" ЕООД, понастоящем „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н) е учредило право на ползване върху посочения недвижим имот в полза на Х. Г. Х., която към този момент е управител на ответното дружество „Дова" ЕООД (н) и едноличен собственик на капитала на дружеството „Барег" ЕООД, което от своя страна е едноличен собственик на капитала на „Дова" ЕООД (н).
С нотариална покана от 13.11.2014г., връчена на 23.12.2014г. при условията на чл.47, ал.5 ГПК на адресата „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н), същият в качеството му на длъжник е бил уведомен от „Уникредит Булбанк" АД за общия размер на задълженията си към банката, произтичащи от договора за банков кредит от 21.03.2008г., които към датата на изпращане на поканата 13.11.2014г., са в размер на 2 259 011.54 евро.
На 05.02.2015г., с договор за покупко-продажба, сключен нотариална форма „Сити Пойнт Ботевград" ЕООД, понастоящем „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н), е прехвърлило на ответника „Дова" ЕООД (н) правото на собственост върху процесния недвижим имот срещу продажна цена в размер на 70 000 лева с включен ДДС, платима в 7-дневен срок от подписване на договора.
На 06.04.2015г. ответното дружество „Дова" ЕООД (н) е получило уведомление изх. № 03314/01.04.2015г., с което ЧСИ Н. Д. уведомява дружество в качеството му на ипотекарен длъжник, че по изпълнително дело № 20157930400054 с взискател „Уникредит Булбанк" АД и длъжник „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н) е насрочен опис на процесния имот за 11.05.2015г. Впоследствие, с протокол на ЧСИ от 10.07.2015 г. е извършен опис на имота, като в протокола е отразено, че върху същия е наложена възбрана на 03.04.2015г.
С решение № 952/30.05.2016г. по т. д. № 7493/2015г. на СГС по отношение на ответното дружество „Дова" ЕООД (н) е открито производство по несъстоятелност и същото е обявено в неплатежоспособност с начална дата 31.12.2014г.
С решение № 554/01.03.2018г. по т.д. № 904/2017г. по описа на Софийски градски съд по отношение на ответното дружество „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н) е открито производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособността му, с начална дата на същата 31.12.2013г.
Вземането на „Уникредит Булбанк;' АД по договор за банков кредит № 001/21.03.2008г. е прието в производството по несъстоятелност на „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н) в общ размер от 5 770 291,58 лева и в този размер е включено в списъка на приетите от синдика вземания, одобрен с определение от
22.05.2018г. на съда по несъстоятелността. Това вземане по силата на договор за цесия от 15.10.2018г. е придобито от ищеца „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, който така е придобил качеството на кредитор на несъстоятелността и в едногодишния срок по чл. 649, ал.1 ТЗ (редакцията преди изм. със ЗИД ТЗ, обн. в ДВ бр.66/2023г.) е предявил отменителния иск - на 27.02.2019г., като решението за откриване на производството по несъстоятелност е вписано в ТР на 01.03.2018г.
За придобитото вземане, ищецът е уведомил съда по несъстоятелността с молба от 30.11.2018г. и след привнасяне на разноски по чл.632, ал.2 ТЗ съдът е възобновил производството по делото с решение № 2413/05.12.2018г.
По делото е разпитан като свидетел К. В. П., от показанията на който е установено, че същият не знае негови познати или роднини да са били управители или съдружници в някое от дружествата, страни по делото. Свидетелят е имал връзка с лицето Х. Г. Х. от 2005г. до 2011г., с която са били съдружници в „Платинум 21" ООД. След като през 2011г. връзката на свидетеля с лицето Х. е била преустановена, тя е започнала връзка с Е. Д., с който е започнала да живее на семейни начала. Към 2017г., когато свидетелят ги е видял заедно, Х. и Е. Д. са били заедно.
С оглед установените факти по делото, съдът е приел, че ищецът „Агенция за събиране на вземания" ЕАД се легитимира като кредитор на ответника „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н). Решаващият състав е счел, че е налице увреждане на кредиторите на несъстоятелността, предвид продажбата на процесния недвижим на 05.02.2015г. от длъжника „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н), с тогавашно наименование „Сити Пойнт Ботевград" ЕООД, на другия ответник по делото „Дова" ЕООД (н). Посочено е, че атакуваната от ищеца сделка е породила своето вещноправно действие и е довела до изваждане на въпросния недвижим имот от патримониума на продавача, поради което съдът е заключил, че към откриване на производството по несъстоятелност по отношение на „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н) имотът не е част от имуществото на длъжника, с оглед на което не би могъл да послужи за удовлетворение на кредиторите в несъстоятелността.
От друга страна, апелативният състав е приел, че по делото не е установено наличието на третата предпоставка, необходима за уважаване на отменителния иск, а именно знание от страните по атакуваната сделка за увреждането. Посочено е, че този въпрос следва да се преценява от съда в рамките на наведените от ищеца фактически твърдения, а именно, че процесната сделка уврежда кредитора по договора за банков кредит от 21.03.2008г. - „Уникредит Булбанк" АД, на който ищецът е правоприемник в качеството на цесионер.
В мотивите на решението съдът е посочил, че знанието за увреждане следва да е налице към момента на сключване на сделката, което подлежи на установяване от кредитора с всички допустими доказателствени средства. Наличието на знание по смисъла на чл.135, ал.1 ЗЗД се изразява в съзнаването от страните по сделката - в случая покупко-продажба на недвижим имот, че чрез нея съществува възможност да се възпрепятства кредитора да се удовлетвори от стойността на имота, каквато възможност винаги е налице при замяната на един реален и неукриваем актив (недвижим имот) с друг актив, който длъжникът лесно би могъл да укрие (пари или вземане). Същевременно съдът е приел, че доколкото в случая предмет на атакуваната от ищеца сделка е прехвърляне на недвижим имот, ипотекиран в полза на кредитора на ответника „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н) - „Уникредит Булбанк" АД, чийто частен правоприемник в производството по несъстоятелност е ищецът „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, продажбата на ипотекиран имот при наличие на вписана и подновена ипотека, не би довела до затрудняване правата на кредитора. Също така съдът е счел, че третото лице-купувач на имота - „Дова" ЕООД (н), е знаело (чрез своя управител) за наличието на процесния договор за кредит, дължимите суми по него и вписаната за обезпечение на същите ипотека, поради което е заключил, че не е налице знание за увреждане на кредитора, тъй като то включва и знанието, че купувайки ипотекиран имот, третото лице придобива същият с вписаната тежест /чл.173, ал.1 ЗЗД/ и може да понесе риска от принудително изпълнение върху имота. Решаващият състав е приел, че същото важи и за длъжника-прехвърлител на ипотекирания имот. Изложени са съображения, че след като е учредил ипотека върху имота, вписана още на 26.08.2008г., длъжникът е знаел, че по този начин обезпечава възможността на ипотекарния кредитор да се удовлетвори от имота - дори и при прехвърляне на собствеността чрез покупко-продажба и то без значение размера на насрещната парична престация, т. е., че с учредената от него ипотека се защитава кредиторът по договора за банков кредит от последващи прехвърлителни сделки и се гарантира възможността му да се удовлетвори от имота.
Предвид гореизложеното решаващият състав е заключил, че предявеният иск с правно основание чл.649, ал.1 ТЗ, вр. чл.135, ал.1 ЗЗД се явява неоснователен, което е предпоставило и отхвърлянето и на обусловения от него иск по чл.649, ал.2 вр. ал.1 ТЗ, вр. чл.55, ал.1, пр. 3-то ЗЗД за връщане на процесния недвижим имот в масата на несъстоятелността на „Мицевски Билд Корект" ЕООД (н).
По поставения правен въпрос:
В практиката на ВКС ясно са изведени спецификите на специалния Павлов иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 135 ЗЗД спрямо класическия Павлов иск по чл.135 ЗЗД, който не е свързан със защита на масата на несъстоятелност при открито производство по несъстоятелност, която практика напълно се споделя от настоящия състав.
