11 Р Е Ш Е Н И Е № 187 С., 25.05.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на осми декември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1514 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. С. Д. – Т., [населено място] срещу решение № 14 от 18.02.2014г. по в.т.д. № 20/2014г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 114 от 05.12.2013г. по т.д. № 88/2014г. на Ямболски окръжен съд за отхвърляне на предявените от касаторката против [фирма] иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите на дружеството, проведено на 21.06.2013г. Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че въззивният съд неоснователно и в противоречие с изискванията на закона е отказал да се произнесе по довода й, че липсата на писмени материали за събранието съгласно изискването на чл.224 ТЗ е възпрепятствало вземането на информирани решения по всички точки от дневния ред и поради тази причина нарушението на чл.224 ТЗ е съществено. Твърди, че по отношение на този довод въззивният съд неправилно е приел, че е налице законовата преклузия по чл.266 ГПК и е отказал произнасяне, въпреки че още в исковата молба е наведен доводът за неспазване на разпоредбата на чл.224, ал.1 и ал.2 ТЗ. Поддържа, че информацията относно финансовото състояние на дружеството, съдържаща се в докладите на СД и годишния финансов отчет е имала отношение и към решенията по т.4 от дневния ред за освобождаване от отговорност на членовете на СД; по т.5 от дневния ред, защото размерът на гаранцията по чл.240 ТЗ, която членовете на СД, и възнаграждението, което получават, обикновено се определя от финансовото състояние на дружеството; по т.3 от дневния ред – промяна в състава на СД, тъй като документите дават косвена информация по какъв начин старият СД е управлявал дружеството, респ. влияят върху решението дали същият да бъде сменен или не, както и дали да бъде освободен от отговорност и за кои години. Твърди, че съдът не е обсъдил и довода й, че е допуснато нарушение на чл.224, ал.2 ТЗ, тъй като не са били изготвени и представени материали, съдържащи данни за имената, квалификацията и постоянния адрес на лицата, предложени за членове на СД. Счита, че дори и в дневния ред да е предвидено изборът на нов СД да стане по предложение на акционерите на самото събрание, за да не се стигне до заобикаляне на чл.224, ал.2 ТЗ е следвало всеки, който прави предложение за конкретно лице, да посочва данни за постоянния адрес и квалификацията на лицата, а също и данните по чл.47 от устава. Поддържа, че е налице нарушение и на чл.223, ал.4, т.5 ТЗ, което е от императивен характер, и неспазването му води до опорочаване на свикването на общото събрание. Твърди, че въззивният съд не е отговорил на всичките й доводи относно липсата на предпоставките на чл.223, ал.2 ТЗ за овластяване на акционерите И. П. и С. И. да свикат общото събрание на дружеството и за незаконосъобразност на определението на окръжния съд за свикване на общо събрание, която влече незаконосъобразност и на свиканото общо събрание. Твърди, че не е било налице надлежно искане от страна на акционерите И. П. и С. И. за свикване на ОС на дружеството, тъй като нотариалната покана, съдържаща уведомление до СД на дружеството за свикване на ОС при конкретен дневен ред е подписана от адв. Т. П., която не е упълномощена с нотариално заверено пълномощно. Твърди още, че има разминаване в дневния ред, посочен в пълномощното, дадено на адв. П., и дневния ред, посочен в нотариалната покана до дружеството, но нито първоинстанционният, нито въззивният съд са се произнесли по този довод. Поддържа, че определение № 132 от 25.04.2013г. по ч.т.д. № 56/2013г. на ЯОС е неясно и от мотивите му не може да се направи извод какво точно е установил ЯОС относно предпоставките на чл.223, ал.2 ТЗ – какъв дневен ред са посочили молителите, кога е връчена поканата за свикване на ОС на представляващия СД и какъв срок е изтекъл от момента на връчване до момента на сезиране на ЯОС. С оглед на това счита, че незаконосъобразността на определението по чл.223, ал.2 ТЗ влече след себе си незаконосъобразност на свиканото ОС. Твърди, че не е бил обсъден и доводът й, че СД на дружеството е направил опит да вземе решение по изпратената му покана, но акционерите С. И. и И. П., които са и членове на СД, са бламирали решението, като са отказали да подпишат протокола от заседанието на СД. Изпълнителният директор е обявил поканата за свикване на събрание по единствения възможен начин– с протокола, подписан от другите двама членове на СД и с тези действия е изпълнил задължението си да обяви покана за събрание, поради което срокът, в който съдът има право да го свика, не е 1 – месечен, а 3 – месечен и не е спазен. Поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл.272 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК, тъй като нито първоинстанционният, нито въззивният съд са изложили мотиви по част от въведените от нея доводи за незаконност на събранието на акционерите. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което бъдат отменени решенията на ОСА на ответното дружество, а ако се приеме, че решението е постановено при нарушение на процесуалните правила – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд. Ответникът [фирма], [населено място], не представя отговор на касационната жалба. Третото лице-помагач И. П. И. не изразява становище по касационната жалба. С определение № 378 от 02.07.2015г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос: „Преклудиран ли е изложен във въззивната жалба довод, че нарушението на правото на сведения по чл.224 ТЗ е съществено, защото непредставените материали имат отношение към всички точки от дневния ред на събранието, след като още в исковата молба ищецът е навел довод за незаконосъобразност на решенията на ОС поради нарушено право на сведение по чл.224, ал.1 и ал.2 ТЗ, а в първоинстанционното решение съдът е приел, че има нарушение на чл.224 ТЗ, но то е несъществено?“. Допуснато е на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване и по материалноправния въпрос : „Съществено ли е допуснато нарушение на правото на сведения по чл.224 ТЗ, изразяващо се в неизготвяне на писмени материали, ако по точките от дневния ред, за които материалите се отнасят, не е взето положително решение?“. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Предявени са от Ж. С. Д. – Т. против [фирма] искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията, взети на общото събрание на акционерите на дружеството, проведено на 21.06.2013г.: за неприемане на доклада на СД за 2010г., 2011г. и 2012г.; неприемане на ГФО за 2008г., 2009г., 2010г., 2011г., и 2012г. и доклада на експерт-счетоводителя, регистриран одитор; за освобождаване на СД и избор на нов СД; за освобождаване от отговорност на членовете на СД; за определяне на възнаграждение и гаранция по чл.240 ТЗ за членовете на новоизбрания СД; за даване на съгласие новоизбраните членове на СД да извършват дейностите по чл.237, ал.4 ТЗ и за свикване на ОС на [фирма] с конкретно посочен дневен ред. Ищцата е изложила твърдения за нарушаване на разпоредбите на чл.224, ал.1 и ал.2 ТЗ, тъй като не са били изготвени писмени материали по въпросите от дневния ред, и на чл.223, ал.4, т.5 ТЗ, тъй като в поканата по т.3 от дневния ред няма предложения за решения, няма конкретни предложения за състава на СД. Изложила е твърдения за допуснато от окръжния съд нарушение на чл.223 ТЗ при овластяване на акционерите И. П. И. и С. Д. И. да свикат ОС. Въззивният съд, за да постанови решението, е счел за неоснователни оплакванията на въззивницата : за незаконосъобразност на определение № 132 от 25.04.2013г. по ч.т.д. № 56/2013г. на ОС Ямбол; за нарушение на разпоредбата на чл.223, ал.4, т.5 ТЗ; за нарушение на чл.224, ал.1 и ал.2 ТЗ. Приел е, че двамата акционери, поискали свикване по реда на чл.223а ТЗ на ОС, имат качеството на акционери с изискуем минимум акции, че нотариалната покана е получена от дружеството на 19.03.2013г. и че към датата на постановяване на определението на окръжния съд 25.04.2013г. покана за ОС няма обявена в Търговския регистър. Поради това въззивният съд е приел, че са били налице условията за уважаване на направеното искане, тъй като в едномесечният срок от искането на акционерите СД не е свикал ОС и този съдебен акт, постановен в охранително производство, от законен състав и при спазване на законоустановените срокове е законосъобразен, като е споделил и изложените от първоинстанционния съд мотиви. Въззивният съд е изложил съображения, че макар разпоредбата на чл.223, ал.4, т.5 ТЗ да е императивна, същата не указва степента на конкретност на предложенията за решения, поради което следва да се преценява с оглед всеки отделен случай в зависимост от вида и съществото на конкретните решения, чиято законосъобразност се атакува. Приел е, че в настоящия случай по всяка от точките от дневния ред е предложен проект за решение, по т.3 от дневния ред - промените в състава на СД е предвидено да се правят по предложение на акционерите на самото ОС и не е възможно там да са посочени конкретни предложения за членове като име и съответно липсата на такива не може да опорочи свикването и провеждането на общото съобрание. