Р Е Ш Е Н И Е
№ 777/10 г
София, 09.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и десета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Е. Претрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1065 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. М. от[населено място] срещу решение №251 от 04.03.09г. по гр.д.№1244/08г. на В. окръжен съд, с което са били отхвърлени предявените от него срещу Министерство на отбраната, поделение №38090 Варна искове: за сумата от 8563,39лв., представляваща неплатено възнаграждение по чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ /отм./ за периода 30.11.2003г. – 24.11.06г. и за сумата от 1000лв. – мораторна лихва, както и за законната лихва до окончателното изплащане на главницата, а за разликата над 1000лв. до присъдените от първата инстанция 1574,39лв. по чл.86 от ЗЗД решението на районния съд е обезсилено.
Жалбоподателят счита, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК. Развива подробни доводи в подкрепа на виждането, че предявените от него искове са основателни и следва да бъдат уважени в определения от вещото лице размер.
С определение №1221 от 03.11.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради противоречива съдебна практика по прилагане на чл.203 и чл.204 от ЗОВСРБ /отм./ и чл.158 и чл.159 от ПКВС от 2000г. /отм./.
За да се произнесе по жалбата, настоящият състав намира следното:
Предявен е иск за заплащане на некомпенсирано с почивки увеличено служебно време при полагане на дежурства по график от кадрови военнослужещ през периода 30.11.2003г. – 24.11.06г., както и иск за заплащане на лихви върху търсената сума до завеждане на исковата молба, както и законна лихва след това, до окончателното изплащане на главницата. Сумата по главния иск се търси на основание чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ /отм./, който регламентира дължимото възнаграждение за извънреден труд. За да отхвърли този иск, въззивният съд е приел, че в случая няма извънреден труд, тъй като липсва изискуемото писмено разрешение на висшестоящия командир за полагането му, а и такъв труд не е отразен и в книгата по чл.162 от ПКВС от 2000г. /отм./. Същевременно по други аналогични дела претендираните на същото основание суми са присъждани. Съществените въпроси, които се поставят по всички тези дела, са за характера на търсените суми – дали те представляват възнаграждение за положен извънреден труд и могат ли да се търсят по реда на чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ /отм./, могат ли да бъдат присъждани, ако не е имало писмена заповед по чл.152, ал.3 от ПКВС от 2000г. /отм./ и не са отразявани в книгата за отчитане на извънредния труд, както и могат ли да бъдат присъждани при липсата на достатъчно данни за определяне на точния им размер.
Настоящият състав намира за правилна практиката, в която се приема, че сумите са дължими на предявеното основание; че липсата на писмена заповед по чл.152, ал.3 от ПКВС от 2000г. /отм./ за увеличаване на продължителността на служебното време, както и неотчитането му като извънреден труд не е основание за отхвърляне на предявените искове; че определянето на размера на дължимите суми може да стане по реда на чл.130 от ГПК /отм./, посредством експертиза на вещо лице.
Съгласно чл.203, ал.1 от ЗОВСРБ /отм./ и чл.151, ал.1 от ПКВС от 2000г. /отм./, седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа – т.е. при петдневна работна седмица, нормалната дневна продължителност на служебно време е 8 часа. В чл.203, ал.2 от ЗОВСРБ /отм./ и чл.152 от ПКВС /отм./ е установено, че общата продължителност на служебното време в денонощие не може да надвишава с повече от ½ максималната продължителност на работното време, установена в трудовото законодателство, - т.е. не повече от 4 ч. увеличение или общо до 12 ч. в денонощие, но при условие да бъде спазена нормалната продължителност на служебното време за месеца – чл.152, ал.5 от ПКВС/отм./. Оттук следва, че увеличеното служебно време / 4 часа над нормалното служебно време от 8 часа/ се компенсира с почивки в рамките на същия месец.
В чл.204, ал.2 от ЗОВСРБ /отм./ и чл.154, ал.2 от ПКВС/отм./ е регламентирана възможността за даване на дежурства по график, чиято продължителност не може да бъде повече от 24 часа. В тези случаи съгласно чл.204, ал.4 от ЗОВСРБ /отм./, за часовете над увеличеното служебно време /т.е. над 12 часа/ се дължи допълнително възнаграждение по чл.226, ал.1.