В решение № 382 / 11.01.2019 г. по т. д. № 1825/ 2017 г. на II т. о. на ВКС е прието, че за разлика от иска по чл.135 ЗЗД, специалният Павлов иск по чл. 649, ал.1, вр. чл.135 ЗЗД може да бъде предявен само пред съда по несъстоятелността (специална подсъдност), при наличие на висящо производство по несъстоятелност, в преклузивен едногодишен (сега двегодишен) срок от откриване на производството по несъстоятелност, като се характеризира със специална активна легитимация (синдик; при бездействието му – кредитор) и разширени субективни предели на силата на пресъдено нещо (спрямо всички участници в производството по несъстоятелност - синдика, длъжника и всички кредитори); извършва се преценка за накърняване на масата на несъстоятелност и има разширено приложно поле на презумпцията за недобросъвестност по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 649, ал. 4 ТЗ спрямо всички свързани лица.
В решение № 344 / 24.01.2019 г. по т. д. № 38/2018 г. на II т. о. на ВКС е подчертано, че при предявяване на класическия иск по чл. 135 ЗЗД преди откриване на производството по несъстоятелност, кредиторът защитава свои права, а не правата на останалите кредитори, за разлика от специалния Павлов иск по чл. 649, ал. 1, вр. чл. 135 ЗЗД.
Според постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 102/13.02.2023г. по ч.т.д. № 146/2013г. на II т.о. на ВКС, самостоятелната активна легитимация на синдика по иска и участието му като съищец в производството по чл.649, ал.1 от ТЗ гарантира провеждане на производството и защитата на всички кредитори на несъстоятелността и в случаите, в които кредиторът-ищец, предявил вземанията си, впоследствие не установи качеството си на кредитор.
Съгласно решение № 60164/31.05.2022г. по т. д. № 1895/2020г. на II т.о. на ВКС, при предявен иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ, вр. чл.135 ЗЗД сделката, предмет на иска, следва да уврежда масата на несъстоятелността, като предвид специфичната цел на тези искове (за попълване на масата на несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността) и предвиденото в чл. 649, ал. 5 ТЗ изключение относно действието на решението (не само по отношение на длъжника и кредитора – ищеца, но и по отношение на всички кредитори на несъстоятелността и на синдика), възникване на вземането по см. на чл. 649, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 135 ЗЗД е определената начална дата на неплатежоспособността, а не възникване на вземането на отделен кредитор.
Видно от формираната практика по чл. 290 и чл.274, ал.3 ГПК, искът по чл. 649, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 135 ЗЗД е част от специалните искове, изброени в чл. 649, ал. 1 ТЗ, за попълване на масата на несъстоятелността с цел удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността, поради което, на основание чл. 649, ал. 5 ТЗ, субективните предели на силата на пресъдено нещо, а от там и конститутивното действие на решението, се разпростират спрямо всички кредитори на несъстоятелността, а не само спрямо страните по делото, включително когото искът е предявен от кредитор при бездействие на синдика. Независимо дали ищец е синдикът или кредитор при бездействие на синдика, в който случай последният се конституира като съищец, те действат в качеството си на процесуални субституенти на кредиторите на несъстоятелността, поради което преценката за знание на ответниците за увреждането не може да се извърши спрямо процесуалния субституент, а е по отношение на кредиторите на несъстоятелността, чийто потестативни права се упражняват. Фактическият състав на иска по чл. 649, ал. 1 ТЗ, вр. чл.135 ЗЗД не зависи от това кой от активно легитимираните лица е упражнил правото на иск – синдикът (същият по определение не е кредитор на длъжника - чл. 655, ал. 2, т. 2 ТЗ) или при бездействието му - кредитор, в който случай синдикът се конституира като съищец. В двете очертани хипотези предпоставките за уважаване на иска по чл. 649, ал. 1, вр. чл. 135, ал. 1 ЗЗД, с изключение на активната легитимация, са едни и същи, като преценката на съда обхваща наличието на увреждане на масата на несъстоятелността, а от там и на кредиторите на несъстоятелността, с извършена след началната дата на неплатежоспособността / свърхзадължеността възмездна сделка и знание на ответниците за него.