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че доколкото е допуснато нарушение на чл.224 ТЗ, същото не е довело до нарушаване на законоустановеното право на ищцата на сведение, тъй като ОС не е приело решение по т.1 и т.2 от дневния ред. Изложил е съображения, че правото на сведение по смисъла на чл.224 ТЗ не следва да се разглежда само за себе си, без да се държи сметка за приетите на ОС решения като краен резултат. Въззивният съд е приел, че оплакването във въззивната жалба, че в материалите е следвало да се намира информация за роднински връзки, съдимост и т.н. е неоснователно, а е и направено след срока по чл.74 ТЗ и в противоречие със забраната по чл.266 ГПК. Въззивният съд не е обсъдил наведените във въззивната жалба доводи, че освобождаването от отговорност и прекратяване на правомощията на членовете на СД е свързано с информация за финансовото състояние на дружеството, т.е. липсата на ГФО е възпрепятствала вземането на информирано решение по т.3 и т.4, че липсва копие от акциите и устава на [фирма], с оглед преценка на качеството на акционер на [фирма] и т.н., тъй като е приел, че това представляват нови твърдения, които не са посочени пред окръжния съд. Изложил е съображения, че не следва да бъдат разглеждани основания за отмяна на решенията на ОС, с които съдът не е бил сезиран в срок, както и допълнително въведените в рамките на съдебното производство такива. Приел е, че дори и да следва да се разгледат тези твърдения, те са неоснователни, защото дали е налице родство между членовете на СД, дали има конфликт на интереси и дали финансовото състояние на дружеството е добро и как това ще се отрази върху възнагражденията на членовете на СД е преценка от изключителната компетентност на ОС и е изключена от съдебния контрол за законосъобразност. По процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното: Съгласно т.6 от ТР № 1/06.12.2002г. по тълк.д. № 1/2002г. на ОСГК не е допустимо чрез изменение на иска по чл.74, ал.1 ТЗ да се въвеждат допълнителни основания за неправилност на решението на ОС след изтичане на сроковете по чл.74, ал.2 ТЗ. При спазване на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ всеки член на дружеството може да предяви иск за отмяна на едно или всички решения на ОС, като основе иска си на твърдения за процесуална или за материална незаконосъобразност на решенията. Обстоятелствата, на които се основава искането за отмяна, следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани в исковата молба. С оглед на тези разрешения следва да се приеме, че когато още в исковата молба ищецът е навел твърдение за незаконосъобразност на решенията на ОС поради нарушено право на сведение по чл.224 ТЗ, но в първоинстанционното решение съдът е приел, че има нарушение на чл.224 ТЗ, но то е несъществено, изложени във въззивната жалба правни доводи, че нарушението на правото на сведения по чл.224 ТЗ е съществено, защото непредставените материали имат отношение към всички решения на общото събрание, не представляват въвеждане на допълнително основание за неправилност на решенията извън срока по чл.74, ал.2 ТЗ и не са преклудирани. По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното: Императивната разпоредба на чл.224, ал.1 ТЗ предвижда задължение за изготвяне и поставяне на разположение на акционерите на писмени материали, свързани с дневния ред на общото събрание, най-късно до датата на обявяването или изпращане на поканите за свикване на общото събрание. Изключение от това императивно правило е налице само в случаите, когато наличието на писмени материали за общото събрание не е било задължително или необходимо за формиране на волята на акционера и за мотивирано упражняване на правото му на глас. Целта на тази законова норма е предоставяне на информация за обстоятелствата, които са от съществено значение за вземането на адекватно решение по предложения дневен ред. Съдържанието на поканата, с която се свиква общо събрание на акционерите, трябва да отговаря на императивните изисквания на чл.223, ал.4 ТЗ, като съгласно т.5 трябва да съдържа дневен ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и конкретни предложения за решения. Следователно писмените материали, които според чл.224 ТЗ следва да бъдат поставени на разположение на акционерите, трябва да предоставят информация за обстоятелствата, обосноваващи предложените в поканата решения по въпросите, включени в дневния ред. Когато според предмета на бъдещото решение и направеното в поканата конкретно предложение е било необходимо изготвянето на писмени материали, но такива не са били изготвени или не са били предоставени на акционера, е допуснато нарушение на правото на сведения по чл.224 ТЗ. Това нарушение на установено с императивна правна норма право е винаги съществено, независимо дали общото събрание е взело решение за приемане на направените конкретни предложения за решения. Задължението за предоставянето на материали е свързано с необходимостта на акционера да бъде дадена информация, за да се подготви и извърши предварителна преценка във връзка с упражняване на правото си на глас, като гласува за или против приемане на предложените решения по въпросите от дневния ред. Поради това, независимо дали предложеното решение е прието или не, непредоставянето на писмени материали представлява съществено нарушение на правото на сведения по чл.224 ТЗ, тъй като и в двата случая е довело до лишаване на акционера от възможността за информирано упражняване на правото му на глас. Съдържанието на взетото от общото събрание решение няма отношение към преценката дали нарушението на правото на сведения е съществено, а с оглед конкретните правни последици на решението има значение за преценката за наличие на правен интерес за акционера от атакуването му с иск по чл.74 ТЗ. Предвид изложеното, по поставения материалноправен въпрос настоящият състав дава следния отговор: Допуснато нарушение на правото на сведения по чл.224 ТЗ, изразяващо се в неизготвяне или непредоставяне на писмени материали, е съществено, независимо дали по точките от дневния ред, за които материалите се отнасят, предложенията за решения в поканата по чл.223, ал.4, т.5 ТЗ са приети или не. Съдържанието на взетото от общото събрание решение няма отношение към преценката дали нарушението на правото на сведения по чл.224 ТЗ е съществено, а има значение за преценката за наличие на правен интерес за акционера от атакуването му с иск по чл.74 ТЗ. По същество на касационната жалба: Обжалваното решение е валидно и допустимо, но по същество е неправилно. По делото е безспорно установено, че общото събрание, на което са взети процесните решения, е свикано по реда на чл.223, ал.2 ТЗ по искане на акционерите И. П. И. и С. Д. И. с определение № 132 от 25.04.2013г. по ч.т.д. № 56/2013г. на Ямболски ОС, при следния дневен ред: 1. Доклад на СД за дейността през 2010г., 2011г. и 2012г. Проект за решение: ОС приема доклада на СД за дейността през 2010г., 2011г. и 2012г.; 2. Приемане на годишния счетоводен отчет за 2008г., 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г. и доклада на експерт-счетоводителя, регистриран одитор. Проект за решение : ОС приема годишния счетоводен отчет за 2008г., 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г. и доклада на експерт-счетоводителя, регистриран одитор; 3. Промяна в състава на СД. Проект за решение : ОС приема промяната в състава на СД чрез освобождаване на настоящия съвет на директорите и избор на нов съвет на директорите по предложение на акционерите; 4. Вземане на решение за освобождаване от отговорност на членовете на СД. Проект за решение: Освобождава от отговорност членовете на СД; 5. Определяне на възнаграждение на членовете на СД и гаранция по чл.240 ТЗ. Проект за решение: Определя възнаграждение на членовете на СД в размер на една минимална работна заплата месечно и гаранция по чл.240 ТЗ в размер на тримесечното брутно възнаграждение, като допуска да бъде подписан запис на заповед на изпълнителните членове в полза на дружеството до размера на тази сума; 6. Даване на съгласие на новоизбраните членове на СД да извършват дейностите по чл.237, ал.4 ТЗ. Проект за решение: ОС дава съгласие новоизбраните членове на СД да извършват дейностите по чл.237, ал.4 ТЗ, а именно от свое или от чуждо име да извършват търговски сделки, да участват в търговски дружества като неограничено отговорни съдружници, както и да бъдат прокуристи, управители или членове на съвети на други дружества или кооперации, както и да извършват конкурентна дейност на