Извънреден труд по смисъла на чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ/отм./ и чл.158 и чл.159 от ПКВС от 2000г. /отм./ е само този, който надвишава увеличеното служебно време по чл.203, ал.2 или служебното време при 24 часовото дежурство по чл.204, ал.4 от ЗОВСРБ. Не представлява извънреден труд самото увеличено служебно време, тъй като допълнително положените 4 часа в едно денонощие следва да се компенсират с почивка в рамките на същия месец. В ЗОВСРБ /отм./ и ПКВС от 2000г. /отм./ не е даден отговор на въпроса как следва да се процедира в случаите, при които служебното правоотношение е прекратено преди да са ползвани почивките, дължими при увеличено служебно време. По аналогия с чл.136а, ал.5 от КТ обаче следва да се приеме, че те се компенсират като извънреден труд, въпреки че по своето естество не са такъв. Оттук следва, че увеличеното служебно време не би могло да бъде отразявано в специалната книга като извънреден труд, тъй като не е такъв труд. На следващо място – неспазването на изискването за издаване на писмена заповед по чл.152, ал.3 от ПКВС /отм./ не може да доведе до неблагоприятни последици за кадровия военнослужещ, който е работил в условията на увеличено служебно време, некомпенсирано с почивки. След прекратяване на служебното правоотношение, задължението към него се трансформира в парично. И на последно място - когато не са съхранени всички документи, установяващи пряко броя на полаганите дежурства по график за съответния месец, но този брой може да се определи косвено посредством отчитане размера на полученото възнаграждение по чл.226, ал.1 от ЗОВСРБ /отм./, дължимите суми за некомпенсирано с почивки удължено служебно време могат да се установяват по реда на чл.130 от ГПК /отм./, чрез експертиза.
В същия смисъл са и постановените междувременно в производство по чл.290 от ГПК решения на тричленни състави на ВКС, които са задължителни, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – решение №108 от 11.03.2010г. по гр.д.№285/09г. на ІІІ ГО; решение №128 от 26.05.2010г. по гр.д.№282/09г. на ІV ГО, решение №454/11.06.2010г. по гр.д.№342/09г. на ІІІ ГО, решение №183 от 02.07.2010г. по гр.д.№3626/08г. на І ГО и др.
В настоящия случай е установено, че ищецът е бил кадрови военнослужещ през процесния период, като е изпълнявал няколко различни длъжности в поделение №38090-Варна. Установено е, че е полагал дежурства по график, за които му е заплащано допълнително възнаграждение по чл.226, ал.1 от ЗОВСРБ /отм./, но за увеличеното служебно време в рамките на тези дежурства не е получил всички дължими почивки преди прекратяване на служебното правоотношение. Тези почивки следва да се компенсират като извънреден труд по реда на чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ /отм./. Вещото лице правилно е определило броя на дежурствата по график за всеки месец, изхождайки от размера на полученото обезщетение по чл.226, ал.1 от ЗОВСРБ /отм./ и базата за изчисляване на обезщетението, определена с няколко поредни заповеди на министъра на отбраната. Правилно са приспаднати часовете на реално ползваните през определен период от време компенсации. Неправилно обаче са пресметнати като подлежащи на компенсиране по реда на чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ общо 16 часа в рамките на едно 24 часово дежурство, вместо действителните 8 часа. Не е съобразена разпоредбата на чл.154, ал.2 от ПКВС /отм./, която гласи, че за дните, включвани в 24-часовата продължителност на дежурството, служебното време на лицата се зачита в размера по чл.152, ал.1 – т.е. по 12 часа. С други думи – тази разпоредба приравнява едно 24 часово дежурство на две последователни дежурства по 12 часа - чл.152, ал.1 от ПКВС, при което увеличеното служебно време е 2 х 4ч. или общо 8 часа. В същия смисъл е и т.4.2 от заповед № ОХ-313 от 08.05.2001г., приложена по делото, според която при носене на 24 часови дежурства от кадровите военнослужещи, служебното време се зачита в размер по 12 часа за всеки от дните, през които се носи дежурството, независимо от разпределението му по часове в тези дни. Несъобразяването на тези текстове е довело до погрешно определяне броя на часовете, подлежащи на компенсация чрез почивки или по реда на чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ /отм./, а оттук – до неправилно определяне на дължимите суми по главния и по акцесорния иск. Това налага връщане на делото за ново разглеждане, при което да бъде изготвена нова експертиза съобразно указанията на настоящата инстанция.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №251 от 04.03.09г. по гр.д.№1244/08г. на В. окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|