С оглед очертаните особености на иска по чл. 649, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 135, ал. 1 ЗЗД, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения въпрос: „Преценката за наличие на знание за увреждане по см. на чл. 135, ал.1 ЗЗД на страните по атакуваната възмездна сделка се извършва спрямо кредиторите на несъстоятелността, а не по отношение на конкретния кредитор, предявил иска по чл.649, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 135 ЗЗД.“
По съществото на касационната жалба:
С оглед отговора на поставения правен въпрос, неправилен е изводът на апелативния съд, че при иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 135, ал. 1 ЗЗД преценката за наличие на увреждане се осъществява спрямо завелия иска кредитор, а не спрямо кредиторите на несъстоятелността, чийто процесуален субституент е същият.
Не може да бъде споделен и доводът на въззивната инстанция, че рамките на извършената от съда преценка в случая са лимитирани от наведени от ищеца фактически твърдения, че процесната сделка уврежда банката - кредитор по договора за банков кредит от 21.03.2008г., чието вземане е придобито от ищеца въз основа на договор за цесия. Въпреки че съдът правилно е квалифицирал претенцията като иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ за обявяване на недействителността на процесния договор за покупко - продажба спрямо кредиторите на несъстоятелността на първия ответник, същият не е отчел очертаните по-горе специфики на този иск, както и фактът, че твърдението на ищеца, че сделката го уврежда в качеството му на кредитор, придобил вземане към длъжника чрез цесия, не променя фактическия състав на претенцията и релевантните за доказването му обстоятелства, още повече, че самият ищец е част от кредиторите на несъстоятелността, поради което е нормално да твърди и по отношение на и на себе си наличие на увреждане.
В настоящия случая е налице увреждане на кредиторите на несъстоятелността, тъй като посредством разпоредителната сделка от 5.02.2015г., сключена след началната дата на неплатежоспособност - 31.12.2014г., се намалява имуществото на длъжника, чрез замяна, както между впрочем е посочил и решаващият състав на САС, на реален и неукриваем актив (недвижим имот) с друг актив, който длъжникът лесно би могъл да укрие (вземане или пари).
Безспорно длъжникът-търговец знае за своето състояние на неплатежоспособност, като именно поради това законодателят му вменява в чл. 626 ТЗ задължение в 30-дневен срок от настъпването на състоянието да подаде молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност. Длъжникът е сключил процесния недвижимия имот на 05.02.2015г., след настъпване на състоянието на неплатежоспособност на 31.12.2014г., поради което към момента на сделката е налице знание на същия за увреждане на кредиторите на несъстоятелността посредством извършването й.
Основателно е оплакването на касатора, че въззивният съд не е обсъдил наведените от него обстоятелства, въз основа на които се извежда наличие на знание на страните за увреждане на кредиторите към момента на сключване на сделката, като част от фактическия състав на иска по чл.649, ал.1 ТЗ, вр. чл.135, ал.1 ЗЗД.
При липса на преки доказателства в трайната практика на ВКС – решение № 60164/31.05.2022г. по т. д. № 1895/2020г. на II т.о. и решение № 60/20.04.2017г. по гр.д. № 3094/2016г. на IV г.о., която се споделя от настоящия състав, се приема, че намерението за увреждане на кредиторите при предявен Павлов иск, а следователно и знанието за него, може да бъде установено и с коствени доказателства, които преценени в съвкупност и с оглед всички обстоятелства, биха могли да създадат сигурно убеждение у съда, че сделката, предмет на предявения иск, е сключена с цел /знание/ кредиторите да бъдат затруднени да се удовлетворят, като бъдат лишени от общото обезпечение, с което са разполагали.
В настоящия случай както първата, така и въззивната инстанция не са се произнесли по многобройните обстоятелства, от които се извежда знанието на купувача за увреждането на кредиторите, поради което те не могат да бъдат предмет на разглеждане за първи път пред касационната инстанция.
С оглед горното, въззивното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав, с указания за произнасяне относно обстоятелствата, от които се извежда наличие на знание на съконтрагента на длъжника за увреждането на кредиторите към момента на сключване на процесния договор, при извършване на съвкупна преценка на ангажираните за това доказателства по делото и на установимите въз основа на тях факти.
Водим от горното, на основание чл.293, ал. 2 и 3 Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 614/08.10.2021г. по в.т.д. № 2335/2020г. на Апелативен съд – София.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – София за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |