Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  № 219                                                      Гр.София, 22 април 2010 г.                                                                                       В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на  деветнадесети април,  две хиляди и десета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ЦЕКОВА  В присъствието  на прокурора ЧОБАНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 143/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.419,ал.1 вр.чл.341,ал.1 вр. чл.306,ал.1,т.1 НПК. Осъденият Н. В. П. чрез упълномощен з. е поискал възобновяване на В. Н. Ч. Д.24/10 г.по описа на ОС-Русе /РОС/ и Н. Ч. Д. 2234/09 г.по описа на РС-Русе /РРС/. Твърди се, че в хода на съдебното производство по реда на чл.25 вр.чл.23 НК пред първоинстанционния съд са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които правят актовете на съдилищата отменими във връзка с релевирано основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК. Моли се производството да бъде възобновено и или делото да бъде върнато за ново разглеждане на първата или втората инстанция, или ако се счете,че това не е необходимо, ВКС сам да пристъпи към изменение на решението на първостепенния съд. В съдебно заседание пред ВКС представителят на осъдения поддържа искането с изтъкнатите в него съображения. Прокурор от ВКП не намира, че нарушенията са дотолкова съществени, че да се налага възобновяване на производството. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи,като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящото производство, намира за установено следното:   Първото оплакване е свързано с претенция за изключително тежко допуснато процедурно нарушение в хода на първоинстанционното съдебно производство, довело до ограничаване на процесуалните права на осъдения П. и в частност на правото му на защита- чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Производството пред РРС е образувано по предложение на прокурор от РП-Русе за произнасяне на РРС по приложение на чл.25 вр.чл.23 и чл.68 НК. В съдебно заседание на 02.10.2009 г.осъденият се е явил, доведен от пенитенциарно заведение. Изрично в протокола от съдебно заседание е отразено желанието на П. да бъде даден ход на делото и не е правено искане за отлагане на същото, с оглед ангажиране на з. и запознаване в дълбочина с предложението на представител на прокуратурата. Още повече, в крайна сметка е взето предвид становището на осъдения, изложено в ход на съдебни прения и определението на РРС № 160/02.10.09 г.е постановено в най-благоприятен за него вариант.   Последното казано дава повод на ВКС да пристъпи към разглеждане на следващия релевиран в искането за възобновяване проблем. Вярно е,видно от мотивната част на споменатото по-горе определение, че първостепенният съд не е бил прецизен в изказа си по обсъждане на наказанията, за които се е изисквала кумулация. Такава непрецизност се наблюдава и в отправеното от прокурора от РРП предложение, искането по което не е коригирано в съдебно заседание пред съда. Става дума за производството по Н. О. Х. Д.2789/08 г.на РРС, В. Н. О. Х. Д.10315/08 г.на РОС, по което по реда на възобновяването с решение № 253/11.06.09 г.на ВКС, 1 н.о., е изменена присъдата чрез преквалификация на деянието и по-важното по това производство- чрез определяне на наказание глоба от 500 лв. /за разлика от наказанието по присъдата 4 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лв./. Съдебният акт на ВКС в неговата същина не е отчетен правилно от РРС, макар и да е имало пълни данни за него в съдебно заседание. Описаното обаче не е довело до съществено процедурно нарушение, водещо до ограничаване на процесуалните права на осъдения. И това е така, тъй като финално в диспозитивната част на определението е наложено най-тежкото наказание- лишаване от свобода от шест месеца, което не е последица от обсъжданото по-горе производство, а от присъда по Н. О. Х. Д.693/09 г.по описа на РРС. Положението на осъдения не е утежнено с присъединяване на наказание глоба, което изрично е отразено в решението на второстепенния съд. Дори е най-благополучно за него, като се има предвид неправилно определяне на дължимия режим и затворническо общежитие /по-леки отколкото законът повелява/, проблем, също обсъден в съдебния акт на втората инстанция, без възможност за ревизия поради липса на надлежен прокурорски протест. Всичко казано навежда на извод за липса на същественост на допуснатото нарушение, която да налага възобновяване на производството, включително и що се касае до упражняване на правомощия на висшата съдебна инстанция по наказателни дела по реда на чл.425,ал.1,т.3 НПК.   Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. В. П. за възобновяване на В. Н. Ч. Д.24/10 г.по описа на ОС-Русе /РОС/ и Н. Ч. Д. 2234/09 г.по описа на РС-Русе /РРС/.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/