дружеството; 7. Вземане на решение за свикване на ОС на [фирма] в качеството на акционер, притежаващ повече от 1/10 от капитала му, на основание чл.38 от Устава на същото, при посочен дневен ред. Неоснователни са изложените в исковата молба твърдения за незаконосъобразност на определението на окръжния съд по чл.223, ал.2 ТЗ. Искането за свикване на ОСА е направено от акционери, които отговарят на изискванията на чл.223, ал.1 ТЗ и следователно са легитимирани да правят такова искане. Нотариалната покана до СД на дружеството изхожда от адв. Т. П. – П., която е упълномощена за това от акционерите И. П. И. и С. Д. И.. Не е налице изискване упълномощаването да е направено в писмена форма с нотариална заверка на подписите, тъй като за искането за свикване на ОСА е достатъчна писмена форма и не е предвидена специална форма. Обстоятелството, че в случая искането е направено с нотариална покана, не води до различен извод, тъй като този начин на отправяне на искане по чл.223, ал.1 ТЗ не може да обоснове приложението на чл.37 ЗЗД. Отправеното в нотариалната покана искане до СД на дружеството е в съответствие с недвусмислено изразената в пълномощното воля на акционерите относно съдържанието на поканата и на дневния ред. Неоснователен е и доводът, че акционерите в качеството им на членове на СД с поведението си са възпрепятствали кворума при вземането на решение за свикване на ОСА, тъй като не са представени доказателства, че те са били поканени на проведеното на 18.04.2013г. заседание на СД. Поради това, при липса на взето решение на СД за свикване на ОСА, окръжният съд, сезиран с искане по чл.223, ал.2 ТЗ, е бил длъжен да съобрази дали е изтекъл посоченият в тази разпоредба едномесечен срок от искането по ал.1, а не дали е изтекъл тримесечен срок от заявяване на искането, в който да не е проведено ОС. Не е налице и неяснота на мотивите на постановеното от окръжния съд определение по чл.232, ал.2 ТЗ, тъй като в него изрично е посочено, че искането на акционерите е получено от изпълнителния директор на дружеството на 19.03.2013г., поради което едномесечният срок по посочената разпоредба е изтекъл на 19.04.2013г. С оглед посочения в поканата за ОСА дневен ред настоящият състав намира за основателно твърдението на ищцата за допуснато нарушение на императивната норма на чл.223, ал.4, т.5 ТЗ, тъй като в поканата не се съдържа конкретно предложение по въпроса, посочен в т.3 от дневния ред. В решение № 216 от 20.01.2014г. по т.д. № 45/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че разпоредбата на чл.223, ал.4, т.5 ТЗ въвежда императивно задължение за конкретно предложение за всяка точка от дневния ред, което не изключва възможността за упражняване правото на акционер и на друго предложение при условията на чл.223а ТЗ. Прието е още, че правото на информираност на акционера не е нарушено и не предпоставя отмяна на решенията на ОСА на основание чл.224, ал.1 ТЗ, когато по кореспондиращите им конкретни предложения за решения не е било задължително или необходимо за формиране на волята на акционера и за мотивирано упражняване на правото му на глас наличието на писмени материали, но може неизпълнение на задължението по конкретно предложение за решение да обоснове отмяна и на друго решение на ОСА, за приемането на което не са били задължителни и необходими писмени материали, когато формирането на последното е било обусловено от формирането на предходното, преценимо във всеки конкретен в случай Тъй като в настоящия случай поканата за ОС не съдържа конкретно предложение по т.3 от дневния ред чрез посочване на данни за предложените за избиране членове на СД, въпреки изискването на чл.223, ал.4, т.5 ТЗ, което е довело и до неизготвяне на писмени материали по тази точка от дневния ред съгласно чл.224, ал.2 ТЗ, е налице нарушение на посочените императивни разпоредби, което води до незаконосъобразност на решението на ОС по тази точка от дневния ред, както и на обусловените решения по т.4, т.5 и т.6 от дневния ред. Ответникът не е изложил твърдения, нито е представил доказателства, че в предвидения в чл.224, ал.1 ТЗ срок на разположение на акционерите са били предоставени писмени материали, свързани с дневния ред на ОС – доклад на СД за дейността през 2010г., 2011г. е 2012г., годишния счетоводен отчет за 2008г., 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г. и доклада на експерт-счетоводителя, регистриран одитор. По тези въпроси ОС след проведено