О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 22 София, 10.02.2017 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при становището на прокурора от ВКП ИСКРА ЧОБАНОВА, изслуша докладваното от съдия ЗАХАРОВА КЧНД № 119/2017 г., като взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 от НПК, образувано по частна жалба на П. В. И. против разпореждане от 11.01.2017 г. на съдия-докладчик по ВНОХД № 923/2016 г. по описа на Плевенския окръжен съд, НО, с което е върната подадената от него касационна жалба срещу постановеното по делото решение № 268 от 14.12.2016 г. Частният жалбоподател не е съгласен с обжалваното разпореждане и счита, че касационната му жалба следва да бъде разгледана. Прокурорът от ВКП Искра Чобанова застъпва становище, че постановеното решение по ВНОХД № 923/2016 г. е окончателно и не подлежи на обжалване. Касационната жалба на частния жалбоподател И. се явява процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване по закон съдебен акт. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доказателствените материали по делото, намери за установено следното: С решение № 268 от 14.12.2016 г. по ВНОХД № 923/2016 г. ПОС на основание чл. 338 от НПК е потвърдил присъда № 223 от 07.11.2016 г., постановена по НОХД № 2609/2016 г. по описа на РС–Плевен, с която подсъдимият П. В. И. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и осъден при условията на чл. 54 от НК на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Подсъдимият И. останал недоволен от решението на въззивната инстанция и подал касационна жалба срещу съдебния акт. С атакуваното пред настоящия съдебен състав разпореждане съдията-докладчик върнал на подателя касационната жалба, като приел, че потвърдителното решение на въззивната инстанция не е от категорията на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. При преценката на тези данни ВКС намира, че съдията-докладчик по въззивното наказателно дело е действал процесуално законосъобразно. Постановеното от въззивния съд решение № 268 от 14.12.2016 г. не подлежи на касационно обжалване, поради което подадената от подсъдимия И. касационна жалба е правилно върната на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 от НПК. Съгласно чл. 346, т. 2 от НПК на касационен контрол подлежат новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, с които не е приложен чл. 78а от НК. Атакуваното от частния жалбоподател потвърдително решение, постановено от окръжния съд като въззивна инстанция, не се включва в обхвата на подлежащите на касационно обжалване съдебни актове и подадената срещу него касационна жалба е била законосъобразно върната като процесуално недопустима. С оглед тези съображения и на основание чл. 351, ал. 5 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане на съдия от Плевенския окръжен съд от 11.01.2017 г., с което е върната подадената от П. В. И. касационна жалба срещу решение № 268 от 14.12.2016 г. по ВНОХД № 923/2016 г. по описа ОС–Плевен. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.