Р Е Ш Е Н И Е № 199 Гр. София, 21 ноември 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Гебрев като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 935/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на адв. В. Д., защитник на осъдения О. Т. Р. за възобновяване на наказателното производство по н. ч. д. № 300/2006 год. по описа на Районен съд – Елена. В искането, основано на чл. 423 от НПК, се твърди, че осъденото лице не е било уведомено за образуване на наказателното производство и същото е протекло в негово отсъствие. Наред с това се поддържа, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и такива на материалния закон, поради което се настоява за отмяна на постановения по делото съдебен акт. В съдебно заседание осъденият О. Р. поддържа искането по изложените в него съображения. В писмена защита излага допълнителни доводи за тежко семейно положение и влошено здравословно състояние. Защитникът му сочи, че осъденият е бил възпрепятстван да участва в производството пред въззивната инстанция поради това, че към датата на съдебното заседание се е намирал извън пределите на страната. Наред с това изтъква и аргументи за явна несправедливост на наложеното наказание и пледира за възобновяване на наказателното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Спазени са сроковете по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като осъденият е постъпил в местата за лишаване от свобода на територията на Република България на 02. 03. 2017 год., а искането за възобновяване е депозирано на 27. 03. 2017 год. Разгледано по същество искането е неоснователно. С определение № 62/15. 12. 2006 год., постановено по н. ч. д. № 300/2006 год., Районният съд – Елена е наложил на осъдения О. Р. най-тежкото измежду наказанията, определени му с присъда № 47/03. 07. 2002 год. по н. о. х. д. № 111/2002 год. и определение от 08. 11. 2002 год., постановено по н. ч. д. № 207/2002 год., а именно три години лишаване от свобода, като е постановил същото да бъде изтърпяно ефективно. Видно от призовката, приложена на л. 18 от делото, осъденият е уведомен лично за датата на съдебното заседание – 22. 11. 2006 год., като му е връчен и препис от предложението на прокурора за прилагане на чл. 25 вр. чл. 23 от НК. Р. се е явил в съдебно заседание, участвал е лично в производството пред първата инстанция и е изразил становище по основателността на искането. Тъй като районният съд не е обявил определението си в съдебното заседание, на 20. 12. 2006 год. осъденият е депозирал молба с искане да бъде уведомен за постановения съдебен акт (л. 27 от делото), а два дни по-късно е постъпила нова молба, с която е настоял да му бъде „даден входящ номер на предходната молба” (л. 28 от делото). На 08. 01. 2007 год. Р. лично е получил съобщение за определението. На 09. 01. 2007 год. осъденият е подал по пощата жалба срещу съдебния акт по н. ч. д. № 300/2006 год., въз основа на която е образувано в. н. ч. д. № 78/2007 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. След като е бил освободен от местата за лишаване от свобода на 09. 02. 2007 год., осъденият е бил призован от домашния си адрес в [населено място] за съдебното заседание на 19. 04. 2007 год. Въпреки че е получил лично призовката (л. 14 от в. н. о. х. д. № 78/2007 год.), Р. не се е явил и не е информирал въззивната инстанция за наличието на уважителни причини за отсъствието си. Отчитайки този факт и обстоятелството, че във въззивното производство присъствието на подсъдимия, респ., на осъдения – в случаите по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, не е задължително, окръжният съд е дал ход на делото. С определение № 117/24. 04. 2007 год. първоинстанционният съдебен акт е потвърден. Проследяването на хронологията на процесуалните действия, извършени от редовните съдебни инстанции, мотивира настоящия състав на ВКС да приеме, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. За основателността на искането не е достатъчно делото да е било разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е освен това да се установи, че то не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение, т. е. изобщо не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство, както и че неучастието му не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение, а на липса на процесуална активност и неизпълнение на служебните задължения от страна на органите на досъдебното производство или съда. В настоящия случай не е налице нито една от посочените предпоставки. Осъденият не само е бил запознат с обстоятелството, че е образувано производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, но е взел лично участие в него, като след уведомяването му за постановения съдебен акт е упражнил правото си на жалба. Приложените по делото процесуални документи установяват знание за образуваното по нея въззивно производство и за датата на съдебното заседание пред окръжния съд. При положение, че не е била известена от осъдения или от негови близки за обстоятелства, препятстващи явяването на Р. в съдебно заседание и след като е съобразила, че актуалната законова регламентация към 2007 год. не предвижда задължително участие във въззивното производство на друга страна освен на прокурора, въззивната инстанция законосъобразно е дала ход на делото. С оглед изложеното не може да бъде възприета тезата за нарушаване на гарантираното от НПК и ЕКПЧ право на осъдения на лично участие в наказателния процес. Напротив, с неявяването си пред въззивната инстанция без да изтъкне своевременно наличието на уважителни причини за това Р. недвусмислено е манифестирал нежеланието си да упражни обсъжданото процесуално право. Предвид тези съображения искането за възобновяване на наказателното производство основание чл. 423 от НПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Останалите искания на осъдения намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и тъй като актът, чиято проверка се иска, попада в приложното поле на чл. 424, ал. 1 от НПК, ВКС не е компетентен да се произнесе по него. Ето защо делото следва да бъде изпратено на Апелативен съд – Велико Търново за преценка на допустимостта и основателността на искането в тази му част. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 423 от НПК на осъдения О. Т. Р. за възобновяване на наказателното производство по н. ч. д. № 300/2006 год. по описа на Районен съд – Елена и за отмяна на постановеното по него определение. ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд – Велико Търново за произнасяне по искането на осъдения О. Т. Р. с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.