гласуване е взело решения да не приеме доклада на СД, ГФО и доклада на регистрирания одитор за посочените години, а не е отложило вземането на решение по приемането им, като по този начин изготвените доклади и отчети са отхвърлени от ОС. Поради това и с оглед дадения отговор на материалноправния въпрос следва да се приеме, че е допуснато нарушение на правото на сведение на ищцата по чл.224 ТЗ, което е довело до незаконосъобразност на решенията по т.1 и т.2 от дневния ред. С оглед отговора на поставения по делото процесуалноправен въпрос следва да се приеме, че въззивният съд е бил длъжен да обсъди и изложения във въззивната жалба правен довод, че нарушението на правото на информираност по чл.224 ТЗ е съществено, защото непредставените материали имат отношение към всички решения на общото събрание. Настоящият състав намира този довод за основателен, тъй като предоставянето на доклада на СД, на годишния финансов отчет и на доклада на регистрирания одитор е необходимо за вземане на информирано решение и упражняване на правото на глас и по въпросите по т.4 и т.5 ТЗ от дневния ред, свързани с освобождаване от отговорност на членовете на СД и с определяне на размер на възнаграждението и размер на гаранцията по чл.240 ТЗ на избраните нови членове на СД. Поради това нарушаването на правото на сведение по чл.224 ТЗ е довело до незаконосъобразност и на решенията по тези точки от дневния ред. Настоящият състав намира, че не е налице нарушение на правото на информираност на ищцата, налагащо отмяна и на решението по т.7 от дневния ред, тъй като с оглед съдържанието на това решение не е било нито задължително, нито необходимо наличието на писмени материали за формиране на волята й и упражняване на правото й на глас. Поради това не е налице твърдяната незаконосъобразност на взетото по тази точка от дневния ред решение. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение е неправилно в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от ищцата искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на ОСА, проведено на 21.06.2013г., по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5 и т.6 от дневния ред. Поради това решението в тази част следва на основание чл.293, ал.1 вр. ал.2 ГПК да бъде отменено и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено решение, с което посочените решения на ОСА бъдат отменени. В останалата му част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на касаторката направените за трите инстанции разноски в размер общо на 940 лева, от които 830 лева – разноски за първоинстанционното производство, 40 лева – разноски за въззивното производство и 70 лева – разноски за касационното производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 14 от 18.02.2014г. по в.т.д. № 20/2014г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 114 от 05.12.2013г. по т.д. № 88/2014г. на Ямболски окръжен съд за отхвърляне на предявените от Ж. С. Д. против [фирма] искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите на дружеството, проведено на 21.06.2013г., по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5 и т.6 от дневния ред, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ, на основание чл.74 ТЗ, по иск на Ж. С. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] против [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет.1 решенията, взети на общото събрание на акционерите на дружеството, проведено на 21.06.2013г.: по т.1 - за неприемане на доклада на СД за 2010г., 2011г. и 2012г.; по т.2 – за неприемане на ГФО за 2008г., 2009г., 2010г., 2011г., и 2012г. и доклада на експерт-счетоводителя, регистриран одитор; по т.3 - за освобождаване на СД и избор на нов СД; по т.4 - за освобождаване от отговорност на членовете на СД; по т.5 за определяне на възнаграждение и гаранция по чл.240 ТЗ за членовете на новоизбрания СД и по т.6 - за даване на съгласие новоизбраните членове на СД да извършват дейностите по чл.237, ал.4 ТЗ, поради допуснати нарушения на чл.223, ал.4, т.5 ТЗ и на чл.224, ал.1 и ал.2 ТЗ. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14 от 18.02.2014г. по в.т.д. № 20/2014г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение в останалата му част. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет.1 да заплати на Ж. С. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата 940 лева /деветстотин и четиридесет лева/ - разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: