О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
София 18.06.2010 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито
заседание на шестнадесети юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от
съдия Папазова ч.гр.д.№ 325 по описа за 2010 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе
взе пред вид следното :
Производството
е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Н. М. П. от гр. С.,чрез процесуалния си представител-адвокат С. против въззивно определение № 92 от 19.04.2010г.по ч.гр.д. № 139 по описа за 2010г. на Старозагорски окръжен съд,с което е отменено разпореждане от 10.02.2010г., постановено по ч.гр.д. № 786/2010г.на Старозагорски районен съд и вместо това е постановено друго,с което е оставено без уважение заявление на Н. М. П. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист срещу Ж. М. Ж. и Д. И. Ж. на основание чл.417 т.3 от ГПК за предаване на владението върху недвижим имот като неоснователно и е обезсилен издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 786 по описа за 2010г.на Старозагорски районен съд,въз основа на заповед № 609 от 10.02.2010г. за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл.417 т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на подадената частна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК/с оглед препращането на нормата на чл.274 ал.3 от ГПК/ по поставения въпрос за начина,по който следва да се тълкува понятето”вещи”в израза: „задължения за предаване на определени вещи” ,по смисъла на чл.417 т.3 от ГПК.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
За да постанови обжалваното определение и да приеме,че определението на районния съд е неправилно,въззивния съд е приел,че в притезанието „предаване на определени вещи”,законът няма пред вид предаването на владение върху недвижим имоти,когато в нотариалния акт има такова задължение. Мотивирал се е с естеството и характера на заповедното производство и с наличието на възможност за защита по общия исков ред.
Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен/или материално правен/ въпрос.
В случая поставения от жалбоподателите въпрос е от значение за изхода на делото,тъй като е свързан с предмета на делото и с решаващите мотиви на съда. По същия,няма изрична правна уредба и не е налице практика,а произнасянето по него- изисква разкриване на точния смисъл на правната разпоредба чрез тълкуване на закона и е свързано с отстраняване на непълнота или противоречие в правната уредба.Налице е хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК и на това основание следва да се допусне частната жалба до разглеждане по същество.
Разгледана по същество,същата е и основателна.
Нормата на чл.417 т.3 от ГПК предвижда за три вида задължения, уговорени в нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите,възможност за заявителя да поиска издаване на заповед за изпълнение. Те са: задължения за заплащане на парични суми , задължения за заплащане на други заместими вещи и задължения за предаване на определени вещи. За последния случай законодателят не е предвидил изрично ограничение,поради което- под вещи-следва да се разбира общото понятие,включващо както движими,така и недвижими такива. Настоящият съдебен състав не споделя изразеното от въззивния съд становище,че основание за друго тълкуване дава естеството и характера на заповедното производство,както и наличието на възможност за защита по общия исков ред. Поетото задължение за предаване владението върху недвижим имоти,изрично уговорено в нотариалния акт,с който се осъществява сделката по продажбата му- беше основание за принудително изпълнение и по стария ред,съгласно чл.237 б.”ж”от отменения ГПК. Няма причина,при положение,че текста е дословно възпроизведен в нормата на чл.417 т.3 от новия ГПК- приложението му да бъде изключено или да се тълкува по друг начин само поради естеството и характера на заповедното производство. Наличието на общ ред на защита/по ЗС/също не може да е основание за изключване,защото се касае до различни правни способи,с които страната разполага по свой избор.
Гореизложеното налага постановения въззивен акт да бъде отменен като неправилен.
На основание чл.278 ал.2 от ГПК-въпросът следва да бъде решен по същество. Разпореждането от 10.02.2010г., постановено по ч.гр.д. № 786/2010г.на Старозагорски районен съд за издаване на заповед № 609 от 10.02.2010г.за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист срещу Ж. М. Ж. и Д. И. Ж. на основание чл.417 т.3 от ГПК за предаване на владението върху недвижим имот е правилно,тъй като е съобразено с изискванията на закона/валиден договор,сключен в предвидената от закона нотариална форма и изрична уговорка за предаване/,поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба,подадена от Н. М. П. от гр. С. против въззивно определение № 92 от 19.04.2010г.по ч.гр.д. № 139 по описа за 2010г. на Старозагорски окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 92 от 19.04.2010г.по ч.гр.д. № 139 по описа за 2010г. на Старозагорски окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417 т.3 от ГПК в полза на Н. М. П. срещу Ж. М. Ж. и Д. И. Ж. за предаване на владението върху недвижимия имот,описан в приложения н.а. №26 т.VІІ рег. № 1* д. № 1* от 20.10.2009г.на нотариус Д. Н.
ВРЪЩА делото на Старозагорски районен съд,който да изготви заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.