Р Е Ш Е Н И Е № 352 гр. София, 06 ноември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Мина Топузова при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Искра Чобанова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 1009/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е инициирано с искане на осъдения Т. Р. Х. от [населено място], за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 206 от 24 ноември 2011 година на Районен съд – гр. Кърджали, постановена по нохд № 1140/2011 година и потвърдена с Решение № 7 от 06 февруари 2012 година на Окръжен съд – гр. Кърджали, по внохд № 278/2011 година. В искането се твърди неправилно приложение на материалния закон при формиране от предходните съдебни инстанции на правните изводи за съставомерност на инкриминираното деяние по нормата на чл. 234, ал. 1 от НК и неправилно приложение на разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „б” от НК за отнемане на ½ идеална част от лекия автомобил, собственост на осъдения. Така заявената неправилност на атакувания съдебен акт ангажира отменителното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК. Отправеното до ВКС искане е за отмяна на решението на въззивния съд и освобождаване на осъдения от наказателна отговорност при условията на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание. В съдебно заседание пред ВКС осъденият Т. Х. не участва лично и не се представлява. Не са представени писмени бележки с доводи в подкрепа на искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда осъденият Т. Р. Х. е признат за виновен в това, че на 19. 06. 2011 година, в [населено място], обл. Кърджали, държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон (чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове) – 100 кутии цигари „М. слимс” на обща стойност 500 (петстотин) лева, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 1 във вр. чл. 58а, ал. 4 във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъден на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 53, ал. 1 от НК съдът е отнел ½ идеална част от лек автомобил „БМВ”, собственост на осъдения, конкретно идентифициран и описан в присъдата. Съдът е отнел в полза на държавата и предмета на престъплението – 100 кутии цигари „М. слимс” без бандерол. Присъдил е направените по делото разноски в размер на 50 лева, като ги е възложил в тежест на осъдения. В производство, инициирано по жалба на осъдения Х., е извършена въззивна проверка на присъдата и последната е потвърдена изцяло. Искането на осъдения Т. Х. за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. В искането, при неоспорени изводи на редовните съдебни инстанции по фактите, се възразява приложението на материалния закон в частта на формираните правни изводи за съставомерност на тези факти по нормата на чл. 234, ал. 1 от НК, която изисква и немаловажност на случая, наред с останалите елементи от състава на престъплението. Именно правните изводи на съдилищата за „немаловажност” на конкретното деяние са оспорени в искането на осъдения, с подробни доводи за тяхната неправилност, вкл. и за липса на съображения в тази насока и немотивирано възприемане на предложената от обвинението квалификация. Възразява се и отнемането на част от лекия автомобил на осъдения с твърдение за неговата неоснователност и неправилност. Напълно идентични възражения срещу постановената по делото присъда се съдържат и във въззивната жалба и те са били предмет на проверка и отговор от страна на въззивния съд (с. 4-5 от решението). ВКС не намира основания да не се съгласи с изложените там съображения, доколкото те напълно кореспондират с данните по делото и със закона. Първоинстанционното разглеждане на делото е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК – при хипотезата на цялостно признаване от осъдения на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът не е имал основание да откаже да одобри изразеното съгласие и правилно е провел съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 372-373 от НПК. Въззивният съд, от своя страна, е изложил подробни съображения по приложението на закона и по основанията, поради които не приема доводите на защитата в подкрепа на въззивната жалба. Съдът подробно е обосновал отказа си да определи извършеното престъпление като „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК - извод, базиран на количеството инкриминирани цигари, надхвърлящо нуждите на обичайното лично потребление, равностойността им, изведената степен на обществена опасност, не по-ниска от тази на останалите случаи на престъпления от този вид. Следва да се добави и акцентира върху обстоятелството, че паричната равностойност на предмета на престъплението е само един от критериите при оценката на конкретно престъпление като „маловажен случай”, при това съвсем не определящ и доминиращ. Съдебната практика изобилства с тълкуване в този смисъл, което очевидно е съобразено от решаващия съд, макар и да не е изрично посочено (ППВС № 6/1984 година, р. VІ, ТР № 62/1978 година, на ОСНК). Извън това, практиката на ВКС по конкретни дела чл. 234 от НК, също дава основание за извода, че преценката за „маловажност” е многостранна и винаги конкретна, съобразена със значителността на вредните последици, която винаги е социално-икономически обусловена, с мотивите и подбудите, с данните за личността на извършителя. В тази връзка следва да се припомни, че оценката на степента на обществена опасност на деянието и дееца е исторически обусловена и винаги е съобразена с характера на конкретните общественоопасни деяния и тяхното отрицателно значение на даден етап на развитие на обществото. В случая, държаните от осъдения 100 кутии цигари на обща стойност 500 лева не биха могли да бъдат преценени като пренебрежително малко в сравнение с останалите случаи от този вид. Тези обстоятелства, може би, могат да бъдат ценени при индивидуализацията на наложеното наказание, но сами по себе си и наред с останалите смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, не дават основание за правна оценка за „маловажност” на деянието по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК (в този смисъл вж. и р. № 97/2009 година на ВКС, ІІ НО, р. № 186/2011 година на ВКС, І НО, р. № 250/2011 година на ВКС, І НО, р. № 334/2011 година на ВКС, І НО, р. № 471/2011 година на ВКС, І НО и др.). Не би могло да бъде прието и възражението на осъдения Х. относно приложението на разпоредбата на чл. 53 от НК по отношение отнемането на частта от лекия автомобил, която е извън семейната имуществена общност, като вещ, послужила за извършване на умишленото престъпление. Именно в автомобила са били съхранявани и транспортирани инкриминираните цигари. Затова въззивният съд правилно е утвърдил приложението на посочената разпоредба. Искането за освобождаване на осъдения от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при условията на чл. 78а от НК няма как да бъде удовлетворено, защото не държи сметка за съдържанието на тази законова разпоредба и възможните хипотези за прилагането й. В подкрепа на така направеното искане не са изложени доводи и съображения. Деянието е извършено при действието на настоящата редакция на нормата на чл. 234, ал. 1 от НК, която предвижда наказания от една до шест години лишаване от свобода, глоба и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Престъплението е умишлено и не удовлетворява изискванията на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1, б. „а” от НК за прилагането й. При изложените съображения, ВКС преценява като неоснователни направените в искането за възобновяване на делото възражения по приложението на материалния закон и ангажиране на наказателната отговорност на осъдения Т. Х. за извършеното престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. Р. Х. от [населено място], за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 206 от 24 ноември 2011 година на Районен съд – гр. Кърджали , постановена по нохд № 1140/2011 година и потвърдена с Решение № 7 от 06 февруари 2012 година на Окръжен съд – гр. Кърджали, по внохд № 278/2011 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.