Р Е Ш Е Н И Е № 517 гр. София, 08 януари 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1541 по описа за 2014 г Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура срещу въззивна присъда на Софийски апелативен съд № 48 от 20.11.13 г, по ВНОХД № 458/13. С въззивната присъда е постановено следното: - отменена е присъда на Пернишки окръжен съд № 7 от 23.02.2011 г, по НОХД № 43/10, в осъдителните й части, - подсъдимият В. Й. Й. е признат за невиновен в това, че при условията на продължавано престъпление, в периода от 19.01.2006 г до 4.04.2007 г, в землището на [населено място], общ. П., като посредствен извършител, чрез използване на моторно превозно средство и техническо средство, е отнел чужди движими вещи: инертни материали, в размер на 373 692, 51 куб. м., собственост на държавата, на обща стойност 2 008 106, 68 лв, от владението на Н. К. Р., МОЛ на [фирма], [населено място], без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като отнетото имущество не е било под постоянен надзор, в особено големи размери е и деянието представлява особено тежък случай, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по чл. 196 а вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 1 и 2 вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК, - същият подсъдим е признат за невиновен в това, че при условията на продължавано престъпление, в периода от 19.01.2006 г до 30.12.2007 г, в [населено място], [населено място] и [населено място], като посредствен извършител е извършил сделки с имущество / продажба на инертни материали /, на обща стойност 2 008 106, 68 лв, за което е знаел, че е придобито чрез престъпление / кражба по чл. 196 а НК /, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по чл. 253, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, - присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият В. Й. Й. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, в периода от 19.01.2006 г до 4.04.2007 г, в землището на [населено място], общ. П., като посредствен извършител, чрез използване на моторно превозно средство и техническо средство, е отнел чужди движими вещи: инертни материали, в размер на 373 692, 51 куб. м., собственост на държавата, на обща стойност 2 008 106, 68 лв, от владението на Н. К. Р., МОЛ на [фирма], [населено място], без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като отнетото имущество не е било под постоянен надзор, в особено големи размери е и деянието представлява особено тежък случай, с оглед на което и на основание чл. 196 а вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 1 и 2 вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК, е осъден на десет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, и „конфискация” на определено в присъдата имущество. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, в периода от 19.01.2006 до 30.12.2007, в [населено място], [населено място] и [населено място], като посредствен извършител е извършил сделки с имущество / продажба на инертни материали /, на обща стойност 2 008 106, 68 лв, за което е знаел, че е придобито чрез престъпление / кражба по чл. 196 а НК /, с оглед на което и на основание чл. 253, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип, и глоба от 5 000 лв. На основание чл. 23 НК, на подсъдимия е определено за изтърпяване едно най-тежко общо наказание, а именно: десет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, „конфискация” на определено с присъдата имущество и глоба от 5 000 лв. Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по обвинението по чл. 323, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочи се, че не са изпълнени указанията, залегнали в отменителното решение на ВКС № 447 от 8.05.2013 г, по н. д. № 1616/12, че са неверни изводите за несъставомерност на деянията по чл. 196 а НК и чл. 253 НК, че материалният закон е приложен неправилно. С протеста се иска да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Защитата счита, че въззивният акт следва да бъде оставен в сила. Подсъдимият не участва лично в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение № 447 от 8.05.2013 г, по н. д. № 1616/12, ВКС, ІІІ НО е отменил присъда на Софийски апелативен съд № 12 от 16.05.2012 г, по ВНОХД № 603/11, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Съдебният акт, предмет на настоящата касационна проверка, е постановен при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция. В отменителното решение на ВКС е взето становище по въпроса за лицето, което владее вещите, предмет на обвинението / подземните богатства са изключителна държавна собственост /, изразено е отношение и към останалите елементи от състава на престъплението кражба / подчертано е, че процесното количество скална маса е винаги чужда вещ за подсъдимия, който не е разполагал с концесия за добиване на инертни материали /. При новото разглеждане на делото не са изпълнени указанията на ВКС, имащи значение при преценката за съставомерност на деянията. Изпълнено е указанието да бъде изследван въпросът за действителността на фактурите за закупен от подсъдимия инертен материал. Установено е, че документите са редовни и отделните сделки са действителни. При това положение, няма пречка закупеното количество скална маса да бъде извадено от инкриминираното количество. Въззивният съд е приел за установено, че подсъдимият е придобил / макар и без концесия / 216 705 куб. м. инертен материал, възлизащ на обща стойност 1 059 573, 80 лв. Прието е, че посоченото количество е придобито правомерно, който извод е неправилен, имайки предвид, че се касае за вещи, изключителна държавна собственост, за установяване на фактическа власт върху които е предвиден разрешителен режим, а именно: предоставяне на концесия. В посочената хипотеза не може да се сподели извода, че поведението на подсъдимия не носи белезите на посегателство срещу собствеността / кражба /, а представлява административно нарушение / добиване на инертни материали без разрешение /. Без значение за съставомерността на деянието е изясненото обстоятелство, че подсъдимият е осъществил обезопасяване на определен район в [населено място], общ. П., при което е добил определено количество скална маса. Тази вещ е чужда собственост / на държавата /, а подсъдимият е установил своя фактическа власт и я е третирал като своя, тоест, неправилно е прието, че липсват белезите на кражба. Що се касае до обвинението по чл. 253 НК, при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция следва да се прецени налице ли са всички признаци от състава на престъплението „изпиране на пари”. С оглед на обстоятелството, че частта на въззивния акт, касаеща произнасянето по чл. 323 НК, не е предмет на протеста, в тази част присъдата на САС остава извън обхвата на касационния контрол. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът е основателен и следва да бъде уважен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 5 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда на Софийски апелативен съд № 48 от 20.11.13 г, по ВНОХД № 458/13, в частите й, касаещи произнасянето по чл. 196 а НК и по чл. 253 НК. ВРЪЩА делото в посочените части за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: