Р Е Ш Е Н И Е № 329 гр. София, 28 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 юни, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Бисер Троянов при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1063/2013 година. Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по жалба на подсъдимия П. М. С. от гр. София, чрез неговия защитник – адвокат Й. В., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 1352/2012 г. Сочи се по същество и се поддържа в съдебно заседание, че наложеното наказание е явно несправедливо, като се иска да се намали неговият размер. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. Повереникът на гражданската ищца счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 79/11.03.2013 г., Софийският апелативен съд, наказателна колегия, 2-ри състав, е изменил присъда № 303/24.10.2012 г., постановена по нохд № 3912/2012 г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 30-ти състав, като е оправдал подс. П. М. С. да е отнел от владението на С. С. лична карта, от владението на Т. С. лична карта, две дебитни карти на ОББ и една дебитна карта на Пощенска банка и от владението на М. Н. лична карта, свидетелство за управление на МПС, контролен талон, талон за лек автомобил, талон за ГТП, полица за гражданска отговорност и дебитна карта. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По жалбата на подс. П. С. с единствен довод за явна несправедливост на наложеното наказание: Релевираното в жалбата касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направеното искане е за намаляване на размера, на наказанието лишаване от свобода. Санкцията от този вид и размер, определена за извършеното престъпно деяние при условията на чл. 26 НК, индивидуализирана по реда на чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 НК, с оглед разпоредбите на чл. 373, ал. 2 НК, е напълно справедлива. Съставът на въззивният съд се е съгласил изцяло със съображенията на първата инстанция, относно определянето на размера на наказанието и намаляването му с 1/3. И според настоящият касационен съдебен състав, този извод на второинстанционния съд е законосъобразен, съобразен с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, от една страна с данните за изключително високата степен на обществена опасност на престъплението – 3 деяния, извършено с изключителна дързост, бруталност и безцеремонност, нанесеното насилие върху лица от женски пол, времето и местата на извършването, стойността на отнетото имущество, нанесените леки телесни повреди на две от пострадалите, които са извън правната квалификация, а от друга – завишената степен на обществена опасност на личността на дееца, осъждан многократно, което говори за устойчивост на престъпното му поведение и трайна склонност към извършване на престъпления. С оглед на тези данни, може да бъде споделен и от настоящата инстанция извода на въззивния съд, че целите на наказанието по чл. 36 НК, могат да бъдат постигнати само с определеното наказание от осем години и шест месеца лишаване от свобода. Тежестта на посочените по - горе обстоятелства, основателно са мотивирали и предходния съд да приеме, че целите на генералната и индивидуална превенции и преди всичко поправянето и превъзпитаването на дееца могат да бъдат постигнати само с така определеното по размер наказание. По - нататъшно снизхождение, с оглед на данните за изключително високата обществена опасност на деянието и дееца, не би способствало за реализирането на задачите, на индивидуалната и генерална превенции. Ето защо, не е налице посоченото касационно основание, само при наличието на което възниква задължение на касационната инстанция, за изменение или отмяна на съдебния акт. Поради това, жалбата на подсъдимия, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 79/ 11.03.2013 г., постановено по внохд № 1352/2012 г., на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, 2-ри състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: