Р Е Ш Е Н И Е № 12 гр. София, 10 февруари 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Топузова ЧЛЕНОВЕ: Спас Иванчев Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Мира Недева и прокурора Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1132 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения М. Ц. А. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №42/2021 г. по описа на Окръжен съд- Русе. С присъда №260012 от 10.09.2020 г., постановена по НОХД №624/2020 г. по описа на Районен съд- Русе, осъденият А. е признат за виновен в това, че на 21.09.2018 г. в [населено място], в условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ- мобилен телефон „С.“ и сим карта към него на обща стойност 330 лева от владението на Д. Я. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като на основание чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194 ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. С присъдата А. е осъден и да заплати сумата от 46, 92 лева- разноски по водене на делото. С решение №46, постановено на 26.04.2020 г. по ВНОХД №42/2021 г. по описа на Окръжен съд- Русе първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена. В искането се моли да бъде дадена възможност на осъдения да признае извършването на престъплението в което е обвинен, да заплати стойността на инкриминираните вещи и да сключи споразумение за прекратяване на воденото наказателно производство с прокурор от РП- Русе. Осъденият А. не взима участие в производството пред касационната инстанция, като в писмено заявление моли да бъде уважено искането му. Твърди, че се разкайва за това, че при разглеждане на делото пред Апелативен съд- Велико Търново (по искането в частта му относно основанието по чл.422, ал.1, т.5 НПК) е излъгал, като се признал за виновен в извършване на престъплението. Поддържа, че е невинен и моли съдът да му окаже законна помощ. Защитникът на осъдения поддържа че А. е бил лишен от възможност да участва лично в производството, като първоинстанционна присъда е била постановена в негово отсъствие. Моли искането да бъде уважено. В проведеното касационно съдебно заседание поддържа и това, че постановената присъда е била необоснована, незаконосъобразна, постановена при неправилно приложение на материалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо. Алтернативно предлага то да бъде коригирано до справедлив размер. Представителят на държавното обвинение предлага искането да не бъде уважавано, като поддържа, че осъденият е участвал лично както на фазата на досъдебното производство, така и при първоинстанционното разглеждане на делото пред РС- Русе. Твърди, че единствено пред въззивната инстанция А. не е участвал лично, но причината за това е била свързана с това, че той се е укрил, като не е уведомил съда за своето актуално местонахождение. На тези основания поддържа, че не са налице предпоставките за възобновяване на приключилото наказателно производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането за възобновяване по реда на чл.423 НПК Настоящото искане е подадено в срока по чл.423, ал.1 НПК и с него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество. По основателността на искането за възобновяване по реда на чл.423 НПК Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Осъденият А. е взел лично участие в досъдебното производство и в производството пред първостепенния съд. След постановяването на присъдата той е напуснал известния по делото адрес и не е съобщил за актуалното си местонахождение. Първостепенният, а впоследствие и въззивният съд, са положили всички възможни усилия да открият и призоват осъдения (изискали са справка за настоящ адрес, за това дали се намира в следствените арести и затворите на страната, за това дали е напускал границите на страната), но въпреки това не са го открили. След изменение на мярката му за неотклонение и постановяване на нова „задържане под стража“ М. А. е бил обявен и за местно издирване.При невъзможност да осигурят участие на осъденото лице при разглеждане на делото пред въззивната инстанция производството се е развило по реда на чл.269, ал.3 НПК. В разпоредбата на чл.423 НПК законодателят е приел, че са налице предпоставки за уважаване на искането, освен когато осъденият след предявяване на обвинението не се е укрил или не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В това производство А. е напуснал известния по делото адрес и въпреки положените усилия от страна на въззивния съд обективно не е било възможно да бъде призован или да бъде осигурено участието му в производството пред тази инстанция. В случая осъденият сам се е поставил в невъзможност да вземе участие в процеса, което е и основание да се прецени, че същият се е развил и приключил законосъобразно, като не са налице условията за неговото възобновяване. Всички оплаквания във връзка с пропуснатите процесуални възможности за приключване на производството по реда на глава ХХІХ НПК със сключване на споразумение, във връзка с правилното приложение на материалния закон и справедливостта на наложеното наказание не следва да бъдат обсъждани в това производство. Част от тези оплаквания са намерили отговор и в постановеното решение на съда, разгледал искането в производството по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Ц. А. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №42/2021 г. по описа на Окръжен съд- Русе. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.